|
24-ти декември 2015
Както преди една година, както и преди две години, както и преди три години, изглежда повече от естествено сега отново да бъде припомнен онзи текст, с който на 25-ти декември 2012 година от електронните страници на сайта "Нова Магнаура" бе почетено така нареченото "Рождество Нютоново". Това бе сторено със специален текст под надслов: “ЕДНО ДРУГО РОЖДЕСТВО”.
Може би
мнозина ще се почувстват засегнати от подобно връщане назад във
времето и дори отново ще открият в него някаква неморална
провокация. В същото време други ще
приемат с облекчение възможността да заменят – и днес, и в бъдеще –
определени традиционни (и не много смислени) поздрави с далеч
по-стойностното:
“
Всъщност, ако се вгледаме внимателно в поведението на
целокупното човечество, вероятно лесно ще открием именно един
повсеместен дефицит на здрав разум. В такъв случай, защо да не си
пожелаваме точно него? И да честваме онези, които са му предоставяли
убежище – независимо от традициите, независимо от заплахите,
независимо от несвободата: наложена и самоналожена.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071023oblastinaukaPhysNewtonBDall.htm Илия Кожухаров |
|||||||||
|
13-ти септември 2015
Преди около 2 години и половина, на 4-ти април 2013-та, по време, когато днешните бежански вълни далеч не се проявяваха в сегашните си измерения, Елка Петрова припомни една отдавнашна публикация, осъществена още през 2006 година в "Области на активност” :: "Политика” :: ”Общи въпроси” под титула: “ДА СЪДИМ? ИЛИ ДА НЕ СЪДИМ?” Тогава Елка Петрова придружи поканата си със следните думи: “Често чуваме някой да казва, че ‘не иска да бъде постоянен съдник на другите’. Но дали пък в определени случаи не сме длъжни именно да съдим някого – и за думите, и за делата му? В своя статия, озаглавена ‘За правото на мюсюлманите на интифада в Европа’, известният в мюсюлманския свят публицист и религиозен анализатор Даниел-бек Туленков твърди, че след като Европа и САЩ са се разпореждали (и продължават да се разпореждат) с ‘икономиките на десетки страни’ и със ‘съдбата на цели континенти’, това дава законно право на мюсюлманите да проявяват неподчинение и да предизвикат ислямска революция в Европа, за да променят хода на световната история. Всеки, който прочете въпросната статия (а тя се съдържа от първото до последното свое изречение в припомнената публикация), ще открие, че идеите на Туленков са твърде крайни. На места авторът открито подтиква към нарушаване на етническия мир на континента. За да не се окажат обаче и читателите на коментирания текст съпоставимо крайни, би било разумно той да бъде не съден, а ОБсъден. Всъщност, в края на публикацията вече е добавено едно първо ОБсъждане.” Последните изречения са много важни – независимо от съпътстващото усещане, че времето за "обсъждане" на онова, което става днес, отдавна е изтекло. Може само да се съжалява, че преди години за него се е мислело единствено в някакво неопределено бъдеще време. Прочетени отново днес, думите на Даниел-бек Туленков могат да се възприемат като някаква смесица от боен призив и не по-малко бойно пророчество. Естествено, те отразяват само една от причините, поради които Стара Европа се оказа доведена до днешното си състояние. За достъп: http://www.newmagnaura.org/b01070306oblastipolitikaDaSadimIliNeall.htm Илия Кожухаров |
|||||||||
|
20-ти май 2015
Наближава 24-ти май. Тази година празникът се оказва в неделя. Със сигурност някои вече отдавна са съжалили – няма да се получи допълнителен почивен ден. В неделя и без друго не се работи. Мнозина обаче ще си спомнят за буквите на светите братя, Кирил и Методий. Ще се заслушат във вечното: “ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ...” Ще въздъхнат при мисълта и за "вървежа" ни, и за "възродени"... И ще махнат с ръка. Преди време Светлин Спасов стартира проект на "Нова Магнаура" под названието: “‘AVAAZ’ – И НА БЪЛГАРСКИ”. "Авааз" е "най-голямата и най-мощната глобална активистска онлайн-мрежа”, той представлява "по-демократично и потенциално по-ефективно сдружение от ООН" – тръбят световни медии. Но... Авааз се приема и като нещо изключително неприятно – като досаден израстък върху телата на спокойно вегетиращите общества. Създава водопади от неприятности на всевъзможни ненаситни корпорации и безнравствени политици. С негова помощ една (голяма) част от човечеството воюва (с една малка част). Някои намират това за проява на левичарство. Други го окачествяват като проява на морал. В Авааз се общува на арабски, немски, руски, френски, испански, португалски, корейски, китайски, холандски, италиански, иврит, турски, полски, румънски, гръцки, японски... С основание може да се попита: Защо да не се поиска разработване и на негова българска версия?
Светлин Спасов подготви петиция, адресирана към администраторите на Авааз. Публикува я в Авааз. До този момент тя бе подкрепена от 1 147 души. Този брой е повече от скромен. Можем ли да го увеличим? Можем ли да разпространим настоящата информация? Можем ли да направим така, че и нашите букви да се четат заедно с другите по света.
За предварително
запознаване:
http://www.newmagnaura.org/b01070703oblastiprojectsAVAAZ-BULall.htm
За директен достъп до
петицията в АВААЗ: Илия Кожухаров |
|||||||||
|
7-ми май 2015
Още преди 11 години, в рамките на един първи семинар, организиран от Кръг "Нова Магнаура", бе публично огласен докладът “КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА 3 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ?”, написан от Евдокия Емануилова–Тафрова, историк, и Виктор Тафров, юрист. Развихрилите се през последните дни страсти около решението на Светия синод на Българската православна църква да споменава при всяко свое тържествено богослужение гражданина на Република България Симеон Сакс Кобургготски с титула "Цар на българите" показаха покрай всичко друго и изключително ниската конституционна култура на средноаритметичния българин, както и елементарното непознаване на собствената ни история. Във връзка с това изглежда полезно въпросният доклад да бъде прочетен отново. За връзка: http://www.newmagnaura.org/b01071001oblastinaukaHistWhatHapall.htm Илия Кожухаров |
|||||||||
|
18-ти януари 2015
На 19-ти януари 2003 година двайсетина тогавашни съмишленици се събраха в Дома на учените в Стария Пловдив, за да учредят Кръга "Нова Магнаура". През междувременно изтеклите години се случиха много промени: някои напуснаха България и причастността им към това сдружение сравнително бързо избледня, други се изплашиха, откривайки със закъснение, че една диагностика на заблудите сред хората далеч не е безопасно занимание, трети просто загубиха интерес към подобна недоходоносна (и в същото време – главоболна) дейност, четвърти просто откриха (също със закъснение) сериозни дисонанси между дефинираната цел и собствените им житейски представи за фундаменталните ценности в човешкия живот. Неколцина обаче останаха. Останаха при идеята, останаха обвързани с нея. С годините към тях се присъединиха и нови нейни следовници. Остана и настоящият сайт. Практически непроменен остана и текстът на приетия преди 12 години МАНИФЕСТ. Чувствително по-късно бяха преведени и публикувани текстовете на няколко международни документа, титулувани с все същата респектираща дума "манифест", задължително доуточнявана и с не по-малко внушителната дума "хуманистичен". Днес, далеч не само поради някакъв сантимент по така изминалото време, изглежда полезно тези документи да бъдат (пре)прочетени. За достъп към съответните страници: http://www.newmagnaura.org/b01010000manifestall.htm http://www.newmagnaura.org/b01010001manifestarealall.htm Илия Кожухаров |
