Първа публикация: 21-09-2003

Последна редакция: 01-08-2008

ЛЪЧЕНИЕ, ОБЛЪЧВАНЕ, МЕТАСТАЗИ

До думата "медии" хората най-често поставят думата "свобода". Това изглежда естествено. Още по-често това го правят тези, които работят в медиите. И това изглежда естествено. Двете естествени неща са влезли трайно в мислите на хората. Най-вече – чрез медиите.

Сега не подлежи на съмнение, че несвободният човек не може да свърши нищо добро. А свободният?

Дали хората имат ясна представа за смисъла на думи като "добро" или "свободен"? Дали има някаква задължителна връзка между тях? Катедралата в Кьолн нещо добро ли е? И от свободни хора ли е била построена? А Волго-Донският канал?

Дете говори в ефира. На националното радио. Денят е 24 май. Обяснява какво било научило от някакви приказки. А то било: "Злото може да бъде победено само от доброто?" Водещата журналистка го поощрява. Вероятно много деца слушат това предаване. (Празник е. И те не са на училище.) Може би запаметяват: "Злото може да бъде победено само от доброто?" Някой ще възрази: "А какво друго да се каже на празник?" Но на въпроса може да се отговори с въпрос: "А на празник истините по-особени ли трябва да бъдат?" Когато някой ден едно дете открие, че по-често злото побеждава доброто, 24 май ли ще бъде търсен за извинение? И кой ще отговори на това дете, как победеното добро ще победи злото?

А ако детето бе прочело мисълта: "На зла круша, зъл прът"? Какво предаване би станало? Не празнично? Делнично? (И дали журналистката щеше да го поощрява? За това, че познава фолклора. Сиреч – народната мъдрост.)

От друга страна, ако се случи така, че някакво зло бъде използвано, за да се премахне друго зло, то първото зло продължава ли да бъде зло? Или се превръща в добро? И още – дали човечеството е било някога подготвено (ще рече, знаело ли си е урока за доброто и злото), за да си позволява така смело (и всъщност, безотговорно) да използва тези понятия?

Журналистка споделя (не в ефир): "Нерядко, когато от полицията не дават подробности за някакво издирвано лице, репортерите уточняват помежду си (нека бъде разбирано – измислят колективно) неговите черти". И след това, навсякъде хората прочитат или чуват едно и също описание. И стотици (примерно) 35-годишни, руси, с мустаци и сини очи започват да треперят. С мисълта, че са разкрити. Колкото до тяхното треперене – нека треперят. Щом като има за какво. Но дали журналистическото творение е творба на свободни хора?

Известен журналист (в ефир) коментира сексуалните похождения на американски президент. Решил е да го защитава. Вероятно безплатно. В момент, когато президентът лъже най-висшите органи на САЩ. Светът следи по медиите бутафорния водевил във Вашингтон. А журналистът (в ефир) отива за аргументи при някакви диви племена. Разказва легенди за туземни вождове, които (според традициите на племената си) били приемани за водачи само дотогава, докато можели да обладават жени. (Журналистът ползва други, статистически по-често употребявани от обикновените хора, думи. Вероятно търси непринуденост на изказа.) И стига до похвалата: "Браво, президенте!" И до единствено възможния извод: "САЩ имат достоен вожд. Той показва пред целия свят, че все още може да ... жени". Ерго, Голямата държава (и светът, разбира се) могат да бъдат спокойни.

Журналистът е свободен. Медията – очевидно също. При това – отново национална.

Забележка. Тук никой не трябва да остава с измамното усещане, че в медиите се разиграват единствено безобидни сценки като (само примерно) посочените.