Първа публикация: 21-09-2003 Последна редакция: 19-04-2014 СЪДЕБНА ПРИЗОВКА Безусловно, религията е едно от най-солидните и най-дълготрайни предизвикателства, заставали някога на пътя на човешкия разум. Тя и сега стои там. Човечеството е раздвоено в оценките си за религията. Едни казват, че светът на религията е свят на духовността. Твърдят, че стремежът към онова, което те наричат "бог", е най-висше нейно проявление. (На духовността.) По някои места религиозните водачи дори се наричат духовници. Това внушава, че човекът-без-религия е бездуховен. И че без нея може единствено да се деградира. Други, заклеймяват религията като едно от най-зловредните човешки изобретения. Сравняват го с болест. Пледират за нова наука. И я създават. Дават и име – религиозна психопатология. Считат, че тя ще помогне при лечението на болните с такава диагноза. Справка – Зигмунд Фройд, "Натрапчиви действия и упражняване на религията": “Със сигурност не съм първият, на когото е направило впечатление сходството на така наречените натрапчиви действия на невротиците с действията, с които вярващият засвидетелства своята набожност.” “...човек би могъл да се осмели (...) да охарактеризира неврозата като индивидуална религиозност, а религията като универсална натрапчива невроза.” Втора справка – Йозеф Ратнер (коментирайки Фройд), "Психоанализа / Класиците": “Фройд обозначава религията като ‘психически инфантилизъм’, който пречи на човека да порасне и да стане разумен. Тя предлага утеха за трудни ситуации, когато би трябвало (...) да се действа активно и рационално, та да се направи всичко възможно за тяхното отстраняване.” В името на религиите са били избивани хора. Много хора. Страшно много хора. Били са избивани от други хора. Историята е остаряла от религиозни баталии. Но не изглежда да се е уморила. И неуморно ги повтаря. По един и същ сценарий. Актуален и днес. И буквално в този момент. Докато някой иска прошка за стореното на хората преди векове, друг убива. Открай време религиозните молитви на едни са се сблъсквали в религиозните молитви на други. Едните изглеждали, че се сбъдват. Другите – не. После – обратно. Както в хазарта. Един ликува, друг ридае. Безусловно, религията създава проблеми. Някои възнамеряват да започнат да ги разрешават. Методично. На първо време – най-драстичните. При това – по съдебен път. Подготвят призоваването на църквата като подсъдима. И не просто символично. Не пред съда на историята. А в истински съд. С прокурор, съдия, адвокати и съдебни заседатели. Искат да я принудят да отговаря. В наказателен процес. Заради системната и практика по въвеждане на хората в заблуждения. Звучи (най-малкото) интригуващо. Членовете на Кръг "Нова Магнаура" допускат, че много от споровете на разума с религията могат да бъдат решени. С известно усилие. Затова, сега и тук, те полагат за себе си началото на това усилие. |