|
23-ти юли 2016
Събитията, в които светът потъва все по-дълбоко, неволно подсещат за публикувания тук още през 2006 година текст, носещ заглавието: “ДА СЪДИМ? ИЛИ ДА НЕ СЪДИМ?” Хората, които се числят към така наречената "християнска цивилизация", често чуват призива: “Не съдете!”, но подобно на много други максими, ползващи се с популярност, и тази повеля е фактически само паметник на лицемерието и мисловната фриволност. Във въпросната публикация е включен практически целият текст на една знакова статия, написана от известния в мюсюлманския свят публицист и религиозен анализатор, Даниел-бек Туленков. Нейното заглавие е повече от красноречиво: “ЗА ПРАВОТО НА МЮСЮЛМАНИТЕ НА ИНТИФАДА В ЕВРОПА”. Прочетени отново днес, думите на Даниел-бек Туленков могат да се възприемат като някаква смесица от боен призив и не по-малко бойно пророчество. Естествено, те отразяват само една от причините, поради които Стара Европа се оказа доведена до днешното си състояние. А покрай всичко друго поставят отново и отново въпроса: колко назад в историята имаме право да се връщаме в търсенето на аргументи за днешните си политически действия? За достъп: http://www.newmagnaura.org/b01070306oblastipolitikaDaSadimIliNeall.htm Илия Кожухаров |
|||
|
8-и февруари 2016
ПОКАНА & ПРИЗИВ! Преди време върху електронните страници на сайта "Нова Магнаура" бе публикуван материал, озаглавен с въпроса: “ КЪДЕ БЛЕСТИШ ТИ МЪДРОСТ ВСЕНАРОДНА?”С него се отправи питане за максималния брой народни представители, които би следвало да се избират в българския Парламент. За съпоставка бе предоставена панорамна информация, отнасяща се до съответната практика във всички останали страни, признати от ООН за държави. Досега с мнение се отзоваха над 300 души. Отделно изпратиха своите виждания и неколцина народни представители. Всички новопостъпващи становища биваха включвани в постоянно обновяваща се база данни. Тяхното графично представяне е видно от поместените в публикацията илюстрации. Не може да има никакво съмнение, че тази инициатива засяга болезнено определени среди. Разбира се, тя не бе нито първата, нито единствената. И други сънародници подеха подобни собствени кампании. Кое бе важното във всички тях? Отвсякъде прозираше виждането, че конституционно определеният брой на народните ни представители е излишно голям. По този повод, нека всеки, който не е споделил досега разбирането си по поставения въпрос, но в същото време има мнение по него, да изпрати предложението си на адрес: В добавка, възхитително би било, ако тази покана бъде препратена до колкото е възможно повече хора. Нека всички се замислим над следния въпрос: “Ако нашите народни представители са по-малко, по-малко ли ще бъде полезната работа, свършена от тях?” В едно от последно пристигналите писма се казва: “Дали ще има промени? Всичко е в наши ръце!”
Дано успеем да покажем, че това
е действително така!
За достъп до
публикацията:
http://www.newmagnaura.org/b01070333oblastipolitikaBgParliamentall.htm Илия Кожухаров |
