|
Първа публикация: 24-01-2010 Последна редакция: 19-05-2013 ЗА МЕРАКЛИЙСКИЯ ПОГЛЕД И ДЪЛГОЛЕТИЕТО ПРИ МЪЖЕТЕ ИЛИ ЗА ЕДНА МЕДИЙНА МАНИПУЛАЦИЯ
Илия КОЖУХАРОВ Както в много други подобни случаи, и сега поводът бе свързан с едно приятелско писмо, придружено от интригуваща публикация, озаглавена: “ Едно по-продължително заглеждане в женските красоти на ден държи лекарите надалеч”.Като съблазняващо въведение към сравнително краткия текст стоеше долната снимка (поместена тук в чувствително намален размер):
А съобщението гласеше: “Заглеждането в женските гърди е нещо добро за здравето на мъжете и удължава живота им” – разкрива едно ново изследване. “Изследователи са открили, че 10-минутно изпълнено с любовни желания гледане на женски гърди е толкова здравословно, колкото половинчасова гимнастика. Петгодишно изследване на 200 мъже разкрива, че тези, които се забавлявали чрез изпълнени с копнеж оглеждания на женски гръдни красоти, имали по-ниско кръвно налягане, по-малко кардиологични страдания и по-бавен пулс, в сравнение с онези, които не получавали своята дневна доза подобна прелест. Д-р Карен Уедърбай, която е осъществила изследването в Германия, е написала в ‘The New England Journal of Medicine’: ‘Точно 10 минути гледане на прелестите на една надарена откъм бюст жена е приблизително равностойно на 30 минути аеробна тренировка. Сексуалната възбуда завладява работата на сърцето и подобрява кръвообращението. Няма никакво съмнение, че гледането в захлас на женските гърди прави мъжете по-здрави. Нашето изследване показва, че ангажирането с подобно занимание в продължение на няколко минути на ден намалява наполовина риска от удар или сърдечна атака. Ние вярваме, че чрез последователно осъществяване на подобна практика мъжът може да удължи живота си средно с 4 до 5 години.’” Медийната миграция Мигрирайки из всевъзможни средства за масово осведомяване – и то, вече в продължение на доста години, настоящето съобщение е получавало разнообразни уточнения от рода на това, че относно сърдечните проблеми става въпрос за достигане на резултати, изразяващи се в: “по-редки случаи на коронарно-артериални страдания”, или че: “звезди като Доли Партън, Хийтър Локлиър, Анна Никол Смит и Деми Мур (...) са особено добри за мъжкото здраве”, че самата д-р Карен Уедърбай е: “специалист по геронтология”, или че е провела изследванията си: “съвместно със свои колеги (...) в три болници в Щутгарт”. В някои случаи се прави дори и аналогия с известната максима: “Една ябълка на ден държи докторите далеч от мен”. Миграцията обхваща практически всички географски точки на планетата. Не е трудно да се установи как, да речем, "Ню Зийлънд Херълд" се позовава на "Ройтерс". (Не е грешка – именно "Ройтерс"!) А понякога се прибавят и други снимки, респективно допълнителни репортажни текстове и/или идентични изследвания – например, за резултатите от съзерцаването на красиви женски лица. The New England Journal of Medicine
Списанието, което съществува под това име, е едно реномирано издание. Годишно в него се отпечатват стотици научни материали, обхващащи всички области на съвременната медицина. Оттук, става разбираемо всяко желание то да се търси като авторитетна опора.
Информационният сайт "About.com" обаче посвещава специална публикация, с която иска да отправи предупреждение: "'Медицинско изследване', предполагаемо публикувано в 'The New England Journal of Medicine', твърди, че е направено изследване, което показало, че...". “Предполагаемо публикувано...” (!) Ето и част от текста: “Никакво подобно изследване никога не е било публикувано в New England Journal of Medicine (проверете сами). Едно обследване на хиляди внимателно прегледани статии, съдържащи се в базата данни ‘Медлайн’ на Националния институт по здравеопазване, извади наяве нулев резултат относно тази тема и нулев резултат за автор ‘д-р Карен Уедърбай’ (която вероятно дори не съществува). Ако историята намирисва на таблоидна журналистика, това е така, защото тя е именно такава. Текстът започна да циркулира през март или април 2000 година, просто няколко седмици след една подобна статия, появила се в постоянно дезинформиращия ‘Weekly World News’. Не за първи път ние сме въвлечени в неоснователни интернет-слухове, водещи именно до източници от подобно естество. Не ще и дума (аз вярвам), че е глупаво да се взема съвет от жълтите вестници от супермаркетите.” Weekly World News Ето фрагменти от визирания текст в "Weekly World News", според който водещата фигура в изследването е геронтологът д-р Франц Епинг:
“Д-р Епинг твърди, че мъжете над 40 години прекарват най-малко 10 минути дневно, гледайки бюстове с размери ‘D’ и по-големи.” “Д-р Епинг казва, че той би посъветвал мъжете в САЩ да гледат ‘майтапчийските’ шоу-предавания по телевизията, разпространяваните под наем ниско-бюджетни филми за жени-затворнички и да разглеждат мъжки списания от рода на ‘Плейбой’, колкото е възможно по-често. Също така, експертът изрежда няколко едрогърди знаменитости, които предизвиквали най-силен благотворен здравен ефект.” Разбира се, публикации като коментираните могат да провокират лавини от въпроси, голяма част от които – шеговити (но с полагаемата се доза истина в тях):
● В какво се заглеждат често жените, за да живеят повече от мъжете? ● Ако според някои статистики семейните мъже умират с около 7 години по-рано от своите съпруги, то това не е ли в резултат на факта, че в ежедневието (в кухнята или всекидневната) нежните им половинки са скривали своите гърди малко повече, отколкото е било необходимо? ● Не би ли следвало в спешен порядък дизайнерите да разработят колекции от модни дамски домашни облекла, които да излагат на непринуден показ необходимите животворни женски телесни части? (Всъщност, достатъчно е само едно леко припомняне на опит от преди десетилетия. Снимката вляво е запечатала идея от 70-те години на миналия век.) ● Би ли следвало да се очаква (като съпътстващ ефект) някакъв – засега нерегистриран научно – спад на мозъчните кръвоизливи, след като при сластното наблюдение на женските гърди някаква част от мъжката кръв естествено ще се насочва в низходяща посока, вместо да циркулира (опасно!) горе из главата? Или този ефект вече се е инкорпорирал в регистрираните данни относно "удължаването на мъжкия живот"? ● Не би ли следвало всяка жена, която непрекъснато долавя, че привлича с бюста си мъжките погледи, да се чувства своего рода активистка в изключително важна сфера на благотворителност, поради което оскърбителни квалификации по адрес на мъжете от рода на "коцкар" и други подобни да бъдат постепенно превърнати в исторически спомен от ненаучната епоха на човечеството? ● Не би ли следвало да се започне и едно постепенно формиране на напълно ново (благосклонно!) отношение на обществото към онези жени, които с по-голяма или по-малка охота показват телата си – отношение, съпоставимо с традиционно засвидетелстваната благодарност към медиците и фармацевтите – като цяло, разбира се? (В този смисъл, не е ли време идентични оскърбителни квалификации от рода на "фльорца" и прочее да започнат също да се превръщат в исторически спомен?) ● Как да се постъпва в случаите, когато едни или други животоудължаващи мъжки занимания предизвикват душевни болки у близки хора? ● Къде и колко е истината в медийни съобщения за далеч надскачащата едно невинно бюстосъзерцание практика, при която лекари (и на първо място – жени) постигат неподозирани терапевтични резултати, придружавайки осъществяваното от тях лечение с дълбоко интимен контакт с пациентите си? ● Всъщност, не е ли всяка покана за сексуална активност покана за живот? (Разбира се, преди всичко чисто биологичен живот, поради което и статистическите данни са показвани единствено в години.) ● От друга страна, за да може да се води какъвто и да било "друг" живот, не би ли следвало първо да бъде осигурена именно неговата биологична основа? ● А ако някой направи изследвания, резултатите от които посочат, че усамотяването (примерно) в монашеска килия или отшелническа пещера води до още по-голямо удължаване на живота?
Накрая, няколко въпроса над въпросите: Как да приемаме съобщенията от медиите? Как да се ориентираме в техния свят? Как да отсяваме информацията от дезинформацията? Можем ли чрез експерименти със себе си да проверяваме всичко, което ни се предлага? Кой глас да слушаме: на природата в нас или на природата извън нас? Ще се намерят хора, които ще поискат да ни убедят, че не съществуват две природи, че всичко е едно цяло – но така ли е в действителност? А и “природата в нас” не е ли твърде различна за всеки от нас? (И колко сигурни бихме могли да бъдем в своята? Понякога ни минават такива мисли...)Ако за един здравословен живот е необходима доза скептицизъм, то колко голяма да е тази доза? И дали тя няма да скъси живота ни? ВСЪЩНОСТ, ОТКЪДЕ ЗНАЕМ ОНОВА, КОЕТО СЧИТАМЕ, ЧЕ ЗНАЕМ? И В КРАЯ НА КРАИЩАТА – ДА СЕ ЗАГЛЕЖДАМЕ ЛИ В ЖЕНСКИТЕ ПРЕЛЕСТИ? Един холандски лекар (NB!), който в свободното си време се изявява като скулптор, е казал на глас своето категорично "да", монтирайки една от творбите си между уличните павета на Амстердам:
|
