Първа публикация: 21-09-2003

Последна редакция: 04-01-2013

 

ДВА ПАМЕТНИКА

Писмо

на папа Григорий І Велики

до галския епископ Дезидерий

Толкова хубави неща ни говориха за вашите начинания и затова в нашето сърце се роди такава голяма радост, че тя не би позволила да откажем онова, за което [вашето братство] ни моли. Но след това стигна до нас известие, за което не можем да не си спомняме със срам, а именно, че ти си обучавал някого по граматика. Известието за тази постъпка, към която ние чувстваме най-голямо презрение, произведе върху нас много тежко впечатление, така че всичко онова, за което аз говорих по-горе, се превърна за мен в мъка и печал; не може с една и съща уста да се въздава хвала на Христа и заедно с това да се хвали Юпитер. (...) И въпреки че любезнейшият наш син, презвитер Кандид, който впоследствие пристигна тук, се стараеше да опровергава този слух и със своите тънки разсъждения искаше да ви оправдае, все пак аз още не съм се успокоил, защото, ако човек чувства силно отвращение, слушайки такива разкази за свещенослужител, то необходими са и силни доказателства, за да може окончателно да се увери в тяхната невярност. И така, ако вие докажете ясно, че всичко разказано за вас е лъжа, че вие не се занимавате с глупави светски науки, тогава ние ще прославяме нашия господ, който не допусна да се оскверни от вашите уста с богохулствена хвалба такова нещо, за което не може и да се говори. В такъв случай само, спокойно и без всякакви съмнения, ние ще си помислим да ви разрешим онова, за което молите.

[Папа] Григорий [І]

Капитуларий

на Карл Велики,

за заниманията с науки

Да ви бъде известно (...), че (...) ние сметнахме за полезно, за да може епископствата и манастирите, поверени ни за управление благодарение на Христовото попечителство, освен за съблюдаване на уставите на монашеския живот (...) да полагат старание и при обучението в наука на всеки, който съобразно със своите способности с божия помощ може да се учи. Защото доколкото съблюдаването на манастирските устави запазва чистотата на нравите, дотолкова обучението и ученето запазва и украсява словата на речта. Затова онези, които се стремят да угодят на бога с праведен живот, нека не пренебрегнат да му угаждат също така и с правилна реч. (...) И въпреки че по-добре е да постъпваш правилно, отколкото [правилно] да знаеш, то отначало трябва да знаеш, а след това да постъпваш. (...)

Получавайки в последно време често от някои манастири писма със съобщения за това, как обитаващите там братства ратуват за нас в своите свети и благочестиви молитви, забелязахме ние в повечето от тези горепосочени писания правилен смисъл, но неправилно построяване на речта. Защото онова, което отвътре е било подсказвано от благочестивата набожност, външно не е могло да бъде изразено от невежествения език без грешки заради пренебрежение към обучението.

Оттук се получи така, че ние започнахме да се боим, да не би, имайки пред вид малкото познаване на изкуството да се пише, да остане още по-малко, отколкото трябва, смисъл при разбирането на свещените книги. (...) Заради това ви увещаваме: не само не пренебрегвайте обучението в науки, но и смирено и с угодно на бога усърдие ревностно ги изучавайте (...). Тъй като на страниците на свещените книги се срещат образи, тропи и така нататък, то без съмнение толкова по-скоро всеки четящ ще разбере това духовно нещо, колкото по-добре бъде той предварително осведомен в науките. Но за това дело следва да се избират такива мъже, които, имайки желание и възможност да се учат, имат заедно с това и желание да споделят познанията си с други. (...)

Карл,

по божия милост крал на франките и лангобардите,

патриций на римляните