|
26-ти декември 2014
Повечето от християните по света са чували за делата на Инквизицията в името на техния Бог и в защита на религиозните им схващания. Повечето от тях не само не желаят да слушат, не само избягват да говорят, но и не одобряват тези жестокости. Дори и Ватиканът, в лицето на Папа Йоан Павел II, е публикувал нарочно ПИСМО НА ЙОАН ПАВЕЛ ІІ ДО КАРДИНАЛ РОДЖЕРО ЕТЧЕГЕРЕЯ ПО СЛУЧАЙ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА “ИНКВИЗИЦИЯТА”.
Представянето се е
състояло във Ватикана на 15 юни, 2004 година.:
“ Дали не е време и Патриарсите на Източното православие да изрекат подобни слова? Защото и на изток, както в средновековните западно-европейски държави, християнската Църква е следвала онзи модел на отношение дори и към несправедливо осъдените на смърт, по силата на който те са имали "като защитник самия Христос", а той щял да им окаже помощта да се окажат "веднага в Рая". На 11-ти август 2009 година е публикуван текстът “ИНКВИЗИЦИЯТА В РУСИЯ”. В края на публикацията са зададени ред въпроси. Може би те ще предизвикат отговори. Дори и само в тишината на собственото мълчание. За достъп: http://www.newmagnaura.org/b01070805oblastireligionRussianInquisitionall.htm Здравка Филева |
||||||
23-ти декември 2014 Отново е месец декември, наближава краят и на тази година. Християни от целия свят ще посрещнат Рождество Христово. Друга група хора – все по-нарастваща с всяка следваща година – също ще отбележат едно рождество, но не това на евангелския персонаж И(и)сус, а рождеството на английския учен сър Исак Нютон. Повече за Рождество Нютоново можете да прочетете в публикувания преди две години текст: “ЕДНО ДРУГО РОЖДЕСТВО”.
За достъп към първата част от първата серия: http://www.newmagnaura.org/b01071023oblastinaukaPhysNewtonBDall.htm Светлин Спасов |
||||||
|
27-ми ноември 2014
Събитията през последните дни, свързани със съвместните действия на Държавната агенция за национална сигурност и Прокуратурата на Република България, поставят много въпроси, някои от които – отколешни, а други – сюрпризиращо нови (поне за по-голямата част от редовите граждани): ● Къде е границата между така наречената "толерантност към другия" и буквално престъпното нехайство при опазването на националните интереси, сред които – на първо място, националната сигурност? ● Що е това "радикален ислям" и само при това вероизповедание ли съществува радикализъм? Когато български народен представител (Волен Сидеров) заявява от трибуната на Народното събрание, че не съществуват никакви други ценности, освен "християнските", то може ли такава мирогледна позиция да бъде наречена "християнски радикализъм"? ● Основателно ли е разбирането, според което единствено религиозният радикализъм е равнозначен на истинно придържане към дадено вероизповедание, докато всяка друга форма е проява на предателство към съответното учение? ● Що е това "салафизъм" и носи ли той някакви опасности за народите, живеещи в близост до неговия епицентър, а в една перспектива – и за целия свят? И така нататък, и така нататък. Още през 2008 година бе започнато публикуването на преведения на български език текст от един филм на БиБиСи, озаглавен: “СИЛАТА НА КОШМАРИТЕ / ВЪЗХОДЪТ НА ПОЛИТИКАТА НА СТРАХА”, създаден от известния британски режисьор и журналист, Адам Къртис. Както се разбира още от първите кадри, филмът третира паралелната поява и съвместното съществуване на политическия неоконсерватизъм и фундаменталисткия ислямизъм. Сега в него могат да бъдат (пре)открити отговорите на някои днешни въпроси. "Силата на кошмарите" представлява мини-поредица от шест части: три серии, всяка от които разделена на две. След всяка част биваше помествана интерлюдия, в която се третираше един или друг въпрос, провокиран от съответното филмово съдържание. Бяха публикувани четири от шестте части. Повелята на днешния ден подсказва необходимостта да бъде довършен преводът и на последните две. За достъп към първата част от първата серия: http://www.newmagnaura.org/b01070308oblastipolitikaBBCFilm1all.htm Илия Кожухаров |
||||||
|
2-ри август 2014 В разговорите, които издателят Бернар Гавоти води с Артур Онегер – разговори, публикувани под заглавието "Аз съм композитор", още върху първите страници е огласено огромното съжаление от факта, че не могат да бъдат зададени множество интригуващи въпроси на големите арт-покойници. А иначе – разсъждава Гавоти – би било вълнуващо да узнаем как е била написана тази или онази симфония, как се е родила една или друга тема... Всъщност, подобни копнежи имат и далеч не малко редови зрители, слушатели и читатели, които живеят със спотаеното желание да питат хората на изкуството за всевъзможни неща. Жълтата журналистика задоволява много от тези щения, но голяма част от най-сериозните въпроси остават и незададени. И неотговорени. Защо? – в това е големият проблем. И той далеч не е свързан единствено с нашата невъзможност да разговаряме с онези, които вече са напуснали този свят. Скоро ще стартира нова рубрика, озаглавена:
“АРТ-ДОСИЕТА”.
Както може да се предположи, под нея ще се публикуват текстове, в които хора на изкуството ще споделят (ако си позволят да сторят това) мисли за своето творчество. А преди това – тук и сега – може да бъде направена малка ретроспекция с помощта на вече публикувани арт-текстове. Те могат да се приемат и като една отдавна започнала увертюра към предстоящите "Арт-досиета". В началото може да бъде прочетен краткият текст-изповед на актрисата Румена Георгиева, публикуван преди 10 години под заглавието: “В КРАЯ НА ТЕАТРАЛНАТА ПИЕСА”. За достъп: http://www.newmagnaura.org/b01070402oblastiizkustvoAtEndTheatPlayall.htm Илия Кожухаров |
||||||
|
19-ти април 2014
Отново са празнични (за някои) или просто почивни (за други) дни. Отново някои (които празнуват) ще налагат на други (които само си почиват) своите религиозни схващания и своята вяра в една личност, за съществуването, смъртта и възкресението на която съдим единствено по разкази на непреки свидетели. Всеки, който подлага на съмнение самата вяра, смятайки я за синоним на незнанието, би могъл да се запознае с поредицата публикации в: "Области на активност" :: "Религия". Във въвеждащите думи, наречени “СЪДЕБНА ПРИЗОВКА”, могат да бъдат намерени някои интересни мисли на тема религия:
Зигмунд Фройд, "Натрапчиви действия и упражняване на
религия:
“Със
сигурност не съм първият, на когото е направило впечатление
сходството на така наречените натрапчиви действия на невротиците с
действията, с които човек засвидетелства своята набожност.”
“...човек би могъл да се осмели (...) да охарактеризира неврозата
като индивидуална религиозност, а религията като универсална
натрапчива невроза.”
В същите уводни думи
може да се открие и намерението на членовете от Кръг "Нова
Магнаура":
“да За достъп: http://www.newmagnaura.org/b01070800oblastireligionall.htm Здравка Филева |
||||||
|
1-ви април 2014
През 2010 година в сайта на БиБиСи бе публикувана статията “МЪЖЕТЕ СА ПО-ГОЛЕМИ ЛЪЖЦИ ОТ ЖЕНИТЕ”, в която бяха описани резултатите от изследване, насочено към склонността на британците да лъжат и най-често употребяваните от тях лъжи.
Превод на статията
бе публикуван и в сайта "Нова Магнаура“. Ето няколко интригуващи
фрагмента:
“Чрез
гласуване измежду 3 000 души, изследователи установяват, че средният
англичанин лъже три пъти всеки ден, което е еквивалентно на 1 092
лъжи годишно. От друга страна, средната англичанка е по-честна,
лъжейки 728 пъти годишно – около 2 пъти дневно.”
“Относно
вида на лъжите, мъжете най-често лъжат партньора си за навиците си,
свързани с пиенето на алкохол.
‘Не
съм пил толкова много’
е най-популярната лъжа сред мъжете. От друга страна, жените
използват фразата
‘Нищо
ми няма, много съм добре’
най-често, за да скрият истинските си чувства.
‘Винаги
съм искал това’
е десетата, най-малко вероятна, лъжа при мъжете и жените, което
подсказва, че хората са достатъчно разсъдливи, когато им се наложи
да купуват подарък за партньора си.”
Дали нещо се е
променило в живота на "великите“ британци през изминалите няколко
години? А какво ли би показало подобно изследване в България – днес? За достъп: http://www.newmagnaura.org/b01071013oblastinaukaSocBritLiesall.htm Светлин Спасов |
||||||
|
5-ти февруари 2014
"Валдорфска педагогика"? Какво представлява тя? Кои са нейните принципи? Каква е методиката, която ползва? Кое е различното от традиционната педагогика? Навярно и други са си задавали тези въпроси. Всичко това – особено на фона на едни нови вълни от рекламна Валдорф-агитация – е основание да си припомним за пореден път публикацията в "Нова Магнаура" от 7-ми май 2010 година, носеща заглавието “ЕДНА НЕПОЗНАТА УЧИЛИЩНА СИСТЕМА ИЛИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО ОБУЧЕНИЕ”. В нея, освен авторския текст на Константин Константинов, опитващ се да ни привлече към Валдорфската педагогика, има последвала го дискусия, в която читателят може да се запознае както с историята, така и с поредица от интернет-мнения относно тази училищна система, придобила вече определена известност в България. Безусловно, всеки, който има допълнително виждане по въпроса, е поканен да го сподели. За достъп: http://www.newmagnaura.org/b01070210oblastiobrazovUnknownSystemall.htm Ивелин Недев |
||||||
|
28-ми януари 2014
На 20-ти октомври 2012 година бе осъществена публикация под името “ОТКОЛЕШНО СЛОВО ЗА ПРОФЕСОР ДОКТОР ДИМИТЪР ХРИСТОВ”. То бе написано и публикувано като приветствие към именития преподавател от Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в София по случай неговата 70-годишнина, чествана през 2003 година. За разлика от традиционните в подобни случаи послания, в него бяха отправени десетина въпроси към юбиляра. Всъщност, всички те могат да бъдат зададени на всеки, който в своето битие е успял да се извиси над околните. Дали огласените въпроси са от такова естество, че поставят човека, към когото са отправени, в някакво деликатно положение? Дали отговорите им – ако са искрени – не биха предизвикали трудно допустимо саморазголване, което би извадило на показ едни или други не най-благовидни човешки качества? Наскоро професор Христов навърши 80 години. Предишните въпроси могат отново да му бъдат зададени. А дори и да не получат отговор, изглежда полезно просто да бъдат припомнени. За достъп към "Отколешно слово...": http://www.newmagnaura.org/b01070211oblastiobrazovEulogyDHall.htm Илия Кожухаров |
