Първа публикация: 08-01-2006

Последна редакция: 30-01-2015

ЗАБЛУЖДЕНИЯТА?!

ВЪПРОСЪТ Е: "QUI PRODEST?"

(ИЛИ: ОЩЕ НЕЩО ЗА ВЛАСТТА)

Кирил КИРИЛОВ

Уважаеми колеги,

Макар темата и проблематиката да звучат банално, или “до болка познато”, ще си позволя да повдигна този въпрос на настоящия семинар, тъй като, струва ми се, когато говорим за заблужденията просто нямаме моралното право да не споменем онези заблуди, които “идват” от така наречената Власт и нейните институции или производни структури. На този етап сериозните въпроси, които са свързани с въпросната проблематика, ще бъдат по-скоро маркирани, а впоследствие, когато евентуално се предизвика една по-широка дискусия и разглеждане от специалисти в различни сфери на социалните и сродните им науки, могат да се оформят съответните направления не само за изучаване на генерираните от Властта заблуди, но и за възможностите за консултиране на личността и предпазването и от тяхното въздействие. Дали това би станало на основата на едно добре развито, култивирано критическо мислене, или освен него ще се добавят и други похвати, техники и начини на поведение – това е въпрос за обсъждане и продължаване на изследванията в тази област.

Нека предварително приемем, че

Освен това, трябва да е доказано, или да е прието като аксиома, че тези методи измерват и съпоставят с представите именно тази част от действителността, за която те се отнасят.

След като веднъж сме приели такава една постановка на нещата, можем да продължим нататък, макар и да знаем (и да чувстваме), че "почвата под краката ни" не е съвсем стабилна. Но, движейки се с постоянно поддържане на равновесие (за да не паднем в ямата с разсъждения от типа: "Що е действителност?", "Що е съответствие?" и така нататък), нека продължим по темата, за да си изясним, доколкото можем, някои изцяло практически неща. А дали полученият резултат ще бъде истинен, или поредното заблуждение, ще разберем като се върнем отново към обичайния метод за проверка – “проверката на хипотезите в практиката”.

И така, след като вече сме договорили, че именно представите ни могат да бъдат погрешни (сиреч, заблуди) или безгрешни (тогава, нека ги наричаме истини), то веднага можем да се досетим, че те ще влияят съществено върху мисленето, тъй като са основен елемент на този психически процес.

От друга страна, мисленето определя до голяма степен и нашето поведение, действия, постъпки, планове, цели. Така, бързо стигаме до положението, че от нашите представи зависи, най-общо казано, всичко, което правим, или не правим през живота си – тоест, зависи животът ни. След като разбираме важната роля на представите за всичко, което е свързано със самите нас, то мислите ни вече могат да "се втурнат" в разглеждането и/или конструирането на различните възможности за въздействие върху тях, а оттам и върху цялата личност, респективно личности.

Въздействието върху чужди (принадлежащи на други личности) представи (или даже формирането им) би могло да се осъществи, от една страна, чрез различни методи, позволяващи различно изразена дистанционност на въздействието, при запазена ефективност, а от друга страна – с различни цели.

Въпросът за методите на въздействие касае повече технологичната страна при формирането, или преформирането на представите, и това няма да бъде обект на настоящото изложение, докато целите, с които се осъществява това въздействие, могат да бъдат разделени най-общо на две групи:

1. формиране на истинни представи (или пре-формиране на заблудни такива в истинни) и

2. формиране на заблудни представи (или пре-формиране на истинни такива в заблудни).

И двете групи цели могат да бъдат постигани съзнателно (планирано) или неосъзнавано (без предварително планиране). Но както лесно бихме могли да разберем, нас следва да ни интересуват и двата варианта, защото полученият резултат е един и същ. А в случая именно резултатът е важен.

Всичко споделено дотук е само едно въведение, чиято цел е да ни подготви за същностния въпрос. А той е:

Дори при най-бегъл поглед върху обществото, в което живеем, веднага се виждат няколко социални групи, които биха били облагодетелствани от съществуването на заблудни представи по отношение на редица положения, отнасящи се до социалната структура и нейното функциониране – както цялостно, така и в отделни конкретни форми и варианти (например, в икономическата сфера).

На всички ни е известно какъв масив от заблудни представи, понякога съвсем абсурдни (!), се генерират чрез рекламите. Независимо в какъв вид са представени или на какъв носител са записани, те винаги имат потенциално присъщото си свойство (поне в известна степен) да дезинформират, а оттам и да създават неправилна, тоест заблудна, представа. Да вземем за пример дори една обикновена визитка. Както знаем визитката е призвана главно да даде информация за човек, длъжност, продукт – въобще, за някакъв обект. Но същевременно с визитката визиткодателят желае да постигне и друга цел – да създаде определен “имидж”. Така, често се появяват визитки, чиято информация не съответства на действителността (и следователно могат да създадат заблудна представа!), като това не само не безпокои визиткодателя, но дори напротив – спокойно можем да приемем, че той се е стремил към постигането и на такава цел.

Вероятно, тук някой ще възрази, ще каже, че не винаги визиткодателят има такива стремежи. Или че не винаги ги осъзнава. Или дори – че коментираният пример представлява нещо дребно и незначително. Независимо от това, фактът си остава факт – дребен или дори незначителен, визитката е един пример на потенциално опасен инструмент за създаване на заблудни представи. Още повече, че изработването на визитки сега е не само лесно, но и (практически за всеки) много евтино.

А какво да говорим за рекламите, една от чиито съвсем съзнателни цели (често главна!) е: рекламополучателят да се въведе в някаква степен на заблуждение по отношение на рекламирания обект, като по този начин просто се цели постигането на по-важната, комерсиалната цел! (Нали говорим за заблудни прояви в икономическата сфера.)

Разбира се, при внимателно вглеждане, ще разберем, че проблемът е много по-дълбоко навлязъл в ежедневието ни и че едва ли не всяка отделна личност (при това, като че ли поголовно) използва похвати, с които се стреми да повлияе на представите на друга личност с цел получаване на едни или други облаги.

И така, нека да видим какво е положението около заинтересованата от генериране на заблуждения група – иженарицаемата “Власт”, с всичките нейни атрибути и институции в нашето демократично (дали?) общество.

По неин адрес може да се изкаже следното предварително твърдение:

Така, всяка група, неподдаваща се на влиянието на Властта, разобличавайки изкривените в полза на Властта представи,  автоматично се превръща в опозиционна група. Това със сигурност е добре известно, но въпреки всичко е добре да се обозначи специално, за да може хората, които работят за разкриването на едни или други заблуди, да са наясно, че тяхната дейност е всъщност опозиционна дейност срещу някаква Власт! (Властта може да бъде различна, но групата (или човекът), занимаващи се с разобличаване на заблудите, насаждани от която и да било Власт, ще бъде винаги в опозиция.)

Защо твърдя, че за Властта е необходимо да изгражда заблудни представи у членовете на обществото? Основанията за това могат да бъдат доловени веднага, щом се споменат някои от константно съпътстващите всяка Власт нейни свойства:

● запазване на статуквото или промяната му единствено по посока на укрепване на властовите позиции,

● стремеж към властово обхващане на всички сфери на обществото,

● развиване на корупцията при постоянно прокламиран стремеж тя да бъде “изкоренена”.

Важно е също да се спомене, че редица институции на Властта са много удобни за запазване на съществуващото положение и улесняват властването – именно поради това тези институции не се разрушават, а се води борба само между определени групи от хора (партии), които искат да ги завземат и след това да използват предлаганите от тях (институциите) удобства в така нареченото “управление на обществото”.

Едно заблуждение, което по никакъв начин не трябва да се разклаща (защото е изключително нужно на всяка Власт), е свързано с “необходимостта от съществуването на държавата, за да може обществото да функционира нормално". На когото и да представите тезата, че държавата, във формите под които съществува в различните части на света, е нужна повече на властимащите, отколкото на така наречения народ, ще ви каже, че вие сте дълбоко заблудени.

Но нима почти всички положения, свързани със заблудните представи около структурата и функционирането на обществото, не започват от този основен стълб на заблудите: необходимостта от съществуването на държавите, такива каквито са ни познати, респективно – на познатите ни държавни устройства?

Какви “блага” произвеждат държавните институции? Никакви. Само консумират и паразитират, като постоянно се стремят да ни докажат, че това е нормалното положение на нещата – ето къде е коренът на тази заблуда: внушението за нормалното положение на нещата! В такъв случай, кой би тръгнал днес против “нормалното положение на нещата”? И защо? Няма логика, нали? По-скоро трябва да се хвърлят всички усилия за съхраняване на нормалното положение на нещата – иначе, какво ще оставим на поколенията?!

Не съществува държава без данъчна система. Но какво представляват данъците? Какво са те собствено? Насилие в чист вид от страна на Властимащите над по-голямата част от хората чрез механизмите за прилагане и осъществяване на Властта. Плащат ли данъци властимащите? Формално, да! Но не е необходимо да се влиза в подробности, или да се ходи през девет планини в десета, за да се установи, че мнозина властимащи са се отклонявали и се отклоняват от това изискване. Наистина, някои от тях са разкривани. И именно поради това ние сме запознати с тези случаи. Но всъщност голяма част от тях се използват за политическа борба между различните катерещи се към върховете на Властта и борещи се за това с всички сили и всички възможни средства.

Когато се говори изобщо за Властта, може неусетно да се пропусне една нейна форма, един неин жанр – средствата за масова информация. Какво представляват те? И защо също са наричани (а и сами се наричат) Четвъртата Власт? Мисля, че това е така, точно заради възможността им да променят представите на мнозинството хора – да ги променят по начин, който е необходим на една или друга социална група, разполагаща с реална политическа, или икономическа, а даже и силова, власт. А не на последно място, и в посоката на техните собствени, медийни интереси. (Нали и те са на Пазара на Властта!)

Средствата за масова информация никога не биха били наричани Власт, ако не притежаваха способността да форматират и пре-форматират нашите представи според Нечии Нужди. (В един или друг избран от някого момент.) Налага се да отбележа, че за разлика от останалите прокламирани три Власти (съдебна, законодателна и изпълнителна), Средствата за масова информация нямат репресивен апарат. Нямат апарат, който да ви накара насила да направите това, което Властта (някоя съответна Власт) е постановила за правилно. Но въпреки всичко тези Средства се смятат за Власт. А е повече от ясно, че те и реално я имат – защото огромното мнозинство хора им я е дало. С това, все същото мнозинство е дало и на Останалите Власти онова, което е дори по-важно от техните репресивни органи – дало им е средствата за въздействие върху представите на собствените си членове.

Имаме ли, все пак, някакво основание да мислим, че Властта би могла да използва целия си властови арсенал за въздействие върху представите и мисленето на членовете на обществото, НО в полза на обществото? Не виждам такова основание. Обратното предположение е много по-вероятно. Ето защо. Публична тайна е фактът, че един оскърбително голям процент от получаващите различни степени на Власт нямат нито необходимата широта на мирогледа, нито необходимата ерудиция, нито необходимия морал, за да носят бремето на самата Власт. (Може ли, например, народен представител да сподели още в първите месеци на своето народно представителство, че много тъгувал по невъзможността да се отдава на любимото си занимание – в продължение на часове да си бродира гоблени и ковьорчета? Или да коментира работата си като депутат в контекста на постоянната си сексуална незадоволеност, а след този си еталонен пример на интимна откровеност с народа неистово да проглушава ушите на медийните репортери с искането те да обяснят, че онова, което е споделил(а), всъщност не го е мислил(а)? Може ли кмет на голям град да реши, че след като е съчинявал поеми във възхвала на комунистическия режим, при това само няколко години преди той да падне, то най-сигурният начин да засвидетелства своя новоизкласил антикомунизъм се изразява в това да си слага мартеници, на които червеният пискюл е заменен със син?) Е... (за да попитам отново) – подобни комедианти ли ще организират просветляването на съзнанието на публиката? И ако те, горките, по-скоро биха продължавали упорито да се маскират като Властници, въобразявайки си че зрителите в залата не са ги демаскирали, то какво бихме могли да очакваме от онези, които са високоинтелигентни и са фактическите кукловодите в спектакъла? Те ли ще качат публиката на сцената, за да я обучат в тънкостите на дърпането на конците. Най-вероятно, те биха измислили някоя страховита пиеса, от която на горката публика така ще и се завие свят, че ще забрави и за полит-шоумени, и за полит-разбойници, и за полит-проститутки (от двата пола), и за полит-каквото-и-да-било. Все те може дори и да поставят пиесата си – при това, за по-голяма достоверност с актьори-натуршчици. А за да съберат пари за декорите и музикалното озвучение, за костюмите и специалните театрални ефекти, могат да измислят и да въведат някой нов данък, да речем данък-антитероризъм, особено за местата “с повишена опасност от терористични актове”.

Дали, ако се напрегнем мисловно, при определено преразглеждане на най-разпространените сега клишета в социалната сфера и осмислянето им от друг ъгъл, ще бъде трудно да се стигне до извода, че болшинството така наречени най-развити “демокрации”, всъщност се управляват въз основа на терористичен принцип – населението постоянно да се поддържа в страх, страх от това, че Терорът може да стигне до всеки.

Нека сега ми бъде позволено да поставя някои вълнуващи ме, а предполагам вълнуващи и други хора, въпроси.

Преводът на латинската дума “terror” е “страх”, "ужас". Тогава:

Могат да бъдат изговорени още хиляди “защо” от този род.

Естествено е тогава да се запитаме: “Кому е изгодно всичко това?”

QUI PRODEST?

Очевидно, отговорът на този древен въпрос крие в себе си много повече информация и обяснение относно същността на Нещата, случващи се в дадено общество.

А примерите от днешния ден само могат да покажат несъстоятелността на доктрините на съвременните силни държави, които с всички средства (включително война) се стремят да манипулират населението на целия свят и по този начин да го подчинят – а значи и да властват над него и неговото мислене.

И така:

Може би тази формула е твърде елементарна, но в първо приближение тя ни разкрива една действителност (или част от действителността), с която

А защо не и да работим над разкриването на механизмите на въздействие, над разкриването на специалните технологии, над разкриването на новите възможности на средствата за масова информация при формирането и преформирането на представите на съвременната личност?!

Разбира се, всички тези средства могат да бъдат използвани и за създаване на истинни представи, но тогава институцията няма да има никаква връзка с Властта. Или поне подобна връзка няма да е пряка. Или това ще се случи с посредничеството на някой Властовик, който има неадекватни представи за Властта и е попаднал по погрешка в нея.

Съвременната образователна система, която (на думи) е призвана да създава истинни представи у формиращите се личности в дадено общество е нож с две остриета – от една страна тя е свързана с държавата и Властта и там, където тази връзка е по-непосредствена и силна, следва да се очакват повече изкривени и откровено заблудни представи. И обратно.

Дали Властта ще позволи такава намеса, която да промени статуквото, като я разобличи? Дали ще остави спокойно да поникне семето и порасне дървото на познанието за света и обществото такива, каквито са? Дали ще остави някои обществени единици или личности необезпокоявано да подкопават устоите и, разкривайки най-интимните механизми на нейното Властване, иначе казано – “управление (с повече или по-малко заблуждение)”?

Отговорът, поне моят отговор, за съжаление, е "Не"! Впрочем, в някакви тесни рамки – вероятно може да се каже и "Да". Но изговаряйки полугласно това "Да", нека не забравяме за света, който ни заобикаля, да не забравяме, че изчезват хора, желаещи да ни покажат същността в действията на Властта.

Така или иначе, пред всеки от нас стои следната алтернатива:

Изглежда, някои от нас вече са избрали своя път...