НИКОЛАЙ БАРЕКОВ

Николай Бареков & Джефри ван Орден

!?

Първичен инстинкт?

Сред свои!!

Светотатство?

Умопомрачение?

Нормалност?

ДИМИТРИН ВИЧЕВ

За достойното му гражданско поведение, проявило се в безапелационна борба срещу фалшивия морал на българските управници отпреди 10-ти ноември 1989 година и отвело го напълно закономерно до килиите на затворите в София и Стара Загора, за учредяването на гражданския “Съюз на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители ‘Закрила’”, както и за наскоро поисканата оставка на Президента на Република България, Росен Плевнелиев.

 Димитрин Вичев,

“СПОМЕН”

 11. 11. 2014 г.

“Тодор Живков го свалиха, чу ли новините?” – така ме посрещнаха вечерта на 10. 11. 1989 г. колеги на таксиметровата пиаца пред гарата в Шумен.

Това беше дълго чакана новина за мен. Повече от 10 години. Една част от тях – преминали в арести и затвори, през изключване от университета, уволнения от работа и непрекъснато следене от служителите и агентите на Държавна сигурност. Репресии, явни и подмолни, върху мен и жена ми. Защото ненавиждахме тоталитарната система, защото бяхме и си останахме антикомунисти. Защото се противопоставяхме на лъжата с изречено и писано слово.

През деня работех като главен счетоводител в Работническа болница, Шумен, а вечер и в почивните дни изкарвах пари, като “частно” такси. В тази паметна вечер откачих завинаги таксиметровата табела от покрива на семейната ни “Лада” и си казах, че времето за активни действия дойде.

Прибрах се в дома на родителите ми и звъннах по телефона на вече покойните мои приятели, д-р Белев и д-р Железов. Бяхме близки от години и често обсъждахме с вълнение и страст публикации от съветските “Литературная газета” или списание “Огоньок”. “Перестройката” на Горбачов бушуваше в Съветския съюз, излизаха статии за репресиите на комунизма, за безчинствата на режима на Сталин, за лагерите, в които са бивали убивани десетки хиляди хора, за изселванията в Сибир на милиони човеци, на цели народи. В България комунистите скърцаха със зъби и мълчаха, защото все повече будни и интелигентни хора научаваха упорито скриваните тайни. Диктаторът Живков, твърдеше, че “гласност и преустройство” в България има отдавна и че “ние трябва да се снишим, докато бурята отмине” в Съветския съюз.

Но тя идваше към България.

“Солидарност” на Лех Валенса в Полша беше вече незаобиколим политически фактор, в Унгария започваха дълбоки промени в тяхната комунистическа партия, а предната нощ в Берлин германците, от източната му част,

Любо беше създал “Клуб 273”, с цел премахване от Наказателния кодекс на онзи член, в

Но горчивата истина е, че ние, като народ, бавно “узряваме”. Това е била и трагедията на апостолите от Априлското въстание, и на всички български революционери за национално освобождение, описано добре в “Записките” на Захари Стоянов. Пасивността,

В България се извърши огромно престъпление. За него са виновни ръководството на комунистическата партия и неговите слуги от Държавна сигурност. Те създадоха етно-мафиотската партия ДПС, те разбиха и разцепиха с внедрените си агенти демократичните партии: БСДП, Земеделската партия, а после и СДС. Те създадоха мутрите и

Да живее България, Свободата и Демокрацията!

Димитрин Вичев, “ИСКАНЕ”  16. 11. 2014 г. Искам оставката на Росен Плевнелиев! Длъжен съм да я поискам, заради паметта на моите другари, с които търкахме наровете в комунистическите арести и затвори. Заради всички почтени българи, с които от първите дни след 10-ти ноември 1989 година изтръгвахме България от лапите на неговата човеко-ненавистническа комунистическа партия и Държавна сигурност. НЕ ПРИЕМАМ ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ ЛЪЖЕЦ И ФАЛШИВ ГЕРОЙ!

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

За недвусмисления му опит да лансира собствена легенда, която да го постави в удобната (към днешния ден!) конюнктурна позиция на стародавен поборник срещу комунизма.

 Отговор на въпрос, зададен от репортер на “БГНЕС” във връзка с датата “10-ти ноември” (“Господин президент, къде бяхте на тази дата?”):

“Понеже питате къде бях на 10-ти ноември. Да ви кажа една тайна. Бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел, Илиян Попов, ремонтирахме неговото студентско общежитие, когато чухме по новините – аз тогава бях пети курс – че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета плакати – единия с надпис: ‘Съд за виновниците’, а на другия написахме: ‘Дворците на БКП да станат болници и училища’. С тези два плаката ние отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че – когато отидохме там – се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10-ти ноември.”

И още, като реакция по повод на надигналите се вълни от възмущение в социалните мрежи във връзка с нескопосния опит на държавния глава за съчиняване на собствена дисидентска история (според нечии мнения “жалко и нахално измисляне на биография”):

“10-ти ноември е възприеман като символична дата за началото на прехода, а не просто квадратче от календара.

След новината за промените, с моя приятел направихме плакати. И спонтанно, без да е нужно някой да ни организира, отидохме пред Парламента.

Това е историята ми, която днес се опитват да обърнат срещу мен, както се опитват да подменят и истината за 25-те години преход. И нека тези, които сега иронизират, да кажат как са реагирали на тази новина.”

ВЪПРОСИ:

● “Тайна” или скандален опит за измама на обществото представлява публично огласената от господин Президента на България квази-дисидентска “плакатна” история относно някакво участие в несъществуващ митинг на 10-ти ноември 1989 година?

● Възможно ли е един студент-абсолвент да си помисли, че в социалистическа България изобщо би могло да се излъчи съобщение за “събиране в Народното събрание” (Събиране! На кого? Организирано от кого?) – “събиране”, на което да “се извършва промяна в държавата”? С какви ментални качества би трябвало да е надарен един човек, за да му хрумне подобна мисъл? В допълнение: какъв коефициент на интелигентност би трябвало да притежава държавният глава, за да съобщава подобни небивалици с изричен гриф: “разкриване на тайна”?

● Дори и една дата да е дата-символ и в този смисъл да не е “просто квадратче от календара”, допустимо ли е на така пределно конкретен въпрос (“Къде бяхте на ТАЗИ дата?”) да се отговаря по начин, който да налага последващи смислови тълкувания или уговорки?

● На организирания на 17-ти ноември от Отечествения фронт митинг пред Парламента могат да се видят издигнати лозунги с досущ цитираното от господин Президента съдържание.

Но... дори да бъде предположено, че сред неразличимите лица се намират тогавашните състуденти Плевнелиев и Попов, то видимо плакатите са поети от поне още двама души. А президентът твърди, че “никой не смеел да вземе втория плакат”. Може ли последното твърдение да бъде истинно при един разрешен и организиран от БКП митинг?

Знаковата фигура на доволния от осъществения на 10-ти ноември преврат и надлежно митингуващ Станко Тодоров

● Защо състудентът на господин Плевнелиев, Илиян Попов, днес си спомня (например, в лаконично интервю за вестник “Преса”), че на 17-ти и 18-ти ноември са се провели два митинга: първият, организиран от БКП, а вторият – от формиращата се опозиция, но – твърде удобно! – не може да

каже със сигурност (поради “голямата еуфория” по онова време) в кое от двете събития той е взел участие заедно със своя състудент?

Нима господин Попов не би могъл да си спомни поне един от ораторите, които са говорили, с което да помогне на други, по-паметливи, да му посочат къде е бил?

● Самият господин Плевнелиев не би ли могъл да отговори на идентичен въпрос? Или той е запазил от тази своя първа демонстрация на “публична реакция и позиция” единствено фрагмента с нежеланието на никой от околните митингуващи “да поеме” единия от тапетните плакати?

● Възможно ли е господин Плевнелиев, в качеството си на потомък на видни комунисти и издигнал се до положението на определен за член на Вузовския комитет на БКП към Висшия машинно-електротехнически институт “Ленин”, да се е присъединил към “правилния” за времето около 10-ти ноември митинг, който обаче сега се оказва “погрешният”?

● Когато днес господин Президентът говори срещу комунизма и комунистите, готов ли е да се изправи срещу майка си или на гроба на баща си и да изрече своите обичайни за последните години заклинания? Защо разказва с охота за неслучили се митинги, а пропуска да сподели спомени от своето документирано комсомолско-комунистическо минало?

Наложителна бележка. Световната история познава много примери на идеологически трансформации, случили се с именити личности. Но... те, по принцип, не крият своите стари идейни пристрастия.

Един пример. Ерик Артър Блеър, известен повече с литературния си псевдоним Джордж Оруел (“Животинска ферма”, “1984”), е бил убеден социалист. Бил е участник в интербригадисткото опълчение в Испания, организирано от “Работническата

партия на марксисткото обединение”, независимо че до края на живота си под “социалист” е разбирал “борец за сваляне на всяка тирания”, а не активист за някакво ново нейно издание.

● Защо в идентичен дух господин Президентът не разкаже сам за своето минало? Защо не сподели открито за своята дейност като получил в Школата за запасни офицери “Христо Ботев” военна специалност “артилерийско-инструментален разузнавач”? А тази дейност е била осъществявана от 42-ма офицери и генерали, към които са били зачислени (само!) 5 войника. Била е отчитана пред Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия и се е наблюдавала стриктно от представителите в България на Главното разузнавателно управление на Въоръжените сили на Съветския съюз.

● Защо след първия порив на въпросната споделена “тайна”, отнасяща се до някаква “смелост” в изразяването на “гражданска позиция”, през никоя от последвалите години господин Президентът не е показал каквато и да било подобна смелост? Защо до деня на неговото назначаване като министър от първия кабинет на бившия-настоящ Премиер никой не може да посочи каквато и да било негова изява на “гражданска активност”?

● След всички изредени дотук въпроси (а към тях могат да бъдат прибавени още много други!) има ли господин Плевнелиев правото да заема позата на морален съдник?

● И дали при така обилно гарнираното с фалш негово поведение (дори на фона на “храбрата” му позиция по адрес на вероломните прояви на Русия към Украйна) господин Плевнелиев не е допринесъл сам за онези реакции, които недвусмислено водят до обобщението: “КАРИКАТУРА НА ЕДНА КАРИКАТУРНОСТ”?

ПОЛКОВНИК НИКОЛАЙ МАРКОВ

Из разговор с Лазара Златарева и Владислав Прелезов в предаването “Още нещо” на “NEWS7”, 24-ти октомври 2014 година.

“ЛАЗАРА ЗЛАТАРЕВА: От сутринта цитирам полковник Николай Марков... и то, неговото интервю от 14-ти октомври 2013-та. Хубаво си помислете: преди една година! Защо никой не чу, когато полковник Марков каза: ‘Вкарват бомба в държавата. Ще ни взривят дистанционно!’, ‘Делян Пеевски имаше пропуск от охранителната фирма на Борисов да влиза по всяко време при Царя’, ‘Когато мафията настъпва, обичат тишината, а свободните журналисти ги наказват’. Това са само част, отделни извадки от това интервю. Година по-късно (...): сценарий ли беше това? (...)

ПОЛКОВНИК НИКОЛАЙ МАРКОВ:

 Това, което лично аз прилагам – разбира се, заедно с мои приятели – е системен анализ на всичко, което се случва; и в частност (...) – с финансовите средства на определени институции, които в крайна сметка могат да бъдат стратегически за държавата, тоест те могат да породят заплаха за националната сигурност. Има определени институции – някои от тях са частни, някои са със смесено, държавно-частно участие – които наистина могат да предизвикат катастрофа на цялата държава. Една от тях беше (...) КаТеБе. (...) Към онзи момент, година преди да се случи [инцидентът], хората, които открито говореха (..), бяха три лица, едно от които съм аз, другите – един сайт ‘Бивол’ и един сайт ‘Фактор’. И с това се изчерпваше всичко.

Тогава хората, които сега са потърпевши от всичко това, ни приеха за врагове – така прочетоха нашите публични изяви и онова, което давахме като сигнали. Прочетоха ни като врагове, едва ли не на банката или пък на някой човек персонално. (...) Ние разчитахме, че хората, които са ангажирани из институциите: говоря за ДАНС, БеНеБе и в частност – собственика на Корпоративна търговска банка към онзи момент, ще се усетят, че става нещо нередно и ще проверят какви ги вършат кръговете около тях. Защото ние имахме информация за това, че се вършат нередни неща. Говоря за информация, която... в публичното пространство я знаят един файтон хора. Например, при встъпването на Оманския фонд, който дойде в България и закупи ‘пакета’: всъщност, имаше ли постъпване на финансови средства – реални – в банката или ставаше въпрос само за ангажимент на Оманския фонд? Или, примерно, за частично постъпване на средства, а другото – ангажимент? Също така, ставаше въпрос за Външно-търговската банка на Русия, която... знаете кого обслужва. И че това е дясната ръка на КаГеБе, руското КаГеБе...

ВЛАДИСЛАВ ПРЕЛЕЗОВ: Добре, къде са службите в България? Вие говорите за ДАНС.

ДАНС е създадена именно за това: за далаверите във висшите етажи на властта, в банковото дело...

Л. З.: Ами абревиатурата ‘ДАНС’ означава, че се занимават с националната сигурност...

В. П.: Къде е... Разбирате ли... това означава, че ние сме оставени на улицата. И всеки един, който реши да влезе в България и (...) да занесе една чанта някъде... да настанат едни последици... (...)

Н. М.: Вие говорите от гледната точка на гражданин, който – предполагам, като журналист – именно това искате да интерпретирате. Но не е така в държавата. Ние сме прекалено малка държава и финансите, с които разполагат институциите, включително и ДАНС, са толкова големи, че позволяват всичко да се знае (...).Няма нещо, което да не се знае.

В. П.: Добре, може ли всичко да се знае и един скандал или разговор, между Делян Пеевски и мажоритарния собственик на КаТеБе да предизвика такъв срив няколко месеца по-късно? Това не е логично... (...)

Н. М.: Да, точно тук трябва да спрем с въведението на този разговор и да го върнем към една по-предишна точка (...), за да разберем как това, което се случи е възможно. (...)

Н. М.: Всъщност, отговорът го дава личността на Андрей Луканов. (...) Когато той свърши своята дейност, беше разстрелян като куче, показно, с цел: всички да видят, че всеки може да бъде преценен за вече негоден и че всеки може да бъде на неговото място. (...) След това бяха разстреляни съветници на президенти (...), банкери (...).

ХРОНОЛОГИЯ

Предварителна бележка. В цитираните надолу текстове са нанесени граматически корекции.

Съобщение на пресцентъра на Софийска градска прокуратура

13. 06. 2014 г.

По повод множество запитвания от представители на средствата за масова информация, пресцентърът на Софийска градска прокуратура съобщава следното:

На 13. 06. 2014 г., в рамките на образувано досъдебно производство, са извършени множество действия по разследването, включително претърсване и изземване на документи в офиси на търговски дружества. Претърсванията са извършени в сградите и помещенията по официалните адреси на регистрация на тези дружества, след издадени предварително 19 разрешения от Софийски градски съд.

До момента не са извършвани такива действия в сгради на банкови институции и офиси на медии.

Изявление на Главния прокурор на Република България Сотир Цацаров пред медии на 18.06.2014 г.

18. 06. 2014 г.

На 18. 06. 2014 г., преди заседание на Висшия съдебен съвет, Главният прокурор на Република България, г-н Сотир Цацаров, отговори на журналистически въпроси по актуални теми:

1. По повод на досъдебното производство за опита за убийство на Делян Пеевски, г-н Цацаров съобщи, че първото действие по разследването е започнало по неотложност от органите на МВР, които впоследствие са уведомили прокуратурата. Във връзка с подаден от Софийска градска прокуратура (СГП) протест, бе извършен анализ на прокурори от Върховна касационна прокуратура (ВКП) и Софийска апелативна прокуратура (САП), след който е преценено, че няма никакви доказателства да е налице обосновано предположение за опит за убийство. (...) Според него, мотивите на Софийски градски съд (СГС) са ясни и представляват най-точната илюстрация на състоянието на доказателствения материал, който е събран по делото.

“Може да се говори за предприети действия, които са свързани с евентуални опити за организация на нерегламентирано проследяване, на нерегламентирано установяване на местонахождението и движението на въпросното лице, но в никакъв случай не за действия, които са свързани с опит за убийство”,

заяви г-н Цацаров.

2. По повод на информацията за образувано досъдебно производство срещу Цветан Гунев, подуправител на БНБ, г-н Сотир Цацаров заяви, че делото е образувано преди около повече от 2 седмици. Той посочи, че е започнала проверка по сигналите на "Протестна мрежа" до Главния прокурор. В хода на проверката се е стигнало до разкриване на длъжностно престъпление – неупражняване на функциите по банков надзор от страна на подуправителя на БНБ. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение "подписка".

В рамките на наказателното производство са претърсени 19 адреса, а действията на прокуратурата са предварително разрешени от Софийски градски съд, заяви Главният прокурор. Той посочи, че нито един от претърсваните адреси не е на банка или на медия. Извършени са обиски и изземвания във фирми, чиито адреси фигурират в Търговския регистър, каза още г-н Цацаров.

Той подчерта, че всички тези действия категорично не са насочени към банка, финансова институция или към финансови резултати, показатели на банка – настоящи или бъдещи. (...)

Ръководители на КТБ не са били разследвани, заяви Главният прокурор Сотир Цацаров

25. 06. 2014 г.

Отговорни лица на КТБ не са разследвани, заяви Главният прокурор Сотир Цацаров пред журналисти преди заседанието на Висшия съдебен съвет на 25-ти юни 2014 г. Разпитвани са свидетели, работещи във фирми, които са били претърсвани и откъдето е била изземвана документация, но тези свидетели не са на КТБ. Това каза пред журналисти Главният прокурор Сотир Цацаров, във връзка с казуса с поставянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) под специален надзор. (...)

Главният прокурор каза още:

“С ръководството на БНБ се действа в нормална координация и аз мисля, че самото то предприема максимално адекватните мерки за случая. Нека не се създава паника и нека не се опитваме от едно разследване или от това, че БНБ е предприела адекватни мерки, въпреки всичко да създадем нещо, което реално не съществува.”

На въпрос: защо чак сега е образувано досъдебно производство срещу подуправителя на БНБ, след като през март месец 2013 г. същите тези данни са били изнесени, г-н Цацаров отговори, че причината за това е, че сега са установени тези данни на базата на разследването.

Главният прокурор на Р България призова да се спре преекспонирането на смс-кореспонденция между Делян Пеевски и Цветан Василев. (...)

Софийска районна прокуратура образува досъдебно производство срещу две лица за подаване на невярна информация за български банки

30. 06. 2014 г.

В резултат на координираните действия между Софийска районна прокуратура (СРП) и Държавна агенция "Национална сигурност“ (ДАНС), на 30-ти юни 2014 г. е започнало досъдебно производство срещу Кирил Джабаров (роден през 1985 г. в гр. София, български гражданин) и Робърт Димитров (роден през 1974 г., в Чехословакия, български гражданин).

Двамата са привлечени към наказателна отговорност за престъпление по чл. 326, ал.1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (предаване на неверни данни за тревога). Предвижданото наказание е лишаване от свобода за срок до 2 години и глоба.

На двамата е определена мярка за неотклонение "парична гаранция“ в размер на по 3000 лв.

По наказателното дело са разпитани 19 свидетели, извършени са претърсвания и изземвания на 30 броя компютърни конфигурации и документация.

Предстои да се установят и разпитат още свидетели и да се изготви техническа експертиза на иззетите компютри с цел документиране на цялостната престъпна дейност на двамата обвиняеми.

Три са основните направления за Прокуратурата по разследването на Управление “Банков надзор” на БНБ по отношение на КТБ АД

17. 07. 2014 г.

Поради високия обществен интерес по досъдебното производство, касаещо дейността на банковия надзор на БНБ по отношение на КТБ АД, към което са приобщени сигналът на Управителя на БНБ за неправомерно теглене от трезора на банката на необичайно големи суми (от 09. 07. 2014 г.) и докладите на одиторите за преглед на активите и пасивите на КТБ АД (от 11. 07. 2014 г.), прокуратурата ще представя периодично информация на своя интернет сайт. Данните за хода на делото ще се оповестяват при стриктно съобразяване с банковата и следствената тайна.

Предмет на разследване по делото са три основни направления:

І. Длъжностни престъпления на служители от БНБ – Управление “Банков надзор“

Досъдебното производство е образувано на 27. 03. 2014 г. за работа именно по това направление. На 16. 06. 2014 г. като обвиняем за престъпление по служба (чл. 282 от Наказателния кодекс) е привлечен Цветан Гунев – подуправител на БНБ и ръководител на Управление "Банков надзор“, като му е взета мярка за неотклонение "Подписка“. Същият е обвинен в бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в нейната дейност.

В тази връзка са разпитани множество свидетели, приобщени са два инспекторски доклада за надзорни инспекции (от 29. 11. 2010 г. и от 25. 07. 2013 г.) от БНБ на дейността на КТБ АД, извършени са претърсвания в офисите на множество търговски дружества – кредитополучатели и са иззети относими към случая документи.

ІІ. Длъжностни присвоявания от служители на КТБ АД по повод подадения на 09. 07. 2014 г. сигнал за липса на около 206 милиона лева

По този сигнал е работено по две основни версии:

● Изнасяне на парите (93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 щатски долара) директно от трезора на банката.

На 08. 07. 2014г. квесторите на КТБ АД са сигнализирали за това БНБ. Към сигнала е бил приложен протокол-разписка с писмена резолюция "Да“ на председателя на УС и изпълнителен директор на КТБ АД, Орлин Русев, за предоставянето на тези суми на "Бромак“ ЕООД (мажоритарен акционер). Приложена е и декларация от главния касиер Маргарита Петрова, че управителят на "Бромак“ ЕООД Иван Стойков ѝ е представил въпросния протокол, след което на същия са били предадени пакетирани в чували посочените по-горе суми. При първоначалните разпити като свидетел, както и при проведената очна ставка със Стойков, Маргарита Петрова поддържа изцяло тази версия.

● Присвояване на въпросната сума през периода от края на 2011 г. до 20. 06. 2014 г.

Това се подкрепя от множество свидетелски показания, заключения на графологични експертизи и данни от информационната система на банката. Съобразно тежестта на наличните доказателства, прокуратурата възприе именно тази версия – за извършено длъжностно присвояване през продължителен период от време и привлече като обвиняеми за това престъпление лицата Орлин Русев, Маргарита Петрова, Мария Димова – главен счетоводител и Борислава Тренева – зам.-главен счетоводител. Установено е, че на 19. 06. 2014 г. теглене на пари в брой не е извършено, съставяни са документи с невярно съдържание и неистински документи и са извършвани счетоводни операции с цел прикриване пред квесторите на липса в главната каса (трезора) нa КТБ АД на суми в посочения по-горе размер (левова равностойност на 205 887 223 лева). Доказателствата сочат, че са налице множество случаи на изпълняване от страна на обвиняемите на нареждания за осигуряване на пари в брой от главна каса. Това е извършвано без разходно-оправдателни документи и без надлежно осчетоводяване. Резултатът от тези действия е натрупването на липсата, а протоколът-разписка от 19. 06. 2014г. е бил съставен, за да прикрие пред квесторите липсата на парите в трезора на банката.

Тази теза е възприета и от Софийски градски съд в производство по чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), чието определение прокуратурата не протестира.

ІІІ. Престъпления по Глава шеста от НК – “Престъпления против стопанството“, извършени от служители на КТБ АД във връзка с констатациите на постъпилия на 11. 07. 2014 г. одит на тази банка

Докладите на трите оторизирани от БНБ одиторски компании са приобщени към материалите по делото и незабавно е започнал техният анализ, паралелно с планиране и провеждане на съответни действия по разследването. Разпитани са длъжностни лица от БНБ, КТБ и кредитополучатели.

До настоящия момент, за да не се възпрепятства одитът, по делото не са били изискани оригиналните кредитни досиета, находящи се в КТБ, а са приобщавани само копия.

По всички направления продължават да се извършат активни следствени действия, като при стриктно спазване на принципа на случайно разпределение на делата е сформиран екип от общо 10 прокурори и следователи.

На 14. 07. 2014 г. е създаден съвместен екип с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) в състав: петима инспектори на КОНПИ, трима прокурори и трима следователи. Предмет на проверка ще бъде имуществото на обвиняемите лица за период от 10 години назад.

На всички обвиняеми, съобразно чл. 68 от НПК е наложено ограничение да напускат пределите на страната без разрешение на прокурор. На свидетели и защитници е отправено предупреждение по чл. 198 от НПК за неразгласяване на материалите по разследването без разрешение на прокурор.

Прокуратурата привлече още обвиняеми лица по КТБ АД

12. 08. 2014 г.

Съгласно заявеното в пресъобщение от 17. 07. 2014 г., Прокуратурата на Република България периодично предоставя информация за хода на досъдебното производство, касаещо дейността на длъжностни лица от управление "Банков надзор” на Българската народна банка, както и на длъжностни лица от "Корпоративна търговска банка” АД. Обемът на предоставяната информация се съобразява с необходимостта от опазване на следствената и банковата тайна.

І. Продължават активни процесуално-следствени действия по трите основни направления на разследване:

– длъжностни престъпления на служители от БНБ – Управление "Банков надзор“,

– длъжностни присвоявания от служители на КТБ АД на сумата от 206 милиона лв.,

– престъпления против стопанството, извършени от длъжностни лица при КТБ АД, във връзка и с констатациите на одиторските доклади.

За периода от 17. 07. 2014 г. (предното съобщение до медиите), до настоящият момент, са проведени следните основни действия:

1. На 25. 07. 2014 г. Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев (временно отстранени от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД), както и Георги Зяпков (ръководител управление "Кредитиране“ в банката) са привлечени като обвиняеми лица в различни форми на съучастие за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. По отношение на Зафиров, Русев, Христов и Панталеев са взети мерки за неотклонение "Парична гаранция“ в размер на по 10 000 лв., а спрямо Зяпков – в размер на 5 000 лв. На петимата обвиняеми е наложено и ограничение да напускат пределите на страната.

2. На 28. 07. 2014 г., в условията на задочно производство, като обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, е привлечен Цветан Василев – председател на надзорния съвет на КТБ АД. Началното му обвинение е за това, че през периода от м. декември 2011 г. до 19. 06. 2014 г. умишлено е склонил Маргарита Петрова (главен касиер) и Орлин Русев (изпълнителен директор), да се разпоредят със сумата от 206 милиона лева.

Задочното привличане е по причина, че Василев се намира извън страната, с неизвестно местоживеене. На 28. 07. 2014 г., веднага след привличането като обвиняем, по отношение на Цветан Василев е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) и е обявен за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС). Предприети са съответните действия и за издирването му в системата на "Интерпол“.

3. След анализ на данните от докладите на трите оторизирани от БНБ одиторски компании и на доказателствата по делото, са формулирани задачите на финансово-счетоводна експертиза. Решението на разследващите е тази експертиза да бъде възложена на международна организация с безспорен експертен опит.

4. Установени са и иззети документи, които длъжностни лица при банката са укрили от квесторите и разследващите органи. Така например, в помощно помещение на банката, в кашон, са били скрити части от кредитни досиета и счетоводни документи на различни дружества със залепени на тях бележки с текст "да се махнат при проверка“, "да не се дават на одиторите“ и др. подобни. Иззети са и 14 броя чували с нарязани (шредирани) оригинални документи, като е установено, че унищожаването им е извършено на 21. 06. 2014 г. (ден след решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор). Това е станало по устна заповед на един от изпълнителните директори на банката. Изнесени от сградата на банката и укрити оригинални документи са установени и при претърсване (след съответно разрешение на съд) в помещение в сграда в столицата.

5. От БНБ – управление "Банков надзор”, са изискани всички документи, касаещи упражняването на надзора по отношение на КТБ АД, включително и в случаите на увеличаване на капитала на банката.

6. Продължават интензивни разпити на свидетели и обвиняеми лица.

ІІ. Изрично следва да се подчертае, че действията на прокуратурата и разследващите органи по настоящото досъдебно производство се организират и изпълняват по начин, който не препятства текущата дейност на квесторите и банката.

Неоснователни са разпространените в публичното пространство твърдения за изнасяне на оригинални документи (вкл. кредитни досиета) от банката и прилагането им по следствени дела, в резултат на което се създавали предпоставки за нарушаване на банковата тайна. Всички действия с такава информация се извършват при стриктно спазване на разпоредбите на Закона за кредитните институции и след съгласуване с назначените квестори. Резултатите от извършени претърсвания показват, че има изнесени и унищожени документи, но не от разследващите органи или от квесторите, а по разпореждане на длъжностни лица от КТБ АД, някои от които вече са привлечени като обвиняеми.

Разследването по делото няма отношение и по никакъв начин не влияе на осъществяването на специалния надзор спрямо банката. Разследването не е фактор, с който е необходимо да бъдат съобразявани решенията на компетентните органи за изплащане на депозитите. Това се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките, чиито процедури не са в зависимост от хода и продължителността на наказателното производство.

Цветан Василев е обявен за международно издирване във всички страни – членки на Интерпол

26. 08. 2014 г.

По повод на множество журналистически запитвания, Пресцентърът на Прокуратурата на Република България уточнява:

Цветан Радоев Василев е обявен за международно издирване на 28. 07. 2014 г. със съдействието на "Евроджъст". Българските представители в "Евроджъст" са съдействали при подготовката на молбата за правна помощ при призоваването на Цветан Василев с оглед на съществуващите към онзи момент данни, че същият пребивава на територията на Република Австрия.

На 29. 07. 2014 г. в отдел "Международен" във ВКП е получено копие от ЕЗА от 28. 07. 2014 г. на Цветан Радоев Василев. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 203, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България.

С писмо от 29. 07. 2014 г. на Дирекция "Международно оперативно сътрудничество” (ДМОС) – МВР Прокуратурата е уведомена, че Цветан Радоев Василев е обявен за международно издирване в ШИС и в Интерпол. Със същото писмо Прокуратурата е информирана, че след обявяването на Василев за международно издирване, в ДМОС – МВР е получено съобщение от (...) Австрия, че според справките, извършени в националната база данни на Австрия, Василев не е известен на австрийските власти.

На 01. 08. 2014 г. българските представители на Прокуратурата в Евроджъст уведомяват, че делото срещу длъжностните лица от КТБ е заведено като казус в системата за управление на казуси на Евроджъст и ще бъде официално докладвано на пленарно заседание на колегията. Същевременно материалите по делото са препратени до Националното бюро на Австрия в Евроджъст.

На 13. 08. 2014 г. заместникът на главния прокурор във ВКП е изпратил за изпълнение до ДМОС – МВР предложението на Иван Гешев, наблюдаващ прокурор по досъдебното производство в СГП, за обявяването на Цветан Василев за международно издирване и временно задържане под стража с оглед следваща екстрадиция за Република България от територията на всички държави, членки на Интерпол.

Успоредно с тези действия, на 22. 08. 2014 г. Софийски градски съд е уважил искане на Прокуратурата и е наложил запор и възбрана на имуществото на Цветан Радоев Василев, Цветан Гунев, Орлин Русев, Александър Панталеев, Георги Зяпков, Маргарита Петрова, Мария Димова и Борислава Тренева.

Издирването на Цветан Василев е от компетентността на Интерпол

08. 09. 2014 г.

По повод запитвания на медиите относно твърденията, че обвиняемият Цветан Радоев Василев се намира на територията на Република Сърбия и не е издирван от българските правоохранителни органи, Прокуратурата на Република България заявява:

На 28. 07. 2014 г. по отношение на Цветан Василев е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) и е обявен за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС). Същият е обявен за издирване и в информационната система на Интерпол във връзка с изпратена от прокуратурата молба за обявяване за международното му издирване с цел последваща екстрадиция.

Същинското издирване на Василев не е в правомощията на Прокуратурата на Република България, а е изцяло в компетентността на Интерпол, на която организация Република Сърбия е страна-член. Българската прокуратура съобразява действията си със закона и международните договори, по които е страна, и изрично следва да се подчертае, че не разполага с никакви правомощия по екстериториалност на територията на която и да е друга страна, включително и Република Сърбия.

Издирването на Цветан Василев е от компетентността на сръбските правоохранителни органи

10. 09. 2014 г.

По повод на запитвания от медии по отношение на Цветан Радоев Василев, Пресцентърът на Прокуратурата на Република България припомня:

Екстрадицията е производство, свързано с предаването на лице, което се намира на територията на една държава, на територията на друга държава:

– срещу което е образувано наказателно производство в другата държава или пред международен съд;

– което се издирва за изтърпяване на наложено наказание "лишаване от свобода" от съдебните власти на друга държава или от международен съд;

– на което е наложена от съдебните власти на другата държава или от международен съд мярка, изискваща задържане.

В случая с Цветан Василев налице са първата и третата хипотези.

По повод информацията, че лицето се намира на територията на Република Сърбия, изрично напомняме, че Република Сърбия е ратифицирала Европейската Конвенция за екстрадиция. Сръбският съд е единственият компетентен да се произнесе по искането за екстрадиция на лицето. Това производство има за предмет установяването на наличие или липса на предпоставки за предаване на лицето, поискано от друга държава (в случая, Република България) за съдене.

Припомняме, че издирването на Цветан Василев на територията на Република Сърбия е изцяло в правомощията на сръбските правоохранителни органи и българските власти нямат в този случай никакви екстериториални правомощия.

Съвместно съобщение на Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи

17. 09. 2014 г.

На 17. 09. 2014 г. в 07:26 ч. в отдел "Международен“ на ВКП бе получен факс от Дирекция "Международно оперативно сътрудничество“ – МВР, с който прокуратурата е уведомена за следното:

Обявеният за международно издирване с цел арест и екстрадиция български гражданин Цветан Радоев Василев е бил задържан на 16. 09. 2014 г. в 09:00 ч. (местно време) от сръбските съдебни власти. В 12:00 ч. Василев е бил изправен пред сръбския съд, като след изслушването му е наложена забрана да напуска настоящия си адрес. Паспортът му е бил иззет и същият е задължен да се явява пред сръбските власти всеки работен ден от 09:00 до 15:00 ч.

Прокуратурата изпрати документи за екстрадицията на Цветан Василев

18. 09. 2014 г.

На 18-ти септември 2014 г. Прокуратурата на Република България изпрати на компетентните съдебни власти на Република Сърбия молба за екстрадиция по отношение на Цветан Радоев Василев.

(...) Молбата за екстрадиция е от компетентността на Главния прокурор, когато се касае за обвиняемо лице съгласно чл. 23 т. 1 пр. 1 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Към нея се прилагат документите по чл. 12 ал. 2 букви “b” и “с“ от Европейската конвенция за екстрадицията:

– описание на престъпленията, за които се иска екстрадиция: времето и мястото на тяхното извършване, правната им характеристика и приложимите спрямо тях законови разпоредби;

– копие на приложимите законови разпоредби, възможно най-точно описание на исканото лице, придружено от всякаква друга информация, подпомагаща установяването на самоличността и гражданството му.

След получаването на пакета документи от сръбските съдебни власти, компетентният съдебен орган разглежда и се произнася по същество на молбата за екстрадиция. Окончателното становище е на Министъра на правосъдието на Република Сърбия, който преценява дали да се изпълни съдебното решение на сръбския съд.

Третата фаза на екстрадиционното производство е предаването на лицето – за коeто се уговаря дата, час и място.

Истината за КТБ ще бъде изнесена в съда, заяви Главният прокурор Сотир Цацаров

19. 09. 2014 г.

(...) В отговор на журналистически въпроси, г-н Цацаров заяви, че молбата за екстрадиция на Цветан Василев е подписана вчера и днес трябва да бъде предявена от Министерството на правосъдието до компетентните сръбски власти. Оттук-насетне всичко е в ръцете на сръбския съд, добави Главният прокурор. В момента повдигнатото обвинение на Цветан Василев от българската прокуратура е за длъжностно присвояване в особено големи размери за близо 206 млн. лева (чл. 203, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс).

Истината за КТБ няма да бъде скрита – тя ще се изнесе в съда, каза още Главният прокурор. Според него, парите на вложителите трябва да бъдат гарантирани така, както е по закон.

Прокуратурата разследва всички версии за КТБ АД

30. 10. 2014 г.

Във връзка с публикацията на в. "Капитал“ от 29-ти октомври 2014 г., озаглавена "Прокуратурата няма да се занимава с кредитните карти на Доган и Етем в КТБ“, пресцентърът на прокуратурата заявява, че изнесената информация не отговаря на истината.

Наблюдаващите прокурори по делото за КТБ АД разследват абсолютно всички данни за физически лица, които имат отношение към случая, без никакви изключения.

По отношение на твърденията на в. "Капитал“ в същата статия, че

“в същото време прокуратурата разследва изпадналия в немилост Христо Бисеров именно заради това, че не е декларирал пред Сметната палата свои банкови сметки в чужбина”,

посочваме, че това също не отговаря на истината. За разследването срещу Христо Бисеров е изпратена съдебна поръчка до Швейцария за разкриване на банковите му сметки и се очаква отговор от швейцарската страна.

ПОЛКОВНИК НИКОЛАЙ МАРКОВ

За доблестното му публично разкриване на информация от задкулисния живот в така наречените “специални служби”.

Из разговор със Светла Петрова в предаването “В епицентъра” от 17-ти август 2013 година.

“СВЕТЛА ПЕТРОВА: Българският публичен живот винаги е имал един втори – и много скрит – план. Той някак тече в две паралелни реалности. Аз от време на време съм се докосвала до тази втора реалност, когато съм се срещала случайно с хора от ‘службите’ и те действително са разказвали такива ужасяващи неща, които нямат нищо общо с това, което се появява в медиите и публичното пространство. (...)

ПОЛКОВНИК НИКОЛАЙ МАРКОВ:

Без значение коя политическа сила ни е управлявала: дали се наричат социалисти, демократи и така нататък – в основата, това са хора, които имат връзка с бившата Държавна сигурност и на които имената са компрометирани (...); тоест, те са заложници на своето минало. А народът и гражданите поискаха своето бъдеще. За съжаление ни се предложи (...) да живеем с миналото на всички останали, които ние вече искаме да забравим. Тоест, ние нямаме бъдеще. (...)

Грешката беше на господин Първанов, защото той, като президент, взе политическо решение да реабилитира целия апарат на Държавна сигурност в ‘службите’. Тоест, в един момент около нас започнаха да се появяват на ръководни длъжности хора, които са дълбоко компрометирани в обществото – хора, които са с партийни билети от БеКаПе, хора партийни функционери, които са освободени от заеманата длъжност години преди това. (...)

Аз съм човек, който е охранявал Георги Първанов, както и Желю Желев преди това. (...) Във времето, когато той (Георги Първанов – бел. моя, И.К.) не беше президент (...), и в един момент слиза от държавната кола, която е на държавната Служба за охрана, и влиза в кола... друга, която е на хора от организираната престъпност – какво трябва да бъде моето поведение? (...) Аз, който съм се клел в знамето и идеалите на армията – защото аз съм армейски офицер, преди да започна да работя в специалните служби – как трябва да реагирам? На кого трябва да докладвам...

С. П.: Трябва да го защитите от организираната престъпност...

Н. М.: Да го защитя... Значи... тогава, когато предстоеше той да стане президент, ‘улицата’ я познавахме едва сто души. Това бяхме: баретите и ние. (...) Искам да Ви кажа какъв беше резултатът, когато той стана президент (...): хора от Националната служба за охрана работеха противозаконно, охранявайки Маргините, станаха генерали – с подписа на президента Първанов – и той ги направи началници на службата за охрана. (...) За мен това е, меко казано, нередно, за да не кажа – престъпление. Не можеш да вкараш хора, които са дискредитирани и за които всички служители знаят, че работят за организираната престъпност; а ти да ги направиш генерали... Да не говорим, че те не са били войници. Тези хора не са полагали военна клетва. Тези хора са никои. И изведнъж, от тези ‘никои’ хора ти, с подписа си, с удостоверението на институцията ‘Президент’, ги упълномощаваш с правомощия, при което всички служители започват да си задават въпроса: ‘Ние какво правим оттук нататък?’

С. П.: Преди две или три седмици, в БиТиВи, потвърдихте на практика това, което можем да си направим като заключение по така нареченото дело ‘Буда’: че сте имали тогава... знаели сте, че е забранено на Бойко Борисов – като човек от ‘другата страна’, тоест, от престъпния свят – да прекрачва прага на Министерския съвет и на правителствените сгради. Не е ли това някакъв подобен случай? Как вие реагирахте, когато той стана Главен секретар на МеВеРе?

Н. М.: Остро! Аз винаги съм бил остро реагиращ човек. При това, искам да подчертая: не като човек уволнен, а като човек отвътре, в системата.

След това го пазеха още две фирми: ‘Алфа’ и още една, които са на професионални охранители. (...) И чак в един момент, когато [Царят] пристигна за предизборната кампания през 2001-ва година, тогава изведнъж се появи човекът отникъде.

Н. М.: Ами вижте сега: НеСеБОП, тогава беше ЦеСеБОП. Централната служба за борба с организираната престъпност се занимава с престъпления, тя не се занимава със социални дейности. Тази служба изцяло – мои приятели бяха заместник-началници на тази служба – се занимава само с престъпници. Тя няма друга дейност. Тя не се занимава с разузнаване, с политически дела, каквито той ви разправя...

Н. М.: Има, има решение. И то е много бързо. За съжаление е политическо – за него лобирам, с цялата си енергия. Сега сме на ниво Европейски съюз, имаме си организация, имаме си определени процедури, които не са в публичното пространство, които текат. И аз Ви уверявам, че тези хора ще ги бутнем.”

(Следва продължение)