1.1.

Да е личност с формирана за нея в общественото съзнание представа за безупречен морал.

1.2.

Да притежава способност и готовност да култивира в себе си критическо мислене.

1.3.

Да приема мисионерството като силно мотивираща форма на персонално поведение в полза на обществото и да има готовност да го осъществява, включително и чрез отделяне на достатъчно време за това.

1.4.

Да приема религиите като изключително голямо социално зло, което следва да предизвиква категорично противопоставяне срещу тяхното влияние сред хората.

1.5.

Да третира науката като основен източник за човешкия просперитет, съзнавайки в същото време, че при подобна постановка се отваря опасност: към нея (науката) да се формира безрезервно култово отношение.

1.6.

Да проявява стремеж към постоянно увеличаване на знанията си във възможно най-широк ареал.

1.7.

Да проявява стремеж към разширяване на способността си за теоретични обобщения, които да му позволяват евентуално да открива в разнообразни прояви едни и същи (или силно сходни) причини.

1.8.

Да притежава способност и готовност да култивира в себе си обективно себепознание и оценка.

2.1.

Обозначението "основни критерии” може да провокира естественото предположение за съществуването и на други (неосновни), допълнителни, критерии. Такива могат да бъдат например: владеенето на чужд език, притежаването на компютърни умения, разполагането с финансов ресурс, който може да бъде предоставен за осъществяване дейността на Кръга, натрупаният опит в разработването на проекти за финансиране на сдружения с нестопанска цел, респективно – общ организационен опит и прочее. Всякакъв род подобни критерии следва да се приемат като внасящи допълнителна информация относно качествата на кандидата, без да имат решаващ характер.

2.2.

Изредените оценъчни критерии (както основни, така и допълнителни) са дефинирани при търсене на възможно най-голяма съдържателна независимост на всеки от тях спрямо останалите. Разбираемо е, че подобно изискване не е осъществимо винаги и в абсолютни измерения. В същото време, то трябва да се преследва с максимална взискателност, в това число и спрямо евентуално нововъведени други критерии. Основанието за нова се съдържа в идеята така предложеният критериален апарат да наподобява във висока степен всяко многомерно пространство, което дава възможност в него да се описват и представят сложни, многоаспектни явления.

2.3.

Критерият за "безупречен морал” могат да предизвикат обструкция във връзка с уточнението, че той се разглежда въз основа на формирана за това  представа "в общественото съзнание”. Доколкото обаче в тази сфера няма друг по-надежден измерител, налага се такъв инструмент да се търси именно в колективната преценка на въпросното човешко качество. В допълнение, следва да се има предвид и възможността под "обществено съзнание” да се третира сумата от оформени представи в някакво по-малко общество – например, това на членовете на Кръга.

Към изискването за моралност следва да бъде отнесена и една засвидетелствана специална готовност за активна работа по разкриването на такива заблуди, които се явяват типични за областта, в която лицето се чувства експерт – всичко това, независимо от трайно просмукания сред хората рефлекс подобни деяния да се квалифицират като "предателство спрямо гилдията".

2.4.

Изглежда целесъобразно под "критическо мислене” да се разбира всеки акт, свързан с изследване на основанията за едно твърдение. Хора, които са култивирали в себе си подобно качество (и особено, когато го проявяват неизменно към околните), често биват възприемани и окачествявани като "несговорчиви”, "конфликтни”, "скандалджии”, "остри камъни", а от друга страна – и като "ментори”, "самовлюбени горделивци” и прочее. Подобна перспектива следва постоянно да се има предвид от всеки член на Кръга, без да се забравя фактът, че твърде често изключително важната интелектуално-санитарна функция на подобна категория личности остава по принцип неразбрана и неоценена (поне от техните съвременници).

2.5.

Най-често представата за "мисионерство” се свързва с религиозната (и преди всичко, християнската) пропагандна дейност, осъществявана с ревностно усърдие и непоколебимост на протежение на много векове. В същото време са разпространени и по-общи представи за мисионерството, при които се има предвид, примерно: "мисията на родителя”, "мисията на учителя”, "мисията на лекаря”, "мисията на учения” и прочие.

Извън традиционната представа за мисионерство една често срещана реакция по негов адрес се явява насмешливото отношение, придружавано от въпроси за предпоставките, от които някой изхожда, за да реши, че дейността му има мисионерски характер, а той самият – мисионерски качества (и, разбира се, мисионерска роля). Подобна реакция преповтаря отношението, с което според евангелските текстове (за да бъде даден само един пример) са били посрещани и изпращани мисионерстващите апостоли през античността. Последното подсказва мисълта, че възприемането от обществото на една или друга нова проява на мисионерство е преди всичко въпрос на време.

2.6.

Отношението към религиите се явява възлов момент. Той може да провокира във висока степен дискомфорт у всеки, който за пръв път става съпричастен на твърдение, окачествяващо ги като "изключително голямо социално зло”. Подобна позиция влиза в остър дисонанс с редица наслоявани в общественото съзнание представи, обвързващи религиите с някаква "духовност” и "възвишеност”, респективно с правото им да имат "учителна власт” и да се произнасят компетентно по всички въпроси от живота на човека. Често към подобни представи се прилагат и "доказателства”, които следва да демонстрират, че именно религиите са спомогнали да се развият науките, правото, образованието, изкуствата, моралът. (В такива случаи обичайно се пропускат търговията, политиката, военното дело, както и безапелационният диктат в науките, правото, образованието, изкуствата или морала.)

Основно, религиите са вредни поради тяхната неотнимаема вътрешна необходимост от използване на парадокса, както и от нуждата той да се култивира като някаква квази-естествена среда за човешката интелектуална дейност. Нещо повече, една по-висока религиозна цел може да бъде съзряна в опитите за "надстрояване” на такава специална сфера в човешкото съзнание, която да блокира всяка мисловна способност, насочена към разкриване на парадоксите.

Основополагащо значение в отношението към религиите има и изясняването на понятието "атеизъм”. Отрицателната частица "а-” може да се тълкува по два, на пръв поглед – идентични, начина: от една страна – като "не-”, а от друга – като "без-”. Въз основа на първото тълкувание се изгражда доктрина, в която отправната теза гласи: “Няма бог(ове).” Върху второто тълкувание се формира мироглед, който изхожда от презумпцията: “Не се знае дали има или няма бог(ове), поради което животът следва да се организира така, че да не е зависим от подобна инстанция.” Изглежда разумно при една атеистична ориентация да се споделя втората интерпретация.

Доколкото на протежение на много векове религиите и техните институции – църквите, са били самоовластили се фактори, управлявали цялостния живот на обществата, тяхното остатъчно вредно влияние се открива практически във всички сфери на човешката активност под формата на дълбочинно просмукано присъствие. В далеч не малко случаи то се намира в латентно състояние, поради което е и трудно за диагностициране.

След бавното и мъчително историческо изтласкване на религиозните институции от упражняването на пряка управленска власт, понастоящем се използват рафинирани компенсаторни механизми за религиозно въздействие, в някои случаи постигано (за съжаление!) и с помощта на хората на науката.

2.7.

Не по-малко възлов момент се явява отношението към науката. Безусловно, тя е основният двигател на човешкия прогрес, поради което през годините постепенно се е създало сравнително единно позитивно обществено становище относно нейните възможности. В същото време (и особено на фона на прогресивното ускорение в темповете на развитието ѝ), повечето хора, които се явяват слабо запознати с нейната история и текущо състояние, лесно изпадат в състояние на безрезервни хвалебствия по отношение на възможностите ѝ, нещо което на свой ред е и една от причините за болезненото изживяване на всеки научен провал – респективно, за унищожителни хули по адрес на науката изобщо.

За науката (по думите на Карл Попър) е подходящо да се мисли като за своеобразно “наколно жилище”, подпорите на което далеч не са стъпили върху някаква твърда скала, а са по-скоро само достатъчно дълбоко набити под водата, за да издържат до онзи момент, в който някоя по-голяма вълна или ураганен пристъп биха ги изтръгнали (а с това – увредили или дори разрушили и самото жилище).

Строго погледнато, в основата на всяка от създадените от човека науки стоят (често несъзнавани явно) основополагащи твърдения, които се намират извън текущите възможности за проверка на истинността им. Това кара редица методолози на науката да твърдят, че практически тя представлява система от хипотези, на част от които се случва да издържат по-продължително време без промяна.

Независимо от всичко, науката предизвиква все повече и повече обществен респект и уважение, което вероятно е и една от основните причини да се правят неистови опити редица ненаучни или антинаучни сфери на човешката активност да се представят като науки или научни клонове.

2.8.

Постановка от изключителна важност представлява съотнасянето между "вяра” и "знание”. Разумно е вярата да бъде приемана като синоним на незнанието, доколкото всичко, което се вярва, всъщност не се знае, а всичко, което се знае, вече не представлява вяра. В същото време, не следва да се забравя, че практически всяко знание е стъпило директно (или сложно опосредствано) върху някаква вяра – сиреч, върху презумпции, по отношение на които не се разполага с надеждни доказателства за истинност. Подобно положение на нещата не трябва да се приема като каквото и да било основание за смесване (или дори сливане) на вярата със знанието, а по-скоро като предусловие за засилено внимание по посока на тяхното педантично разграничаване. Дори и раздробени на трудно забележими и не по-малко трудно отделими един от друг миниатюрни сегменти, вярата и знанието си остават принципно различни – толкова различни, колкото могат да бъдат незнанието и знанието.

В контекста на последното може да се защити едно, наистина, силно елементаризирано сравнение между религията и науката, по силата на което различието между двете сфери би се свело единствено до съдържанието, което се влага в глагола "вярвам". В науката, независимо от евентуалната употреба на този глагол във връзка с изказванията на някой авторитет, неговият смисъл се свързва с представи за въжделения, блянове, мечтания, очаквания – и изобщо, с нечии предположения, докато в религията вярата се третира като път за постигане на знанието (понякога изрично обозначавано като "познание" и дори йерархически поставяно над знанието).

2.9.

Изискването за "стремеж към постоянно увеличаване на знанията във възможно най-широк ареал” е продиктувано от характеристиките на съвремието. Подобно твърдение може да предизвика напълно естествено възражение. Основният негов (на възражението) аргумент би се свел до следната схема:

●  развивайки се, знанието се задълбочава и става все по-специализирано,

●  специализацията прави невъзможно надеждното обхващане на информация от много области,

●  в резултат – всеки опит за изпълнение на предпоставеното изискване се оказва обречен на провал (или – в най-добрия случай – в причина за прояви на дилетантство).

Подобна постановка внушава усещането за необорима истинност, а това на свой ред предопределя и съответната повеля за съобразяване с нея.

В противовес, един "стремеж към увеличаване на знанията във възможно най-широк ареал” може да бъде мотивиран на първо място (и главно) от опасностите, на които се оказва изложен всеки човек с все по-тясно и по-тясно специализирано знание. В ръцете на една твърде пъстра гама от социални мошеници подобен индивид може изключително лесно да се превърне в плячка.

Коментираното разширяване на персоналното знание в условията на неимоверно нарастване на колективното знание може да се осъществи посредством овладяването на такива сектори, които се явяват общовалидни за голям кръг научни сфери.

2.10.

Системата от основни и допълнителни критерии не следва да се възприема като установена окончателно. В текущ порядък в нея могат да се правят изменения с цел подобрения.

3.1.

Всеки поканен да извърши самооценка или оценка получава (или изтегля от интернет) и попълва бланка, разработена като електронна таблица в Microsoft Excel. Файлът на въпросната таблица има два листа, обозначени съответно като: "Selfevaluation” (или "Evaluation”) и "Calculation”. Клетките, в които могат да се въвеждат данни, са заключени в следните карета от лист "Selfevaluation” (респективно, "Evaluation”): F4-T4-T10-F10, F12-T12-T18-F18, както и D17-D18. Във всички останали клетки не би следвало да се правят опити за достъп.

3.2.

Оценяването (или самооценяването) се извършва в условията на 15-степенна критериална скала, разделена вътре в себе си на 5 групи оценъчни нива за всеки критерий, както следва: “много ниско”, “ниско”, “средно”, “високо” и “много високо”. В рамките на всяко от изброените нива са предвидени по три под-нива. Така визираната система дава възможност за достатъчно задоволителна степен на точност при оценяването (респективно, самооценяването).

3.3.

Оценяването (или самооценяването) се извършва по първите 7 основни критерия. Резултатите за осмия критерий (вж. по-горе 1.8.) се получават въз основа на допълнителна процедура, описана в 3.7.

3.4.

Самото оценяване (респективно, самооценяване) се осъществява чрез поставяне на символа "звездичка” или знак за умножение (*) в съответно преценената като подходяща клетка. (Практически, дори и да се използва всеки друг символ, в това число и шпацията, компютърът ще отчете наличие на заявена преценка. В този смисъл, изборът на "звездичка” е продиктуван единствено от стремеж към еднотипност.)

N.B. В който и да било ред, отнасящ се до всеки един критерий, следва да има поставен само един символ. В противен случай (при непоставена нито една звездичка или поставени повече от една на ред), на съответната позиция от индикациите за коректно попълнени данни във формата (намиращи се непосредствено под основната бланка) се появява съобщението:

“Редът е непопълнен или неправилно попълнен!  Проверете дали сте поставили една (и само една!) звездичка.”

3.5.

Относно онези критерии, които са дефинирани чрез фрази като: “да притежава способност и готовност” или “да проявява стремеж”, актът на оценяване (или самооценяване) следва да се отнася както до тезата, че разглежданото качество е позволило на съответната оценявана личност да постигне едни или други резултати в миналото, така и до прогнозата, че това би могло да се случи във времето напред. Така, напълно естествено е един възрастен човек, който е притежавал през годините необходимите "способност”, "готовност” и "стремеж”, да е успял да формира определени високи нива по един или друг от въпросните критерии, докато за един млад човек това може да е въпрос на постижение в бъдещето, поради което в такъв случай трябва да бъдат оценявани неговите потенциални способности и съответните техни проекции във времето.

3.6.

Всички изчислителни процедури се извършват автоматично. След попълването на една или всички избрани клетки могат да се правят корекции като поставеният символ се изтрие от текущото си местонахождение и се впише на новоизбраното място.

3.7.

Данните от всяка самооценка се съпоставят с данните от извършеното оценяване от страна на останалите активни членове на Кръга, с което се формира резултатът по основен критерий № 8 ("способност за обективно самопознание и оценка”). Описаната процедура се прави при изтичането на фиксиран период от време след заявяването (респективно, поканата) за членство. Впоследствие въпросната колективна оценка и последващо съпоставяне се повтарят с определена периодичност.

3.8.

Оценяването (или самооценяването) на допълнителния критерий "Владеене на чужди езици” следва да се осъществява при съблюдаване на следния ориентир: максимална стойност да се поставя за професионално владеене на три (или повече) чужди езици, а всички по-ниски степени на оценка да се използват за обозначаване както на владеенето на по-малък брой чужди езици, така и на тяхното по-ниско ниво на използване.

3.9.

Като подходящ се определя онзи кандидат, който е постигнал резултат, не по-нисък от фиксиран от ръководството на Кръга минимум както по първите седем основни оценъчни критерии (в пакет), така и отделно за осмия, а също и при съблюдаване на определени минимални, респективно – максимални, изисквания за всеки от въпросните основни критерии.