Първа публикация: 06-04-2003

Последна редакция: 26-07-2008

 На 19 януари 2003 година 18 души учредиха

Кръга "Нова Магнаура".

 Тези хора бяха (на снимката отляво надясно):

Николай Дечев Арабаджов,

Стойка Иванова Бакалова,

Петър Станчев Станчев,

Тодор Стайков Стоев,

Илия Димитров Кожухаров,

Васил Желязков Георгиев,

Петър Тодоров Попов,

Зинаида Георгиева Любенова,

Костадин Игнатов Грибачев,

Пламен Георгиев Асенов,

Стоян Борисов Зайков,

Степан Иванов Костадинов,

Хикмет Ахмедов Мехмедов,

Ангел Николов Топорчев,

Стоян Иванов Пауров,

Жеко Йовчев Жеков,

Александър Георгиев Буздрев,

Христо Харалампиев Николов.

Христо Николов Николай Арабаджов Тодор Стоев Петър Попов Пламен Асенов Хикмет Мехмедов Жеко Жеков Стойка Бакалова Илия Кожухаров Зинаида Любенова Стоян Зайков Ангел Топорчев Александър Буздрев Петър Станчев Васил Георгиев Костадин Грибачев Стоян Пауров Степан Костадинов

Фотография: Никола Лаутлиев

Физически възпрепятствани да присъстват, но мислено с тях в този ден бяха:

Арон Давид Амар, Йордан Николов Памуков и Клара Евлогиева Мечкова.

Личен архив

Личен архив

Портрет: Крикор Касапян &

Илия Кожухаров

                                                                                           

 

Фотографии: Никола Лаутлиев

Учредителите се събраха в Дома на учените в Стария Пловдив. След като обсъдиха

 Манифеста и Конституцията

на бъдещото сдружение, те ги приеха и с това положиха началото в съществуването на своето малко общество, давайки си дума да сторят всичко, което е по силите им, за да могат благородните цели на мисионерското им начинание да се превърнат в реалност.

Учредителите избраха Управителен съвет от 5 души в състав:

Александър Буздрев, Илия Кожухаров, Костадин Грибачев,

Николай Арабаджов и Петър Станчев.

След това те избраха

Илия Кожухаров

за Председател на Управителния съвет.

Учредителите избраха и Експертен съвет от 7 души в състав:

Ангел Топорчев, Васил Георгиев, Жеко Жеков, Петър Попов,

Стоян Зайков, Тодор Стоев и Хикмет Мехмедов.

Накрая, учредителите се разотидоха с мисълта, че светът със сигурност би бил по-добро място за живеене, ако има повече хора, които като тях непрекъснато да полагат усилия срещу

патологичния човешки стремеж към заблудата:

както на тези, които от векове неуморно плетат мрежите ù, така и на онези, които постоянно и неудържимо се стремят да попаднат в тях.