Първа публикация: 21-09-2003

Последна редакция: 08-07-2015

ТРИ ПОГЛЕДА

(единият разноглед)

Йохан Себастиан Бах

“Генералбасът е най-съвършената основа на музиката и се свири с двете ръце така, че лявата ръка свири предписаните ноти, а дясната – консонансите и дисонансите към тях, за да се получи благозвучна хармония за слава на бога и за допустима наслада на душата.”

“...накрая (...), в името на всевишния, реших да се отправя в Лайпциг, да се подложа на изпитание, а след това предприех и тази смяна на службата. Тук, по волята божия, аз пребивавам и сега. Но доколкото (1) намирам, че тази служба далеч не е така привлекателна, както ми я описваха, (2) много от извънредните приходи, които би следвало да имам на тази длъжност, засега не са се осъществили, (3) тук животът е много скъп и (4) има странно и слабо отдадено на музиката началство, поради което ми се налага да живея в непрестанни огорчения, сред завист и преследвания, то принуден съм да търся, с помощта на всевишния, съдбата си някъде на друго място. (...) Сегашната ми служба ми дава около 700 талера, а когато погребенията са повече от обичайното, съразмерно се повишават и извънредните приходи; но при един здравословен въздух те се понижават, както беше през миналата година, когато понесох загуби, получавайки от погребални извънредни доходи над 100 талера по-малко от обичайното.”

Лев Николаевич Толстой

“...стотици хиляди хора от ранна възраст посвещават целия си живот, за да се научат много бързо да се въртят на краката си (танцьорите); на други (музикантите) животът им отива в учене много бързо да дърпат струните или да удрят клавишите; трети (живописците) посвещават целия си живот да рисуват с бои и да изобразяват всичко, което видят; за четвърти животът е в умението да преобърнат всяка фраза по всякакъв начин и на всяка дума да намерят рима. И тези хора – често много добри, умни и способни за всякакъв полезен труд, подивяват в своите изключващи всичко друго затъпяващи занимания и стават невъзприемчиви за сериозните явления на живота, едностранно ограничени и напълно доволни от себе си специалисти...”

“Някои учители на човечеството, като Платон (...) а и първите християни, строгите мюсюлмани и будистите често дори са отричали всякакво изкуство.

Хората, възприемащи изкуството по такъв начин, противно на днешния възглед, според който всяко изкуство, доставящо наслада, се смята за добро, са смятали и смятат, че (...) изкуството е до такава степен опасно със свойството си да заразява хората против волята им, че човечеството ще загуби далеч по-малко, ако бъде изгонено всяко изкуство, отколкото ако бъде допуснато всяко изкуство.”

Макс Бензе

“За разлика от множеството класически естетики, информационната естетика не си поставя за задача да интерпретира това, което обозначаваме в даден обект като прекрасно или грозно, трагично или комично и други подобни. Следователно, тази нова естетика не се явява интерпретационна и не прави опити да установява обективното съдържание на понятията 'прекрасно', 'грозно' (...). Тя може да бъде назована констативна естетика. Това означава следното: нашите изказвания за обектите на изкуството или дизайна се опират на обективно установени факти така, както минералогията разкрива в този или онзи минерал определен строеж, а не дава негова интерпретация.”

“Нали ние искаме, щото вместо 'Това ми харесва!' да може да се каже 'Този обект има стойност на подреденост О = 315!'. Ние искаме да получим количествени критерии, защото изкуството трябва някак да се включи в сферата на нашата техническа цивилизация, а една от нейните съществени основи се явява математиката.”

“Ако ние искаме да говорим за произведенията на изкуствата така, както Галилей е говорил за природата (...) то ние сме длъжни да математизираме тези понятия, които се явяват решаващи за оценката на изкуството. (...) Подобно на това, както природата се описва във физиката с езика на формулите и числата, така и другият аспект на света, естетическият, трябва да се описва не само с чувствени и субективни понятия (...), а със система от значения, които се съотнасят помежду си по такъв начин, по какъвто във физиката се отнасят числовите величини (плътност, атомно тегло, молекулярно тегло и други подобни)”