Последна редакция: 18-01-2015

◄◄◄

25-ти декември 2013

Припомнената преди два дни миналогодишна публикация

“ЕДНО ДРУГО РОЖДЕСТВО”

е допълнена с кратко продължение от днешна Америка. Изглежда занимателно да се види как се правят опити два мита да бъдат обезсилвани един друг чрез насрещни отпращания в ареала на... митологията!

А днес, действително (и без капка митология), се е родил големият учен Исак Нютон. И отново действително (и без участието на каквато и да било митология) е написал своите капитални трактати. Затова, вместо с "Merry Christmas", мнозина по света се поздравяват с "Merry Newtonmas".

За достъп към "Едно друго рождество":

http://www.newmagnaura.org/b01071023oblastinaukaPhysNewtonBDall.htm

с последваща навигация към последното допълнение.

Илия Кожухаров

23-ти декември 2013

Преди една година в "Области на активност" :: "Наука" :: "Физика" бе публикуван кратък материал под надслов:

“ЕДНО ДРУГО РОЖДЕСТВО”.

Днес изглежда задължително да бъде напомнено за набиращата симпатизанти световна практика: на 25-ти декември да се празнува раждането на големия английски физик Исак Нютон.

Произходът на думата "Нютонмас" ("Newtonmas"), която представлява напълно целенасочена аналогия с английското "Christmas", се губи в началото на 80-те години от миналия век.

Някои от хората по света, които честват този ден, се поздравяват така:

“НЕКА МИРЪТ И РАЦИОНАЛНОСТТА НАДДЕЛЕЯТ В ТОЗИ СВЯТ!

ЧЕСТИТ НЮТОНМАС И ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!”

Тук и сега, попътно (и с просто кликване върху долната графика), може да се влезе в специалната Фейсбук-страница, посветена на Нютонмас, която – видимо – се нуждае от публикации за великия физик, за да може да бъде все повече и повече харесвана. Така или иначе, идеята е възхитителна.

За достъп към "Едно друго рождество":

http://www.newmagnaura.org/b01071023oblastinaukaPhysNewtonBDall.htm

Илия Кожухаров

9-ти декември 2013

Изнесеното онлайн-досие на Ахмед Доган (това се е случило в статия на разследващия журналист Христо Христов, публикувана на 1-ви септември 2011 година в сайта "Държавна сигурност.com": http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=865) заслужава отново да припомним вече анонсирания тук от Ана Илиева (на 30-ти януари т.г.) материал, носещ наименованието

“НЕВЪОБРАЗИМ СКАНДАЛ ИЛИ НЕВЪОБРАЗИМА ИСТИНА”,

и публикуван в "Области на активност" :: "Наука" :: "Специални въпроси" :: "История" на 25. 07. 2010 г.

В него всеки може да се запознае с анотацията на ст.н.с. ІІ ст. д-р Веселин Ангелов, имаща показателното име 

“ДРУГАТА ИСТОРИЯ”,

и представляваща предговор към българското издание на книгата

“СМЪРТ И ИЗГНАНИЕ или ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ НА ОСМАНСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ, 1821-1922”,

написана от американския професор по история Джъстин Маккарти.

Коя е истината за Доган?

Тази ли – на Веселин Ангелов, в чието интервю, публикувано във вестник "Гласове” и озаглавено "Другата истина”, може да се прочете, че 

“...има и немалко други твърдения, чрез които са лансирани неистини и полуистини, съмнителни и необосновани внушения за Доган и неговото движение”?

Или действително "другата истина” – на датите и числата в разписките за "материална помощ на агент Сава”, сред които последната (саморъчно подписана) е от 9-ти юни 1986 година, година и половина след началото на "възродителния процес”.

Дали Ахмед Доган е личност, заслужаваща най-високото българско отличие, ордена "Стара планина”, с който един български президент го декорира? Или заслужава – и трябва – да попадне сред номинираните за "Позорен стълб”?

За достъп към "Невъобразим скандал...":

http://www.newmagnaura.org/b01071016oblastinaukaHistMuslimsDead1821-1922all.htm

Здравка Филева

19-ти август 2013

Рисуващ пясък?

Помнеща вода?

Японският писател Масару Емото като че ли ни пренася в красива фантастична приказка със своите водни кристали и с отстояваните изводи за свойството на водата да реагира на различни мисли, чувства и думи.

От друга страна, друг експеримент "доказва”, че и пясъкът може да "слуша” – звукови вълни с променлива честота предизвикват подреждане (и преподреждане) на пясъчните частици в различни геометрични фигури. Не така красиви, както при водните кристали, но в замяна на това – странно наподобяващи, например, традиционен надгробен каменен кръст.

Подобни изводи – за "водни послания” и "слушащ пясък” са достоверен пример за някои насоки, в които може да потегли човешкият разум – при това, чувстващ се силен с успокоението, че зад него стои науката и доказателственият експеримент.

“И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! (…) Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. (...) И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда (...).”

С този и още няколко съвета на дон Хуан, предадени от Карлос Кастанеда и цитирани от автора, Илия Кожухаров, завършва публикацията

“ЗВУК И ПЯСЪК”,

огласена в сайта "Нова Магнаура” през 2009 година.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071007oblastinaukaMusSciSoundSandall.htm

Ивелин Недев

19-ти юни 2013

Днес отново десетки хиляди хора протестират. Издигат искания. Кои от кои по-належащи. Едно от тях – може би най-важното – е за промяна на избирателната система у нас.

Защо това е толкова нужно? Навярно всеки има собствено мнение по темата. Наскоро, на 4-ти март, в сайта "Нова Магнаура" бе публикувано становището на г-н Траян Атанасов по този въпрос. Сега има смисъл то отново да бъде припомнено. В случая не е без значение фактът, че за него е бил предварително уведомен и Президентът на Република България – с изрично писмо, изпратено от господин Атанасов:

“Уважаеми господин Президент,

Ето го моето конкретно предложение и искане, което ще помогне за излизане от така наречената политическа и социална криза:

Замяна на сегашната избирателна система за избор на парламент със системата STV – ‘Единичен прехвърляем вот’.”

Нататък следват пояснения. Едно от тях:

“При STV се гласува за личности, които се подреждат по ред на предпочитание.

Гласоподавателят директно избира хората, които да го представляват в Парламента. За разлика от мажоритарната система обаче, тук няма загуба на гласове!

Ако първият по предпочитание кандидат не бъде избран, гласът на избирателя не се губи, а се прехвърля към втория по ред на предпочитание кандидат.”

За достъп до публикацията "ЕДИНИЧЕН ПРЕХВЪРЛЯЕМ ВОТ":

http://www.newmagnaura.org/b01070321oblastipolitikaSTVall.htm

Здравка Филева

П.П. Нека всеки, комуто е допаднало съдържанието на настоящата публикация, направи необходимото тя да получи по-широко разпространение в мрежата!

З.Ф.

1-ви юни 2013

Днес българският народ бе надлежно уведомен за подновената офанзива на г-н Симеон Сакскобурготски и неговата сестра във връзка с тяхното искане за възстановяване на собствеността им върху резиденцията "Кричим". По този повод заслужава да бъде припомнена публикацията от 2004 година под надслов:

“КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА 3 ОКТОМВРИ 1918 ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ?”,

в която авторите: Евдокия Емануилова, историк, и Виктор Тафров, юрист, разглеждат деликатния въпрос за (не)законността в 25-годишното "царуване" на Борис ІІІ.

Грубото нарушение на Търновската конституция при така наречената "абдикация" на цар Фердинанд, неконституционното възкачване на престола от страна на неговия първороден син Борис, както и незаконното му пребиваване на все същия престол, хвърлят сериозна сянка на правно съмнение относно всяка днешна претенция за наследяване на каквато и да било "царска" собственост, придобита по време на това "царуване".

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071001oblastinaukaHistWhatHapall.htm

Илия Кожухаров

22-ри май 2013

Нека малко преди Деня на славянската писменост и култура да обърнем поглед към един наболял през последните години въпрос – образованието. В търсене на нови и по-добри подходи за обучение в България, преди около две години в София отваря врати първото за страната Валдорфско училище. Година по-рано тук, в сайта "Нова Магнаура" ("Области на активност" :: "Образование"), е публикуван текстът

“ЕДНА НЕПОЗНАТА УЧИЛИЩНА СИСТЕМА

ИЛИ

ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО ОБУЧЕНИЕ”,

който разглежда именно Валдорфската учебна система: какво представлява тя, как е възникнала, какви са нейните предимства и недостатъци.

Авторът на началния текст, г-н Константин Константинов, представя накратко системата, създадена преди около век от Рудолф Щайнер. Следва пространна дискусия относно ползите и вредите от едно такова обучение. Изложени са мнения на български родители и педагози, публикувани в интернет-форум. Представени са задълбочено гледните точки на Илия Кожухаров, Нина Гордиюк и Тезджан Мерт Чакал, които влизат в спор с К. Константинов. Дискусията заглъхва преди три години. А не е ли време сега да бъде продължена – не за друго, а защото към днешна дата в България вече има Валдорфски детски градини и училища: в София, Варна, Стара Загора и Пловдив. Дали е добре децата да учат там?

Текстът, върху който акцентирам, показва добри и лоши практики на Валдорфската педагогика. Със сигурност изглежда хубаво наблягането върху изкуствата, формирането на добри социални възможности и изграждането на практически умения у децата. Но... ако всичко това се случва за сметка на изоставане в учебния материал? Как би се възприел фактът, че децата изучават една приказка в продължение на 3-4 седмици? В началния курс на обучение се забелязва изоставане от връстниците им по отношение на основни умения като четене, писане и смятане. Отделя се и голямо внимание на религията – тя е неизменна част от Валдорфската система, при което не се предоставя възможност за избор: дали да се изучава Библията или не. И още – във Валдорфските училища се дава шанс на детето да учи със собствено темпо, а така много ученици не могат да покрият единния стандарт на образование. Нереално звучи и прилагането на индивидуален подход в клас от 35 ученици.

Тези и още много други проблеми заслужават ново разглеждане. И нека всеки се чувства свободен да изрази мнение, доколкото – както е споменато и в самия текст – Пиер Абелар ни подсеща:

“Не е безполезно да се съмняваме.”

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070210oblastiobrazovUnknownSystemall.htm

Елка Петрова

17-ти май 2013

“Лицето на Прехода са две голи мъжки ръце. Надявам се те да не са вдигнати над главата в знак, че се предаваме...”

Така е завършил Румен Леонидов своята статия

“МЪЖКАТА САМОТА

ИЛИ

КАКВО СЕ СЛУЧИ ПО ПЪТЯ ПРЕЗ ПРЕХОДА”,

публикувана през 2008 година в "Области на активност" :: "Изкуство".

Независимо от времето, изминало от нейното написване, като че ли съвременността ни гледа чрез думите:

“Ние, младите мъже, бяхме енергията на доброто и се почувствахме важни, значими, уверени, можещи, непоколебими и безусловни. Точно както се е чувствало мулето, върху което е бил възкачен Христос при влизането му в Йерусалим – то си е мислило, че наизлезлите люде с палмови клонки приветстват него, а не онзи върху гърба му.”

И днешните млади мъже ли се чувстват така? (И дали само мъжете?)

Румен Леонидов споделя:

“Надявам се и на повече законност и правов порядък. На повече прозрачност във всичко.”

Колко актуално звучат тези слова! И колко неосъществени са все още подобни надежди. Дали авторът не е някакъв прикрит романтик? Кога ли надеждите му ще се превърнат в реалност? И още: от кого зависи това?

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070404oblastiizkustvo_LeonidovMan'sSolitudeall.htm

Ивелин Недев

9-ти май 2013

Tk, Pk, Δk... Що за символи?!

Отговорът на този въпрос, както и обяснението за още няколко подобни, ще помогнат на читателя да се ориентира относно основните идеи в представляващия интелектуално предизвикателство материал на доцент Илия Кожухаров

“РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ΔK”,

публикуван през 2005 година в сайта "Нова Магнаура", област "Образование".

Освен символите, ще бъде направен (малък) преговор и на следните положения:

“Знанието може да бъде инструмент както за позитивно, така и за негативно въздействие на един човек върху друг човек.

Всеки човек, който притежава някакво знание, може да се изкуши да го използва във вреда на някой друг човек.

Изкушението да се причинява вреда с помощта на знанието е толкова по-голямо, колкото е по-голямо Δk. Независимо от своята величина, въпросното изкушение може да се потиска волево.

Δk може спокойно да се третира като синоним на опасност от поставяне на някого в подчинено положение.”

Важен проблем, който човешкото знание поставя. Той има морален характер. Може ли обаче моралът да се измери с числа? Да се синтезира в таблици? Да се визуализира графично?

В противовес на посочената опасност от поставяне в зависимост с помощта на знание, добре е да си припомним, че:

знанието е инструмент, с който всеки човек може да се предпазва срещу евентуално злонамерено насочено към него самия чуждо знание.

“Защо тогава достатъчно много хора приемат с една непоклатима увереност, че не е необходимо 'много да се знае'? (И така съветват дори децата си!)”.

– задава въпрос авторът.

Интересни съждения, които дават основание за запознаване с публикацията. А – евентуално – и за задаване на още нови въпроси.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070202oblastiobrazovDeltaKall.htm

Здравка Филева

6-ти май 2013

В края на 2008 година, малко след християнския празник Коледа, на страниците на сайта "Нова Магнаура" се начена нова рубрика, озаглавена

“ДИАЛОЗИ: ИЛИЯ КОЖУХАРОВ & УЧЕНИЦИ”.

Повод за нейното стартиране стана едно писмо, което сам изпратих до доцент Кожухаров. В него бях поместил кратък текст, спомен за разговор, който някога се бе състоял между нас двамата и който бе свързан с религиозните поздрави.

Когато изпратих онова писмо, не предполагах, че то може да стане начало на дискусия, но... впоследствие се включиха много други бивши и (тогава) настоящи студенти на доцент Кожухаров. Обсъждаха се и други въпроси, появиха се и мнения на странични хора.

Вчера, 5-ти май, източноправославните християни празнуваха Великден. Едно мое Фейсбук-припомняне на започнатата през 2008 година дискусия отново извади на повърхността темата за религиозните поздрави. Получих упреци и дори засвидетелствана готовност отстояваната от мен позиция да бъде "подмината с презрение". В същото време, в интернет-пространството можеха да се срещат оплаквания от рода на следните:

“Днес буквално ми се изчерпа толерацията към православните ни сънародници. (...) Целият ми дневник е зарит с яйца и негова многострадална милост Исус. Не мога да смогна да изтрия пустите ‘поздравителни’ картички.”

Имаше и граничещи с безумието мнения, според които на големи празници "Бог" скучаел (!?) и затова прибрал при себе си именития български актьор Петър Попйорданов (Чочо) точно на Великден (!!??).

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070206oblastiobrazovKozhouharov&Students01all.htm

Светлин Спасов

5-ти май 2013

Мислех, че съм млад за спомени. Но написах книжка със спомени. Малка. За спомените на две малки деца. Скоро ще я отпечатам. Попътно открих, че за спомените няма възраст.

Един от спомените ми е свързан с падане. В дълбок ров. Много дълбок ров. Тук-там се оказах счупен. Извадиха ме. Сглобиха ме. Оцелях.

По-късно паднах в друг ров. И той дълбок. Много дълбок. Беше преди около девет години. Ровът беше ров от мисли. Имаше заглавие:

“РАЗГОВОР С ПАСТОР КРАКОЛИНИК”.

Спомних си за пастора. И за неговите лекции. Отново се оказах счупен. Но никой не дойде да ме вади. Никой не разбра за падането ми. Трябваше сам да се вадя. И да се сглобявам. Пак оцелях.

Понякога препрочитам този текст. И отново си проправям път между притчи за пророчества и математически изчисления, философски парадокси и ритуални убийства. И много въпроси. И отговори. Тук-там.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070801oblastireligionKrakolinall.htm

Христофор Балабанов

19-ти април 2013

“Онзи човек, който разсъждава коректно и съобщава открито мислите си, е всъщност един силно предвидим човек. Така, той може да бъде съветник и опора, дори когато отсъства.”

С тези думи започва публикуваният през 2004 година материал

“ЗАБЛУДИТЕ В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО”,

диалози на доцент Илия Кожухаров с вече покойния, за съжаление, професор Петър Бърнев. Поместени в "Области на активност" :: "Наука" :: "Специални въпроси" :: "Социология", сред тях са вплетени и едни други диалози, с въображаем – но предвидим – събеседник, назован със същото име.

Сред въпросите, които се обсъждат и които ни оставят в размисъл, се открояват такива като:

● Кои са обекти и кои – източници на заблуди?

Какви са шансовете на заблуждаваните да се противопоставят на своите заблудители? Ако не готови отговори, то поне основания за размисъл могат да бъдат открити в тази публикация.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071003oblastinaukaSocZabInfall.htm

Ана Илиева

4-ти април 2013

През 2006 година Илия Кожухаров публикува в "Области на активност” :: "Политика” :: ”Общи въпроси” текста

“ДА СЪДИМ? ИЛИ ДА НЕ СЪДИМ?”

Знаменитата реплика на Шекспировия Хамлет ("Да бъдеш или да не бъдеш... Това е въпросът”), преминава през своя поредна съвременна вариация.

Често чуваме някой да казва, че "не иска да бъде постоянен съдник на другите". Но дали пък в определени случаи не сме длъжни именно да съдим някого – и за думите, и за делата му?

В своя статия, озаглавена "За правото на мюсюлманите на интифада в Европа", известният в мюсюлманския свят публицист и религиозен анализатор Даниел-бек Туленков твърди, че след като Европа и САЩ са се разпореждали (и продължават да се разпореждат) с "икономиките на десетки страни" и със "съдбата на цели континенти", това дава законно право на мюсюлманите да проявяват неподчинение и да предизвикат ислямска революция в Европа, за да променят хода на световната история.

Всеки, който прочете въпросната статия (а тя се съдържа от първото до последното свое изречение в припомнената публикация), ще открие, че идеите на Туленков са твърде крайни. На места авторът открито подтиква към нарушаване на етническия мир на континента.

За да не се окажат обаче и читателите на коментирания текст съпоставимо крайни, би било разумно той да бъде не съден, а ОБсъден. Всъщност, в края на публикацията вече е добавено едно първо ОБсъждане.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070306oblastipolitikaDaSadimIliNeall.htm

Елка Петрова

30-ти март 2013

В публикация от края на 2009 година, поместена в "Области на активност” :: "Политика” :: ”Общи въпроси”, се говори

“ЗА ЕДНА ФУНДАМЕНТАЛНА ГРЕШКА НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БОЙКО БОРИСОВ”

Сега, след края на неговия мандат, грешките са много повече. Казано е обаче, че:

“само който не прави нищо, само той не бърка”.

Ако приемем тази максима за вярна, то тогава обявяването на вече бившия Министър-председател за непогрешим (или за "много малко грешен") би означавало, че той не е свършил кой знае колко работа. Още по-неприятно положение! Почти такова, каквото създава и визираната в материала "фундаментална грешка", състояща се в изричането на оскърбително звучащата към едно цяло гилдийно войнство реплика:

“Философ... ще дава консултации за строеж на хидровъзли...”

Знайно е: философът, за когото става дума, е Ахмед Доган. Но... дали един Министър-председател има право да изрича (на всеослушание!) подобни думи – независимо от страстите, бушуващи в душата му?

Към този въпрос ни подтиква авторът на публикацията, Илия Кожухаров, който споделя и размислите си по темата, предупреждавайки, че те

“могат да се сторят някому шаржови”.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070315oblastipolitikaFundBorMistakeall.htm

Здравка Филева

23-ти март 2013

През 2009 година, в "Области на активност” :: "Политика” :: ”Общи въпроси”, Илия Кожухаров разказва за свое интервю пред репортер на радио TNN, осъществило се през далечната 1997 година. В него той споделя някои разсъждения по темата:

"КАКВО ОЗНАЧАВА 'МОНАРХИЯ'?"

Ако си изясним точното съдържание на самото понятие "монархия”, навярно ще ни бъде по-лесно да си изработим по-ясна представа относно това: дали искаме да сменим сегашната система на управление в България и каква (евентуално) да е бъдещата.

“Следва да се запитаме: как трябва да се схваща твърдението, че нещо е ‘монархическо’, след като е готово да се постави във властово съдружие с парламент, правителство и съд.”

Днес е време за търсене на отговори и отговорност, за предлагане на нови решения. Сред многото въпроси би било добре да се запитаме и за следното:

“Успя ли нацията да си извади някаква поука?

Ако човек си направи труда да си отговори на въпроса:

Кога се изживяват най-големите разочарования?

и ако в добавка такъв човек реши да си позволи да бъде безпощадно обективен, той ще установи, че най-големите разочарования се появяват, когато се срути нечия вяра.”

Като едно възможно решение и изход някои навярно виждат монархията, други биха продължили да отстояват републиката. Трети и четвърти може би ще предложат някакви хибридни форми на управление.

Преди да преценим какво да изберем – можем да се осведомим.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070312oblastipolitikaWhatIsMonarchyall.htm

Ивелин Недев

20-ти февруари 2013

През 2004 година е публикувана студията:

“ПАРТИИ И ИДЕОЛОГИИ

ИЛИ

ЗА ГЕОМЕТРИЯТА И МОРАЛА В ПОЛИТИКАТА”.

Днес нейното съдържание изглежда достатъчно актуално. И може да бъде препрочетено.

“Робът, именно защото е роб, защото е без права, може да каже, че от него не зависи нищо. Свободният човек, именно защото е свободен (но само, ако знае какво стои зад думата ‘свобода’), няма право на подобна позиция. Той трябва да се чувства отговорен за всичко, което става в неговото общество: ако се чувства гражданин само на държавата си – в неговата държава, ако се чувства гражданин на света – в света. Така той увеличава шансовете си да не се окаже роб. Без да го е съзнавал.”

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070301oblastipolitikaPartIdeoall.htm

Илия Кожухаров

30-ти януари 2013

След опита (или "опита") за покушение срещу Ахмед Доган, медиите отново заговориха за лидера на ДПС.

В материала

“НЕВЪОБРАЗИМ СКАНДАЛ ИЛИ НЕВЪОБРАЗИМА ИСТИНА”,

публикуван в "Области на активност" :: "Наука" :: "Специални въпроси" :: "История" на 25.07.2010 г., всеки може да се запознае с анотацията на ст.н.с. ІІ ст. д-р Веселин Ангелов, носеща показателното име

“ДРУГАТА ИСТОРИЯ”,

и представляваща предговор към българското издание на книгата

“СМЪРТ И ИЗГНАНИЕ или ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ НА ОСМАНСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ, 1821-1922”,

написана от американския професор по история Джъстин Маккарти.

В тази публикация на "Нова Магнаура" са добавени: интервю по този повод, дадено от г-н Ангелов за вестник "Гласове", заключителните страници от книгата му "Борба без оръжие! Турско националноосвободително движение (1985-1986). Документи”, както и някои свидетелства от агентурното битие на г-н Ахмед Доган.

Веселин Ангелов

“Долу подписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов (...) декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно доброволно и съзнателно се задължавам да помагам на органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ. Задължавам се да запазя в пълна тайна характера на работата и връзката си с органите на ДС, да се явявам редовно на срещи и давам обективна информация.

Сведенията си ще давам писмено и устно под псевдоним ‘Ангелов’.

С поздрав: Ахмед Ахмедов

21.08.74 г.”

За пряка връзка: http://www.newmagnaura.org/b01071016oblastinaukaHistMuslimsDead1821-1922all.htm

Ана Илиева

29-ти януари 2013

“И ТАКА – НА УЧИЛИЩЕ ОТ 4-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

При споменаването на тази идея най-честата реакция  в България е:

– Ау, горките деца, отиде им детството!

Иначе митът за любознателния и ученолюбив българин и днес си върви с пълна пара.

И все пак, нека да поразсъждаваме заедно за ползата от ранното... внимание, не: ранното чуждоезиково, а: ранното училищно обучение.”

Звучи много актуално. Напоследък тази тема е обект на внимание за голяма част на обществото ни. Не само от страна на родителите, но и като цяло, има отрицателно мнение по въпроса. Или снизходително-съчувствено:

“Ех, нека си поиграе още малко.”

Защо мислим така? Още ли важи изразът "училище-мъчилище”? Прави ли сме да приемаме с резерви решението за по-ранно влизане на детето в училище? Какво ни спира да прегърнем опита на много европейски страни? Готови ли сме – психически, физически, материално – да свалим възрастовата граница за начало на образованието до невероятните за нас четири години?

С тази практика, но в далечна Холандия, ни е срещнала още през 2007 година Даниела Горчева в своето есе

“ЗА ПОЛЗАТА ОТ РАННОТО УЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

или

НА УЧИЛИЩЕ С ДЕЦАТА ВМЕСТО С БАБА У ДОМА”,

разказвайки за традициите в областта на образованието в страната, която напоследък привлича млади хора от България.

Дали имат право да я предпочетат? Ще получат ли там по-добро образование? Какво можем да почерпим като опит от нидерландците? Може ли този опит да бъде "присаден” на наша почва? Какво мисли една българка по тези и други, свързани с тях, въпроси на образованието?

Бихте могли да се запознаете с това, следвайки долния линк:

http://www.newmagnaura.org/b01070204oblastiobrazovRannoall.htm

Здравка Филева

25-ти януари 2013

"АТОМНАТА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА 'КОЗЛОДУЙ' – ЕДНА БЪЛГАРСКА ГОЛГОТА"!

Странно сравнение – навяващо драматизъм и предвещаващо трагизъм. Направено през вече далечната 2004 година от господин Козма Кузманов, който от 1974, годината на пускане на Първия български ядрен енергоблок, до 1977 година е директор на Атомната електроцентрала в Козлодуй, а от 1992 до 1996 година отново е неин ръководител.

Какво е мислел тогава един от първите ядрени енергетици у нас, за да постави следното заглавие на една от главите в своята публикация:

“Сценка № 4

(Модерен ядрен танц – куц солист: Република България)”

Какво да мислим ние сега за тази българска Голгота? Дали да си намерим/издигнем нова? А такава ли е тя всъщност за България? Какво казват за нея едни или други специалисти? От какво се диктуват разликите в техните преценки? Ние какво мнение да си съставим? За да решим.

Да си дадем отговор на тези и други подобни важни въпроси ще ни помогне прочитът не само на тази статия, а и на един интересен диалог, озаглавен:

“ОПИТ ЗА УЧИЛИЩЕ ПО ЕНЕРГЕТИКА”.

В него срещу мнението в защита на ядрената енергетика и построяването на друга електроцентрала от този вид е застанал господин Любомир Стайков, който казва за себе си:

“По професия съм ядрен инженер. (…) Занимавам се с проектиране на инсталации и изготвяне на технологии за ядрената енергетика. (…) Мога да твърдя, че принадлежа към поколението енергетици, което има малко по-различно схващане за енергетиката като цяло и за ядрената енергетика – в частност.”

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070303oblastipolitikaKozlodujall.htm

и

http://www.newmagnaura.org/b01070305oblastipolitikaOpitUchEner1all.htm

Ивелин Недев

19-ти януари 2013

Нещо се случи в България. То поражда много въпроси:

Какво по-точно видяхме всички? Опит за убийство? Постановка за PR? Вътрешнопартийни борби за надмощие? Кой стои зад това действие? Или кои? А зад бездействието?

Мненията са различни. Причините – навярно също. Може би техните корени се крият в далечната 1991 година? Тогава, когато е било възбудено и "решено"

КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО №1 ОТ 1991 ГОДИНА.

“Доколкото визираното (...) дело се отнася до изясняване на конституционността (респективно, неконституционността или противоконституционността) на Движението за права и свободи, то лесно (и фактически – прибързано) може да се предположи, че настоящата публикация преследва някакви дискредитиращи цели. Изрично държа да подчертая, че единственият мой интерес се свежда до изясняване статута на ‘особеното мнение’ при вземане на някакво решение от колективен орган.”

С това първо специално уточнение авторът на излязлата през 2006 година публикация

“ОТНОСНО СТАТУТА НА ‘ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ’”,

Илия Кожухаров, ни предупреждава, че е имал предвид едно принципно правно положение.

Но дали съдиите, взели спорното решение, са действали принципно? Законно ли е то при положение, че шест от членовете на Конституционния съд са изразили в писмен вид "особено мнение”?

“Основният въпрос, който се възбужда в подобна ситуация би могъл да се дефинира така:

Налице ли е  недвусмислено ясно волеизявление на членовете на колективния орган и следва ли да се счита, че в такъв случай е взето легално решение в подкрепа на една или друга теза?”

Необходими уточнения:

“Конституционният съд се състои от 12 съдии. (...)

Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.

Разпределението на гласовете по това дело е, както следва:

‘ЗА’ решението на Конституционния съд –   5 конституционни съдии.

‘С ОСОБЕНО МНЕНИЕ’ –   6 конституционни съдии.

ВСИЧКО – 11 конституционни съдии.”

А за да има легално волеизявление ("за" или "против"), са необходими минимум 7 (седем) гласа!

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070307oblastipolitikaOsobenoMnenieall.htm

Здравка Филева

10-ти януари 2013

Наближава провеждането на референдум в Отечеството!

До датата 27-ми януари остават броени дни. Тогава всеки ще трябва да отговори на важния въпрос:

“Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”

През последните месеци бяха огласени много мнения относно смислеността на това допитване до народа. Бяха изложени множество аргументи "за" и не по-малко аргументи "против". Възбудиха се много вторични и третични въпроси: компетентен ли е редовият гражданин да се произнася по проблеми от такава пределно специализирана област като ядрената енергетика, има ли някаква яснота относно финансовите измерения на предполагаемото начинание... И така нататък.

По този повод заслужава да бъде прочетено краткото антрефиле

“ЕДНА КЪСА ПОЛИТИЧЕСКА ПРИКАЗКА”,

публикувано преди 10 години, за да въвежда към текстовете от област "Политика".

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070300oblastipolitikaall.htm

Илия Кожухаров

7-ми януари 2013

Какви съоръжения да бъдат използвани в пограничните райони между отделните култури – “мостове“ или “тунели“? Може ли между културите да бъде търсен “диалог“ или “конфликтът“ между тях е неизбежен? Кои са психологическите причини за всички подобни “сблъсъци”? Къде стои сред всевъзможните човешки ценности необходимостта на индивида да се числи към някоя група? Как вижда отговора на този въпрос американският психолог Ейбрахам Маслоу? Какво да се прави с плодовете на едно варварство, претендирало да представлява акт на цивилизационно мисионерство? Как може да се окачестви тезата за правото на мюсюлманите за интифада в Европа – теза, защитавана от известния журналист Даниел-бек Туленков? Кога настъпва моментът за окончателна преценка на изхода от сблъсъка между две култури? И съществува ли изобщо такъв момент?

Тези и още много други въпроси поставя публикуваният през 2008 година текст на доцент Илия Кожухаров

“ЗА МОСТОВЕТЕ НАД КУЛТУРИТЕ, СКЕПСИСА И КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ”,

написан и представен от него в рамките на международна конференция, посветена на сътрудничеството между държавите от Черноморския регион.

Доцент Кожухаров търси отговор в необходимостта от използване на критическото мислене, в което

“могат да бъдат видени общи ползи за различните култури”,

и, разбира се, в непрекъснатото задаване на въпроса:

“Откъде знам това, което считам, че знам?”

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070205oblastiobrazovMostall.htm

Ана Илиева

5-ти януари 2013

Какви лица може да има интернет-мошеничеството? И много по-различни ли са те от лицата на цялото останало мошеничество? Защо Наказателният кодекс на Република България се оказва безсилен срещу някои измами, тиражирани чрез световната мрежа?

Съвсем открито, сайт предлага продукти, приканвайки потребителите да извършват всевъзможни фалшификации. При това, интернет-рекламата е насочена към ученици и студенти, които са приласкавани по цинично откровен начин да се снабдят с изделия, осигуряващи им високи оценки тогава, когато "материалът за учене е огромен" или "отчасти безсмислен и непотребен в реалния живот", а трябва да бъде осигурено повече "свободно време".

Текстът на г-н Стоян Пауров,

“ЕДНА ТЪЖНА УНИКАЛНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ”,

публикуван преди повече от 8 години, ще убеди всекиго, че и днес нещата не са се променили към по-добро, че проблемът дори се задълбочава.

Моя проверка из някои сайтове показа, че към днешна дата подобни продукти могат да бъдат намерени лесно. Арсеналът от инструменти за измама дори е обогатен и усъвършенстван. Последиците от употребата на тези инструменти могат да бъдат и много по-сериозни от някаква неправомерно получена висока оценка. А законът продължава да мълчи. Според него – все още – наказуемо е само онова заблуждение, което води до "имотна вреда”.

В края на текста си г-н Пауров е поставил въпроси, които и до днес стоят без отзвук. Те могат да бъдат продължени от всеки читател. По-важно е обаче да се намерят отговори.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070201oblastiobrazovSadUnicall.htm

Елка Петрова

4-ти януари 2013

Текст на г-н Николай Арабаджов, публикуван през отдавна отминалата 2004 година под заглавието:

“ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е СЪМНЕНИЕТО?”,

приковава веднага вниманието с началния си въпрос. Не случайно той е поместен в "Области на активност” :: "Наука”. Това навежда на мисълта, че поне хората на науката трябва да приемат аргументите на позитивния финален отговор без предубеденост или засилена болезнена чувствителност. Добре би било и всички останали да започнат постепенно да свикват с подобен наложителен извод.

Навярно мнозина ще бъдат подразнени. Някои ще се почувстват лично засегнати в своите чувства. Но ще бъде полезно, ако всички се запитат:

“Кога и защо хората изживяват едни от най-трагичните си сътресения?”

Дали това не се случва именно тогава, когато със закъсняло съжаление констатират в едно или друго свое начинание липсата на дори и най-малка доза съмнение?

Заради тези въпроси, а и заради много други, които текстът може да породи у всеки свой читател – срещата с него си заслужава отделеното внимание. Освен това, в желанието си да разгледа проблема от различни страни, г-н Арабаджов придружава своите размисли с експресивно въздействаща колекция от снимки на световно известния фотограф Миша Гордин, коментирайки я с вещината на ценител на изкуството и със задълбочено вникване в нейната тема. Припомня ни изненадваща мъдра констатация на вече покойния – за съжаление – професор Петър Бърнев, провокира ни да се замислим над шокиращия девиз на армията служители в информационния колос "Ройтерс”:

“Дори и майка ти да ти каже, че те обича, провери го от втори източник!”

Интересна, разнообразна и увлекателно поднесена публикация!

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071002oblastinaukaComDobSamall.htm

Здравка Филева

3-ти януари 2013

От днес в сайта "Нова Магнаура" стартира настоящата нова рубрика:

“АКЦЕНТИ”.

Тук ще се поместват кратки анотации за онези публикации, които по преценка на техни читатели заслужават специално внимание. Всяко съобщение ще бъде придружавано от линк, осигуряващ пряк достъп към съответните текстове.