Първа публикация: 26-04-2009

Последна редакция: 07-10-2010

НЕОБХОДИМО ЛИ Е "ВЕРОУЧЕНИЕ" В УЧИЛИЩЕТО?

Илия КОЖУХАРОВ

Коментари

    Към основния текст

   Към предходните 50 коментара

51

 

20.07.2009

Не е необходимо. Нали трябва да учим децата как да мислят, а не какво.

Милена

52

 

20.07.2009

Драга Милена,

И аз мисля така, но определени люде считат, че чрез дисциплината "вероучение" децата ще бъдат научени и "как да мислят". И всичко това огласявано съвсем сериозно! Въпреки, че, ако човек си направи труда да надникне в учебните планове на богословските специалности в някои наши висши училища, ще види, че там далеч не е предвидено да се изучават, примерно, дисциплини от рода на "логика".

Защо ли?

Илия Кожухаров

53

 

20.07.2009

Те, апологетите на вероучението, искат да научат децата ни и КАК и КАКВО да мислят а не ДА МИСЛЯТ. Защото по мое скромно мнение, да мислиш, значи и да се съмняваш, и да сбъркаш, и да се поучиш, и да приемеш чуждо мнение, и да не го приемеш.

Вероучението не желае такова лутане на мисълта. Трябва да има черно и бяло добродетел и грях. А вече не веднъж сме дискутирали, що е добро, дали доброто за един не е зло за друг...

Нина Гордиюк

54

 

20.07.2009

Подкрепям гореизложените днешни коментари!

Калина Юнакова

55

 

20.07.2009

Всъщност, повечето хора с готовност изоставят разума си, заради малко миризма на тамян, малко "неземни" песнопения, някоя "мъдра" проповед от амвона, придружена от сърмени отблясъци...

Нищо ново, разбира се. Кант не случайно е отбелязал:

“Трябваше (...) да премахна знанието, за да направя място на вярата” [“Критика на чистия разум”, София, 1967, с.64].

Илия Кожухаров

56

 

20.07.2009

Доцент Кожухаров,

И аз ходя понякога на църква. И ми харесва миризмата на тамян така, както и на инсенс. Но това, което основно правя, е да наблюдавам израженията на лицата на хората и да се опитвам да почувствам настроението под кожата им. Изпитвам желание да заговоря единици, но... усещам лицемерие и фалш, и глупост, и невежество.

А що се отнася до "сърмените отблясъци" – да, много е красиво, бих се наметнала с подобна тога и бих изиграла един театър... Песнопенията скука. И тягостно в гърдите...

Калина Юнакова

57

 

20.07.2009

Господин Кожухаров,

Намесвам се, само защото знам, че ще Ви е неприятно. Трябва да има "вероучение" в училищата!

Пенка Гайдарова

58

 

20.07.2009

Драга Калина,

И аз също влизам в християнски църкви, в еврейски синагоги, в мюсюлмански джамии изобщо, влизам къде ли не. (И в NetLog, и във Facebook...) Навсякъде има и "лицемерие", и "фалш", и "глупост", и "невежество". Но... когато някой иска да излее в училището някакъв концентрат от подобен човешки екстракт (и то особено когато иде реч за глупостта и невежеството в него) това вече ми идва твърде много. То е буквално непоносимо!

Питам се: как някой учител по вероучение (разбирайте, възпитаник на някой богословски факултет в България) би обяснил на децата, да речем, така наречения "първороден грях", който присъства и в трите религии, обозначавани като "световни"? Дали сте се замисляла върху това, какви грамади от парадокси би следвало да се вкарат с него в детските глави?! И какво тъпоумно съгласие и примирение с всякакъв род подобни фикции ще трябва да се култивира у все същите деца?

Ако трябва да бъда искрен (докрай!), то би следвало да кажа, че приемам подобни напъни единствено като актове на престъпления към човечеството. Обосновка: заради интелектуалното вредителство, което се нанася върху нищо неподозиращи млади, съзряващи съзнания..

Илия Кожухаров

59

 

20.07.2009

Четейки голяма част от последните мнения, изпитах срам от някои коментари, написани от незапознатост с Библията, вярата и нейните догми... да не кажа по-силна дума от невежество.

Простете ми, всички имате право на мнение, но да се отрича тотално нещо, което е допринесло за възпитаване на ценности и съдържащо толкова непреходна мъдрост, каквато е християнската вяра, е безумие от Ваша страна. Е, вие разсъждавате така, защото може би ви пречи да изпълнявате 10-те Божии заповеди. Трудно е... но се поразровете малко и вижте колко много известни учени са били вярващи... Айнщайн, Песталоци, нашият проф. Златаров, Луначарски, Аристотел... и много други.

Кой ще оспори думите на Айнщайн, че

съществуването на Бога е истина, по-реална и от най-сложната математическа теорема?

Господин Кожухаров, казвате:

Въпреки, че, ако човек си направи труда да надникне в учебните планове на богословските специалности в някои наши висши училища, ще види, че там далеч не е предвидено да се изучават, примерно, дисциплини от рода на логика.

АБСОЛЮТНА ЛЪЖА!

Богослов съм и съм изучавала много и доста интересни дисциплини, включително и "логика"! Определено тук откривам груб атеизъм и абсолютна злонамереност и неосведоменост по въпросите на вярата,Бога и Църквата!

Възмутена съм от дъното на душата си! Простете ми за думите!

Тони Свещарова

60

 

20.07.2009

Нисш факултет може да се нарече този отдел на Университета, който или доколкото се занимава само с такива учения, които се приемат като ръководно начало не по заповедта на някоя висшестояща инстанция [Кант, “Спорът на Философския факултет с Теологическия”].

Уважаеми доц. Кожухаров, предвид дефинитивната Кантова постановка и от името на Православния богословски факултет на една академическа общност, към която и Вие бяхте приобщен, признавам, че факултетът ни е нисш. Надявам се Вие от своя страна да признаете, че се изказвате в качеството си на инстанция.

Евдемония

61

 

20.07.2009

Ето пример на "високо логическо ниво":

Намесвам се, само защото знам, че ще Ви е неприятно.

От следващото изречение също блика чиста и неподправена логика:

Трябва...!”

Тук липсва само едно заключително:

Казах!”

Илия Кожухаров

62

 

20.07.2009

Казах!” 

Обичам Ви господине, бъдете жив и здрав!

Пенка Гайдарова

63

 

20.07.2009

Аз не искам да има вероучение в училище. Искам да има неделно училище. Искам нашите попове да ходят от врата на врата, да помагат на слабите духом, на гладните и на всички нуждаещи се, вместо да си приказват за свещоливници.

Искам да видя църква, пълна с деца които да дойдат пак и другата неделя, без да са принуждавани от институции да го правят, а защото семейството го е изискало от тях. А родителите да си ги приберат след службата и заедно да отидат някъде, където детето поиска НАПРИМЕР НА НЯКОЕ РАВНО МЯСТО, ЧЕ ДА СИ ПОИГРАЯТ НА ТОПЧЕТА.

Роман Димитров

64

 

20.07.2009

Уважавам православието, защото ни е запазило като нация. Харесвам християнството по принцип в края на краищата, то е в основата на Западната цивилизация и е духовно учение, което проповядва:

“Който не е грешен, нека пръв да хвърли камъка.

Това е революция за човешкия дух, все пак става въпрос за началото на първото хилядолетие от н.е.

Само че сега коментираме уместността на изучаването на предмета "религия" в училище и доколко децата могат да различат общочовешките добродетели от вкаменената догматика на една религиозна система. Освен това има вероятност да им бъде вменено такова чувство за вина, което ще напълни джобовете на психиатрите за три поколения напред.

Милена

65

 

20.07.2009

В училище е необходимо да се изучава математика. С нейните аксиоми. Аналогично, ако ще се изучава "вероизповедание", "религия", "история на религиите" (а като учебни предмети това са доста различни неща), ще следва те да се преподават с прилежащите към тях догми – неподлежащите на доказване твърдения. Така че – имаме аналог.

В България образованието е светско. Ако изредените дисциплини се преподават от правоспособни преподаватели по съответна методика и с образователна (а не пропагандна) цел лошо няма. Няма и опасност да нарасне обогатяването на психотерапевтите, защото те и сега се обогатяват във връзка с преподаването на редица дисциплини в миналото ни. Всички, които пишат тук, са ги изучавали...

Има ли нужда от преподаване на "вероизповедание" в училището? Въпросът е същият като този за, примерно, "история на БКП". Сегашният отговор не би бил същият, който даваха някога колеги, възторжено обяснявайки необходимостта да знаем тази "история".

Атанас

66

 

21.07.2009

Прости им, Боже, те не знаят какво вършат!

Слава Г.

67

 

21.07.2009

Да прости ни, боже, ние сме малоумни!.

Милена

68

 

21.07.2009

Всички знаем колко крехка е детската психика, как попива и как се програмира.

Това, което ме притеснява е, че децата нямат капацитета да тълкуват знанието в дълбочина тоест, те ще приемат онова, което им се казва, но без необходимото разбиране, което именно спасява от опасността да се превърнеш в един блокирал ветропоказател, сочещ само в една посока.

Онова, на което трябва да се наблегне, е психологията и философията но... да се адаптират така, че децата да бъдат запознавани с природата на човешката личност, с природата на човешките взаимоотношения, на заобикалящото ги.

Господин Кожухаров, подкрепям Ви! Трябва да се пазим от светата инквизиция! Не се притеснявайте, всичко е в резултат на първородния ни грях. Може би човечеството един ден ще го изкупи, но ще горят още клади...

Калина Юнакова

69

 

21.07.2009

Простете, че се намесвам. По мое мнение в ХХІ век децата трябва да учат компютри, езици и полезни неща, а не недоказани притчи за сътворението на света.

Мая Ламбовска

70

 

21.07.2009

Уважаема госпожо Свещарова,

Първо искам да Ви уверя, че дълбоко съжалявам за всички мои мисли, които са Ви наскърбили. Ето защо Ви поднасям и молбата си за извинение.

От друга страна, надявам се да приемете някои коментари около споделеното от Вас.

Ако трябва да отговоря в духа на Вашето първо изречение, то и аз бих могъл да напиша нещо от рода на:

изпитах срам от....

В същото време, най-близката взаимообвързаност между нас двамата (предполагам) се изразява в принадлежността ни към един и същ народ. А в един народ е напълно естествено да съжителстват хора, които изповядват най-противоположни мирогледни представи. Това далеч не винаги е основание за нечий съпътстващ срам (освен ако не се търси ефектът на някакъв сценичен вид изразност).

На следващо място бих желал да Ви предложа да не изпитвате никакво притеснение в случаите, когато намерите за необходимо да ме наричате (в прав текст или по по-дипломатичен начин) "безумец" в съответствие с Вашата представа за "безумие". Имате думата ми, че ще понасям хладнокръвно подобни удари на съдбата върху ми. Когато обаче говорите за така наречените "християнски ценности", би било добре да посочите:

1. в какво собствено се изразяват те,

2. в каква степен същите ценности присъстват и в другите религии,

3. защо при наличие на подобни "ценности", с "толкова непреходна мъдрост" в тях, се е проляла така много кръв по света (думата ми е за кръв, пролята от "християни" като изпълнители на волята на техния бог), и

4. ако християнството (като цяло) представлява някаква издържана доктрина, то защо съществуват стотици негови варианти, чиито учения фундаментално или частично се отхвърлят взаимно; при това, и този род противоречия ли се отнасят към все същите "християнски ценности"?

В руслото на тези разсъждения, мисля, че щеше да бъде по-добре, ако се бяхте заела да проанализирате основите на моята мисловна нищета във връзка с дадения пример за проблем, който би възникнал, ако се наложи да се изучава задължително "вероучение" в българското училище. Веднага обаче бих обърнал внимание върху факта, че в такава дискусионна среда ще Ви се наложи да засегнете и сериозния доктринерен въпрос за произхода на злото въпрос, който всъщност е много голям препъни камък за всички монотеистични религии.

В изречението Ви относно "10-те Божии заповеди" най-ценната фраза е може би. Аз Ви аплодирам за нея, доколкото тя все пак ми оставя открехната вратата и за може би не би.

Относно дисциплината "логика" държа да знаете, госпожо Свещарова, че в продължение на няколко години всеки месец можех да правя неволен, но обстоятелствен, анализ на цялото разписание на учебните занятия в Богословския факултет във Великотърновския университет, при което онова, което се набиваше в очи, бе следното:

в нито един семестър на богословите не присъстваше нито един час по логика, нито по каквато и да било дисциплина, съдържаща в името си производни от думата логика.

Когато съм проявявал интерес относно изучаваните дисциплини и в някои други богословски факултети в България, съм получавал идентична информация. Безусловно, ако тя е била неистинна, то аз съм бивал подвеждан, но... така или иначе, не мога да изхвърля онова, което собствените ми очи са виждали много дълго време.

Госпожо Свещарова, аз не знам, къде и кога сте следвала богословие? Не е изключено, междувременно, някъде вече в обучението на студентите от Вашата специалност да е била включена и обсъжданата "логика". Но... ще поясните ли къде е скрита все същата логика във Вашето изречение:

Кой ще оспори думите на Айнщайн, че съществуването на Бога е истина, по-реална и от най-сложната математическа теорема?

Моля Ви, приложете изучените логически похвати към въпросната Ваша мисъл. Ако "класическата" логика на Аристотел (тази на изключеното трето"), не Ви свърши работа, приложете "диалектическата" логика, приложете някоя от "паранепротиворечивите" логики (тези на "изключеното четвърто"). Но извършете анализ, с който да докажете, че онова, което твърдите, е истинно. И тук ако позволите едно предварително уточнение: на Вас неминуемо ще Ви се наложи да обвържете в една причинно-следствена връзка понятия като: "съществуване", "истина", "сложност", "теорема", "Бог" и още някое и друго за гарнитура. (Това далеч не е лесно, ако трябва да бъде логично!)

Ще очаквам отговора Ви, госпожо Свещарова, отговора на професионалния богослов.

И накрая, нека изкажа следното пожелание: дори да се огорчаваме от едни или други мнения, изказани от отсрещната страна, нека се опитваме да се водим от желанието да научим, колкото е възможно повече един от друг, да поставим на мястото на някакво наше незнание порция ново знание – но именно знание, а не нещо, което някой просто назовава с тази дума.

Илия Кожухаров

71

 

21.07.2009

Уважаема Евдемония,

Ако познавате добре студията на Кант, която цитирате, и чието име всъщност е: "Спорът на факултетите" (София, 1994), то би трябвало да си спомните, че в началото на нейната първа част, озаглавена "Подразделяне на факултетите въобще", Кант казва следното:

Според въведения обичай факултетите се подразделят в два класа: три висши и един низш. Добре се вижда, че при това подразделение и именуване не са се допитвали до съсловието на учените, а до правителството, тъй като към висшите факултети се числят само онези, от чиито учения е заинтересовано самото правителство, независимо как са устроени и дали е нужно публичното им представяне; обратно този факултет, който се грижи единствено за интереса на науката, бива наречен низш, защото може да съблюдава своите принципи, както намери за добре. Но правителството се интересува най-вече от това, което му осигурява най-силното и най-продължителното влияние върху народа; а точно от такова естество са предметите на висшите факултети. Ето защо правителството си запазва правото да одобрява ученията на висшите факултети, а ученията на нисшия то предоставя на разума на учените [с.23].

Нататък Кант продължава:

Вътрешните подбуди на хората, които правителството може да използва за своите цели (да упражнява влияние върху народа), биха могли да се подредят така: първо, вечно благо за всеки, след това, гражданско благо за членовете на обществото и, най-накрая, телесно благо (да се живее дълго и в здраве). С оглед на първите подбуди правителството може да има най-голямо влияние върху интимните мисли и прикритите желания на поданиците чрез публичните учения, а именно: да открива мислите и направлява желанията. Чрез вторите подбуди, които се отнасят до гражданското благо, правителството може да държи външното поведение на поданиците в нормите на публичните закони; чрез третите да си осигури екзистенцията на един силен и многоброен народ, който самото то намира за годен по отношение на осъществяването на собствените си намерения. Следователно съгласно разума би следвало да има една общоприета йерархия на висшите факултети, а именно: първо богословският, след това юридическият, и най-накрая - медицинският. Обратно, съгласно природния инстинкт най-важното лице за човека е лекарят, тъй като удължава живота; след това на първо място идва юристът, който обещава запазване на случайно придобитата собственост, и едва най-накрая (комай само като наближава смъртта), макар че наистина се касае за блаженството, човек праща да потърсят духовника; колкото и последният да хвали блаженото щастие на бъдния свят, този, който не вижда пред себе си нищо от него, страстно желае лекарят още известно време да запази живота му в тази долина на скръбта [с.25-26].

И още свидетелства на Кант най-малкото като едни интригуващи доказателства за представите от края на ХVІІІ век:

Библейският теолог доказва съществуването на Бога чрез неговото слово в Библията; в нея се говори и за Божията природа (дори в такава степен, че разумът не може да насмогне на писанието, например, когато става дума за непостижимата тайна на неговата триединна личност). Но положението, че Бог сам говори чрез Библията, библейският теолог като такъв не може и не смее да доказва, защото това е работа на историята и се отнася до философския факултет. Следователно, даже и пред учените теологът обосновава това положение като предмет на вярата чрез едно определено (наистина недоказуемо и необяснимо) чувство за божествеността на Библията; но той съвсем не е длъжен публично да излага пред народа въпроса за божествеността (взета в буквален смисъл) на произхода на Библията, защото народът въобще не разбира от тези неща (...) и чрез тях само би се оплел в натрапчиви умувания и съмнения; обратно, тук може да се разчита много повече на доверието, с което народът удостоява своите наставници. Богословът не може да бъде компетентен и в приписването на някакъв морален смисъл на мъдростите от Светото писание, след като той (смисълът – доб.моя, И.К.) не съвпада точно с текста; и тъй като никой човек не е оторизиран от Бога да тълкува Писанието, библейският теолог по-скоро трябва да разчита на свръхестественото разкриване на смисъла с помощта на някакъв обладан от истината дух, отколкото да признава, че в този случай се намесва разумът. (...) Но трябва категорично да се отбележи, че тук аз говоря за чистия библейски теолог, който още не е заразен с очернения дух на свободата, идващ от разума и философията [с.28-29].

Сега нека рекапитулираме, Евдемония.

1. Видимо, според свидетелството на Кант, богословският факултет не е стоял на някакво "долно стъпало". (Добре е обаче да се запомни и защо!) Така или иначе, Вие не можете да го обявявате за такъв или онакъв, независимо "от чие име" правите това.

2. Самият аз никога не съм бил член на правителството, за да мога в някакъв диалог да играя дори и фиктивно ролята "на инстанция" – роля, която искате от мен.

3. Ако внимателно се вгледате в думите на Кант за факултета от "долното стъпало" (ни повече, ни по-малко философския), ще видите, че за неговото съществуване не е необходима разпоредбата на никаква инстанция. След краткия текст, който сте цитирала, Кант пояснява изрично:

...философският факултет трябва да се разглежда като свободен, тоест подчинен единствено на законодателството на разума, но не и на законодателството на правителството [с.33].

И още:

Философският факултет има два отдела. Първият е за историческо познание (към него спадат историята, земеописанието, езикознанието, хуманитаристиката заедно с всичко онова, което предлага естествознанието от емпирическо естество). Вторият включва чистите познания на разума (чистата математика) и чистата философия, метафизиката на природата и нравите [с.34].

4. Дори и когато човек реши да се шегува, в шегата трябва да има поне малко прилика с действителното положения на нещата. Видимо, в случая с мен това Ви е убегнало.

Та така... (с Кант и богословския факултет).

П.П. Не споменавате нищо по въпроса за изучаването на "логика" в специалностите от сферата на богословието. Как стоят според Вас нещата в тази област? След като правите изявления "от името на Православния богословски факултет", би трябвало да сте осведомена по този пункт.

П.П.П. Все още съм приобщен към академичната общност.

Илия Кожухаров

72

 

21.07.2009

Доста разпалки сте натрупали тук... Само че, резултатът май е дим без огън...

Ако ми разрешите да добавя скромното си мнение по темата...

Мисля си, че в училище трябва да се изучава не вероучение, а история на религиите. Вярата и принадлежността към определена религия са въпрос на личен избор. А човек може да направи избор, само при познаване на нещата. И училището би трябвало да направи именно това да даде на децата възможно най-пълна информация (и то най-вече в аспекта на историческото развитие на религиите и основните морални ценности, залегнали във всяка една от тях); без да се опитва да формира вяра и да я насочва в определен коловоз... Това, всеки човек МОЖЕ да направи (или не) и в един по-късен етап от живота си...

Розалина Райчева

73

 

21.07.2009

Какво значи това: дали да се изучава или да не се изучава и какво да се изучава!? Стига с тия Хамлетовски брътвежи: "да бъда, да не бъда... пък кой съм, пък за какво съм". Противни интелектуалщини и западни мъдрувания.

Днес чета, че в Австралия ще въвеждат в училищата предмет "Щастие", моля ви се... Сигурно всички ще викат "Омммм..." и ще се упражняват в "позитивно мислене", гледайки в една точка. Най добре да им въведат предмет "Заплес" и "Зомбиране" поне да знаят, защо заприличват на кенгура...

Казусът тук е ясен: изучава се не история на религиите, не психология на действията, не философия на познанието и дрън-дрън-дрън, а именно ПРАВОСЛАВИЕ религията на нашите деди! Проверена, защитена и изстрадана във времето! И да се учат да пишат на кирилица например не на "маймуница"!

Вие какво казвате в къщи на своето дете:

Иди, мама, иди опитай от всичко и трева, и кокаин, и хероин, и цигари, и алкохол, и... каквото ти душа иска. Няма, маме, да ти се мешам, избери си сам, кое ти харесва. Давам ти възможно най-пълна информация (и то, най-вече) в аспекта на историческото развитие на тези пристрастия научно и обосновано!

Е това ли му казвате? Така ли го възпитавате?

Или казвате:

Ние в нашия род такива откачалки нямаме! Няма да ходиш там и там, няма да общуваш с този и онзи и да правиш това или онова!!!

Мисля че всеки нормален човек прави второто.

Така и ние в НАШАТА страна ще учим НАШИТЕ деца по законите на НАШИТЕ прародители! А после после тяхната съвест и воля ще решават... и Господ разбира се!

Колкото до Австралия нека си учат предмета "Щастие"... Кой каквото си няма...

Лек ден!

Данаил Димитров

74

 

21.07.2009

Единственото, което мога да кажа е: с ума и сърцето си аз съм избрала Православието. До края на живота си няма да отстъпя на този избор.

Познавам голяма част от българското духовенство. Имам лично приятелство с много от тях. Те са хора като нас, със своите грешки. Църквата обаче никога няма да изчезне, защото тя е създадена от Христос и не Той има нужда от нашата защита, а ние имаме нужда от нея.

Моята лична свобода съм предоставила в ръцете на Господ и въпреки многото ми грешки, се моля да не загубя вярата си. За мен личната свобода без Господ е илюзия. Това е лично моя избрана позиция. С нищо не задължавам никой. Вярата е доброволно дело и личният пример е важен, но не е определящ. Който търси намира...

Пенка Гайдарова

75

 

21.07.2009

Моля ви, имате ли представа какъв разгул и лицемерие цари в нашата църква? От горе до долу е корумпирана. Както и държавата. Слезте на земята.

Към Данаил Димитров:

На детето трябва да се даде възможност не да избира между много религии, а между религия и НЕ-религия. Що за средновековие!?

Милена

76

 

21.07.2009

Към Данаил Димитров:

Някой май не е внимавал в часовете по история! "ПРАВОСЛАВИЕ религията на нашите деди!"...

Религията на нашите деди, поне според историческите факти, не започва с православието. Да сте чували случайно за онзи там бог Тангра?

Но както казвате "ние в нашия род такива откачалки нямаме"!

Розалина Райчева

77

 

21.07.2009

Уважаема госпожо Гайдарова,

Прочетох Вашите последни мисли. Приемам ги като една дълбоко искрена изповед. Възхитително е, че правите това публично (независимо че ще се намерят хора, които да се отнесат с подозрение и ще решат, че подобни текстове именно във формата си на публични изяви могат да се третират и като някакъв вид скрита агитация).

От думите Ви си отбелязвам следните:

Това е лично моя избрана позиция. С нищо не задължавам никого. Вярата е доброволно дело...

Великолепно! Подписвам се и с двете си ръце под този лаконичен манифест! Но... в един от първите Ви коментари Вие разпоредително заявявахте нещо друго:

Трябва да има вероучение в училищата!

Впоследствие приехте с аплаузи и липсващата (но предложена от мен в добавка) реплика:

Казах!

Тук, както се вижда, няма и сянка от сегашното Ви мнение:

С нищо не задължавам никого.

Безусловно, аз приветствам промяната!

Накрая, ако позволите, една лека ремарка: не всеки, който търси, намира, защото ако това бе вярно (а в същото време търсещите са твърде, твърде много) то и намиращите щяха да бъдат много. (И дори нямаше да има нужда някой да създава въпросната "народна мъдрост".) Да не говорим, че, ако съветът за търсенето, бъде възприет от колкото е възможно повече хора, то (в условията на пазар) цената на търсеното би нараснала неимоверно, поради което то би станало недостижимо за голяма част и от онези, които са го "намерили". Разбира се, пословицата е изключително подходяща за един широк клас люде, които като не знаят, какво търсят във всеки момент могат да заявят, че са намерили онова, което не знаят (че търсят).

Илия Кожухаров

78

 

21.07.2009

В отговор на репликата:

“...имате ли представа какъв разгул и лицемерие цари в нашата църква? От горе до долу е корумпирана.

Имам много добра представа, но това: кои какво правят си е тяхна лична отговорност. Все едно, като не ми харесва президента на България, да се откажа от родината си.

Ако Вие не приемате Православието, спокойно си изберете нещо друго, или просто не вярвайте в Бог. Намерете себе си и повярвайте само в себе си, или в най-близкия си човек. Когато остареете, няма да имате сили да вярвате в себе си, защото човек тогава и въздуха поема с мъка. Със сигурност, ако умирате с пълен разум, ще изпитвате огромна мъка и слабост, защото ще загубвате това, което най-много сте обикнали в живота си.

Към Илия Кожухаров:

Думата "трябва" заменям с "необходимо е".

Пенка Гайдарова

79

 

21.07.2009

Още: в антрефилето към настоящия сектор на сайта "Образование" са поместени фрагменти от два старинни текста. Единият принадлежи на папа Григорий І починал в 604 година, канонизиран впоследствие като светия и наричан "Велики". Доколкото в текущата дискусия на няколко пъти се споменава изразът "християнски ценности", изглежда полезно въпросният текст да бъде (пре)прочетен:

Писмо

на папа Григорий І Велики

до галския епископ Дезидерий

Толкова хубави неща ни говориха за вашите начинания и затова в нашето сърце се роди такава голяма радост, че тя не би позволила да откажем онова, за което [вашето братство] ни моли. Но след това стигна до нас известие, за което не можем да не си спомняме със срам, а именно, че ти си обучавал някого по граматика. Известието за тази постъпка, към която ние чувстваме най-голямо презрение, произведе върху нас много тежко впечатление, така че всичко онова, за което аз говорих по-горе, се превърна за мен в мъка и печал; не може с една и съща уста да се въздава хвала на Христа и заедно с това да се хвали Юпитер. (...) И въпреки че любезнейшият наш син, презвитер Кандид, който впоследствие пристигна тук, се стараеше да опровергава този слух и със своите тънки разсъждения искаше да ви оправдае, все пак аз още не съм се успокоил, защото, ако човек чувства силно отвращение, слушайки такива разкази за свещенослужител, то необходими са и силни доказателства, за да може окончателно да се увери в тяхната невярност. И така, ако вие докажете ясно, че всичко разказано за вас е лъжа, че вие не се занимавате с глупави светски науки, тогава ние ще прославяме нашия господ, който не допусна да се оскверни от вашите уста с богохулствена хвалба такова нещо, за което не може и да се говори. В такъв случай само, спокойно и без всякакви съмнения, ние ще си помислим да ви разрешим онова, за което молите.

[Папа] Григорий [І]” [Христоматия по история на средните векове”, І част, София, 1975, с.239-240]

При проявено желание, бих могъл да публикувам и един друг негов показателен текст.

Илия Кожухаров

80

 

21.07.2009

Ако децата се учат на добро, на милосърдие и на страхом божий, нямаше да си задаваме сега въпроса: защо сме такива българите! Защото нацията ни се опростачва прогресивно и злото е станало част от всекидневието... Затова слушаме всеки ден, как се ограбват безпомощни възрастни хора в старчески домове или сираци... Защото думите добродетелност и милосърдие са равнозначни на глупост... Защото може да сме гениални лекари, компютърни виртуози, отровени от култура и знания философи или инженери откриватели не сме ли ХОРА (а Православието ни прави точно такива), България никога няма да стане нормална, просперираща страна. И не законите и държавата тук са ни виновни виновни сме ние самите, защото сме забравили извечните християнски и човешки ценности и прецакването на ближния е станало ежедневие и въпрос на принципи...

Слава Г.

81

 

21.07.2009

Рози, Тангра е бог на природна стихия. Надявам се повечето хора, освен от учебниците по история, така и от тези по наука знаят че, природните стихии са физични проявления.

Слава, много хубаво обясни смисъла и необходимостта от изучаване на Православието.

Пенка Гайдарова

82

 

21.07.2009

Вярата освобождава от тежкото бреме човек да мисли самостоятелно и да взима решения. Кой не би избрал сигурността, ако всичко, което се изисква, е отказът от независимостта?

Милена

83

 

21.07.2009

ЗА ЧАСОВЕТЕ ПО ИСТОРИЯ

Ако много се внимава в часовете по история (дори и в тези с писаните в комунистическите исторически рецептурници уроци) ще види че "великият" бог Тангра е бог от шаманската религия на отделни номадски племена, организирани в голямата държава България, докато държавно-творческия народ българи и неговата аристокрация са православни християни още от самото начало (вж. Паисий Хилендарски, Блезиус Клайнер, Теофан Изповедник, Никифор и т.н.).

За да изберат православието, древните българи минават през всички основни учения и култове, някои от които сами създават като: зороастризъм (персийски култ), кришнаизъм (култа към Колад Кришна), будизъм, орфизъм (това са религиозни мистерии, а не просто дрънкане на лира с пеене). Дали са на китайците Лао Дзъ (Бо-Ян в техните хроники) и куп окултни увлечения, свързани с Тангра, Перун, Лада и всякакви духове и бесове.

Така че, когато се избира православието, то е дълбоко осъзнато и изстрадано! И се приема направо от апостолите Павел и Андрей, които християнизират цяла южна България и Черноморието. Християнската църква във Филипи, Кавала и Разлог е първата след йерусалимската. Един от техните ученици и сподвижници е апостол Ерм от древния български род Ерми (от който е и Кубрат и чичо му Органа също православен). Двама българи императори се прославят с кръста Константин Велики (родом от Ниш тогава Найсос) и Юстиниан Велики (родом от Ведряни сердикийско) преди кан Тервел да въведе официално и в България християнството, да свали сина си езичник и да отиде в манастир с монашеското име Теоктист. По късно неговият подвиг ще повтори и свети цар Борис, но ще въведе кирилицата и ще успее окончателно! Идете в Преображенския манастир и вижте ликовете на тези двама царе, които Българската православна църква тачи и до днес като светци.

Ето защо разните тангристки опити да ни се внуши, че сме пасмина номади, не издържат на никакви проверки.

Жалко за Коминтерна тя се провали и тук!

Но те не са и случайни...

Данаил Димитров

Бележка. Всички текстове, помествани в сайта "Нова Магнаура" минават през техническа редакция (а в определени случаи след съгласие на авторите – и през стилистична). В предпоследното изречение от настоящия текст обаче остава напълно неясно, за коя част на речта (и от кое изречение) се отнася местоимението "тя". (И.К.)

84

 

21.07.2009

Пепи, повечето богове, почитани в древността, са били именно богове на някоя природна стихия.

Дори Амон (египетският бог, който впоследствие става Амон Ра върховният египетски бог, закрилник на фараона), е бил първоначално бог на въздуха и вятъра; бил е почитан и като бог на плодородието... И едва, когато едно общество е достигало по-висока степен на развитие, политеизмът се е трансформирал в монотеизъм.

Апропо, бог Тангра (Тенгри) не е бог на природна стихия. Той е върховният бог на прабългарите (а и не само техен, май) и е олицетворение на небето...

Розалина Райчева

85

 

22.07.2009

Коментирайки липсата на обучение по дисциплината "Логика" от страна на студентите по "Богословие" в българските висши училища, бях упрекнат в дискусията тук за това, че съм си послужил с лъжа. (Думите бяха на госпожа Тони Свещарова, "дипломиран богослов”, и бяха изписани така: "АБСОЛЮТНА ЛЪЖА!”. В заключение, госпожа Свещарова откриваше в моето поведение – покрай всичко друго – и "абсолютна злонамереност”).

Сега предлагам едно пълно извлечение на дисциплините от учебния план по специалността "Богословие” в Софийския университет "Климент Охридски”:

Цикъл "Задължителни дисциплини"

1. Библейска археология със старозаветна история

2. Библейско богословие

3. Богослужение и Типик

4. Въведение в Светото Писание на Стария Завет (І част)

5. Теория на византийската нотация 1 (І част)

6. Църковна музика с църковно-славянско четене (І част)

7. Теория на византийската нотация 1 (ІІ част)

8. Църковна музика (ІІ част)

9. Тълкуване на Светото Писание на Стария Завет с Херменевтика

10. Въведение в История на Църквата

11. История на новозаветната епоха

12. Теория на византийската нотация 2 (І част)

13. Патрология (І част)

14. Християнска философия (І част)

15. История на религиите

16. Въведение в Светото Писание на Новия Завет (І част)

17. Старобългарска книжнина

18. Обща история на Църквата (І част)

19. Теория на византийската нотация 2 (ІІ част)

20. Патрология (ІІ част)

21. Химнология

22. Новозаветна херменевтика

23. Тълкуване на Светото Писание на Новия Завет (І част)

24. Догматическо богословие (І част)

25. Нравствено богословие (І част)

26. Християнска апологетика (І част)

27. История на Българската православна църква (І част)

28. История на Съвременните православни църкви (І част)

29. Догматическо богословие (ІІ част)

30. Нравствено богословие (ІІ част)

31. Християнска апологетика (ІІ част)

32. Църковна археология

33. Църковно право (І част)

34. Православна християнска духовност

35. Омилетика (І част)

36. Литургика (І част)

37. Християнско изкуство

38. Пастирско богословие (І част)

39. Църковно право (ІІ част)

40. Омилетика (ІІ част)

41. Литургика (ІІ част)

42. Пастирско богословие (ІІ част)

Цикъл "Избираеми дисциплини”

43. Библейски еврейски език (І част)

44. Въведение в богословието

45. Руски език (І част)

46. Агиология

47. Библейски еврейски език (ІІ част)

48. Руски език (ІІ част)

49. Библейска археология (ІІ част)

50. Въведение в Светото Писание на Стария Завет (ІІ част)

51. Библейски гръцки език (І част)

52. Латински език (І част)

53. Църковно-славянски език (І част)

54. Църковна музика (ІІІ част)

55. Тълкуване на Светото Писание на Стария Завет (ІІ част)

56. Библейски гръцки език (ІІ част)

57. Латински език (ІІ част)

58. Църковно-славянски език (ІІ част)

59. Църковна музика (ІV част)

60. Тълкуване на Светото Писание на Стария Завет (ІІІ част)

61. Въведение в Светото Писание на Новия Завет (ІІ част)

62. Християнска философия (ІІ част)

63. Етически системи

64. Старобългарска книжнина (ІІ част)

65. Източно-църковно пеене с богослужебен ред 1 (І част)

66. Обща история на Църквата (ІІ част)

67. Източно-църковно пеене с богослужебен ред 1 (ІІ част)

68. Тълкуване на Светото Писание на Новия Завет (ІІ част)

69. История на Българската православна църква (ІІ част)

70. Инославни изповедания

71. История на СПЦ (ІІ част)

72. Източно-църковно пеене с богослужебен ред 2

73. Тълкуване на Светото Писание на Новия Завет (ІІІ част)

74. Устройство и управление на Българската православна църква

Цикъл "Факултативни дисциплини"

75. Западен език (І-ІV част)

76. Компютърна подготовка (І-ІІ част)

77. Хор – източна нотация

78. Хор – западна нотация

79. Спорт

Видимо дисциплината "Логика” отсъства. Отсъства и вменената ми "АБСОЛЮТНА ЛЪЖА”.

86

 

22.07.2009

През няколко текста назад (№80), госпожа Слава Г. казва дословно:

Ако децата се учат на добро, на милосърдие и на страхом божий, нямаше да си задаваме сега въпроса: защо сме такива българите! Защото нацията ни се опростачва прогресивно и злото е станало част от всекидневието.

В добавка, под декорацията на една своя находка ("отровени от култура и знания"), тя заявява, че Православието (и както може да се предполага ЕДИНСТВЕНО ТО) може да ни направи ХОРА. Така, всъщност отново се предлага аргументът "християнски ценности" като основен при възпитанието на децата.

Преди време започнах да публикувам съдържанието на документалния филм на БиБиСи: "Силата на кошмарите / Възходът на политиката на страха", който преведох и придружих с коментари. Засега съм осъществил това само с две от трите му серии, всяка от които има по две части. В този филм се третира зараждането на ислямския фундаментализъм, както и реципрочните прояви на политически неоконсерватизъм в САЩ (и респективно на християнски фундаментализъм).

За достъп до текстовете и илюстриращите кадри от филма може да се следва долният алгоритъм:

1. избор на "Новини" от главното меню,

2. ползване на активната връзка, поместена в края на съобщението от 16 ноември 2008 година.

Между отделните части на филмовите серии поставих интерлюдии, посветени на различни въпроси, имащи отношение към третираната в следващите един след друг епизоди материя Лениновите терористични мании, виденията на Алия Изетбегович, извадки от "Учението на фашизма" на Бенито Мусолини, от "Моята борба" на Хитлер и прочие. В една от тези интерлюдии включих някои по-обширни фрагменти от пътеписа на руския етнограф и художник Николай Александрович Благовещенски, озаглавен "Сред богомолците". Той е бил отпечатан в Санкт-Петербург през 1860 година и отразява наблюденията му по време на предприетото съвместно с именития руски архимандрит Порфирий (с мирско име Константин Успенский) пътешествие и няколкомесечно пребиваване из манастирите на Света гора в Атон. Преводът на книгата е отпечатан през 1871 година в Русе (Русчюк).

Ето два епизода от диалог между Николай Благовещенски и един руски монах:

– От коля сте тука?

– От коля. Скоро ще станат 30 години. (...)

– Че, как попаднахте тука, между гърците? Пак попитах аз.

– Ето как, изпърво бях във войната, която стана (в 29 год.) между Турция с Гърция и паднах в плен. Две години ма разхождаха по разни места, а после ми дадоха свобода. Като си отивах у дома, поисках да се помоля на светогорските угодници, защото беше ми по пътя, и на радост исках да извърша това. Най-първо додох тука, а че тука и останах съвсем: много ми хареса ангелски живот. И ето оттогава се тука живея, даже и по другите манастири не съм ходил.

“– Ами ти ще останеш ли тука или само на време?

– На време. Аз не мога да остана.

– Защо? Искаш да погинеш ли?

– Не, аз трябва да поработя още.

– Ни една работа няма да ти докара толкоз полза, колкото тукашната: помни ми думата! Тя (оная) само ще та нахрани, а тукашната ще та закара в рая.

– А че аз имам баща и майка, имам роднини, с тях как да направя?

– Бог ще те научи как да сториш. И аз имам семейство, но на това не обърнах внимание, подстригах се. Подир няколко време тукашните старци пратиха писмо у нас, че съм умрял, тъй ся и свърши работата. Даже пари проводиха оттам за спомен на душата ми. Виждаш ли как умудрява Господ.”

87

 

04.12.2009

Преди няколко седмици госпожа Нина Гордиюк изпрати интригуващ материал, публикуван във "Фрог нюз" и индиректно засягащ коментираните тук въпроси относно въвеждането или не-въвеждането на вероучение в училищата.

Латвийският писател Михаил Димов осъществил интригуващо изследване. Независимо че срещнал съпротива от страна на някои директори на училища, успял да документира едно твърде сериозно множество от над 3500 отговора, които ученици между 7 и 12 години дали на три въпроса, които били дефинирани от него. Въпросите били следните:

За какво би искал да попиташ Бог?

Какво би искал да разкажеш на Бог?

За какво би искал да помолиш Бог?

Част от отговорите следват надолу. Те са разположени отляво. Отдясно е запазено пространство, в което ще бъдат помествани всички коментари, които радетелите и/или противниците на въвеждането на предмета вероучение като задължителна дисциплина в българското училище биха изпратили.

 

1. "Здравей, Господи. Как вървят нещата при теб? Как живееш? Как си със здравето?" (Женя, ІІ клас)

 

2. "Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.

1. Щом вече си се родил, не пискай.

2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.

3. Не се пъчи от мързел.

4. В любовта дръж на своите хора.

5. Уважавай майка си и пастрока си.

6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.

7. Не погубвай природата ти ще лежиш в нея.

8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.

9. Не си прави мазоли на зъбите.

10. Не пуши на гладно." (колективно ІVа клас)

 

3. "Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?" (Петя, ІV клас)

 

4. "Изобщо, аз не вярвам в Теб. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?" (Юра, ІІ клас)

 

5. "Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?" (Надя, ІІІ клас)

 

6. "Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?" (Радик, ІV клас)

 

7. "А Ти обслужваш ли и другите страни?" (Толик, ІІІ клас)

 

8. "Е добре де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а всъщност кой ни прави?" (Олег, ІІІ клас)

 

9. "Разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизберат?" (Сеня, І клас)

 

10. "Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?" (Нина, ІІ клас)

Всъщност, това дете едва ли знае към кой "Господ" отправя въпроса си: от една страна е много вероятно да са му казвали, че И(и)сус е "Бог", а от друга че е дете на своя "Бог-Отец". Впрочем, добре, че то не е уточнило питането си, защото ако би трябвало да се отговаря нещо за евентуалната майка на "Бога-Отец" отговорът би следвало да е мълчание. А децата не обичат такива отговори.

11. "Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?" (Зоя, ІІІ клас)

 

12. "Може ли да не умирам, а?" (Юля, І клас)

 

13. "А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?" (Толик, ІІ клас)

"Да" би следвало да е отговорът. При това, бизнесът далеч не е само със свещи!

14. "Господи, Ти поне знаеш ли новия ми адрес?" (Ляля, І клас)

 

15. "От кой момент човек може да се смята за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?" (Марик, ІІІ клас)

 

16. "Какво значи това: всичко е по Божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?" (Марат, ІІ клас)

Всъщност, това дете пита: "След като ми казват, че 'ти си творец на всичко видимо и невидимо', би следвало ти да си този, който сътворява постоянно и 'болестите', и 'войните'. Така ли е наистина?" Лесно се разбира, че, ако отговорът е "не", тогава ще последва въпросът: "А защо в такъв случай ми казват, че 'ти си творец на ВСИЧКО'? Нали 'всичко' трябва да означава всичко, а не нещо друго?"

17. "На колко години си, Господи" (Валя, ІІ клас)

 

18. "Харесва ли Ти това, което става на Земята?" (Андрей, ІV клас)

 

19. "Католиците си имат един Бог, мюсюлманите друг, юдеите трети, лютераните четвърти, православните пети. И там колко общо сте?" (Игор, ІV клас)

Дали това дете ще се задоволи с отговора, че "Бог" е един и той е именно онзи, за който някой му говори. (А всички други просто казват неистини!)

20. "Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?" (Гриша, ІV клас)

 

21. "А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?" (Валери, ІІ клас)

 

22. "Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?" (Андрей, ІV клас)

 

23. "Е добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А те как са направили третия човек?" (Владик, ІV клас)

 

24. "Нали първи са започнали да раждат мъжете спомни си реброто на Адам и после Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?" (Зоя, ІV клас)

 

25. "Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?" (Катя, ІІ клас)

 

26. "За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?" (Петя, І клас)

 

27. "Защо просяците просят милостиня около църквата за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?" (Ира, ІІ клас)

 

28. "Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или душата на някой друг?" (Стасик, ІІ клас)

 

29. "Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?" (Сергей, ІІІ клас)

 

30. "Защо на едни Ти помагаш, а на мене не?" (Вася, І клас)

 

31. "А Твоите ангели ходят ли на училище?" (Алик, ІІ клас)

 

32. "Защо отглеждат човека с години, а после, хоп и той вече е мъртъв?" (Вася, ІІ клас)

"Божии" помисли разни!

33. "Господи, има ли те изобщо?" (Александър, ІІ клас)

 

34. "Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?" (Зина, ІІІ клас)

 

35. "А мен има ли ме в действителност?" (Люба, ІІІ клас)

 

36. "Защо се страхуваш да се покажеш на хората?" (Нема, ІV клас)

 

37. "Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?" (Алла, ІV клас)

 

38. "А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?" (Робърт, ІІІ клас)

 

39. "Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?" (Надя, ІІ клас)

 

40. "Ти защо си такъв отначало си лош, а на другия ден прекрасен?" (Оля, ІІ клас)

 

41. "Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?" (Света, ІІІ клас)

 

42. "Дядо Боже, а какво е имало преди мен?" (Алик, І клас)

 

43. "Кога е започнала любовта на Земята?" (Катя, ІV клас)

 

44. "Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?" (Арвид, ІІІ клас)

 

45. "А Ти как си се появил на света?" (Альоша, І клас)

Вж. коментара към въпрос №10.

46. "Как така, преди това нищо друго не е имало? А какво е имало?" (Настя, І клас)

 

47. "Може би мога да Ти помогна с нещо?" (Света, ІІ клас)

 

48. "Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?" (Анзор, ІІІ клас)

 

49. "Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?" (Сергей, ІV клас)

 

50. "Дядо Боже, аз колко ще живея?" (Оля, І клас)

 

51. "А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пиш..та ли?" (Вова, ІІІ клас)

 

52. "А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?" (Яна, ІV клас)

 

53. "Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?" (Владик, ІІІ клас)

 

54. "Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?" (Лада, ІІ клас)

Това дете е прероден Епикур, който още преди около 2300 години е казал: "Или Бог желае да унищожи злото, но не може, или не желае да го унищожи. Ако той иска да го унищожи, но не може, тогава е неспособен. Ако може, но не желае, е злонамерен. А ако може да унищожи злото и действително желае да стори това, защо тогава има зло по света?"

55. "Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?" (Витя, ІІІ клас)

 

56. "За какво ни следиш?" (Филип, ІІ клас)

 

57. "Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова?" (Наташа, ІV клас)

 

58. "А Ти как стана всемогъщ?" (Ира, І клас)

 

59. "Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?" (Олег, ІІІ клас)

 

60. "Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?" (Роберт, ІV клас)

 

61. "Господи, хайде да бъдем приятели!" (Федя, І клас)

 

62. "На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жално да умират ли?" (Игор, ІV клас)

 

63. "Ти какви оценки би ми поставил за живота?" (Аркадий, ІІ клас)

 

64. "Ти как сам виждаш всичко едновременно?" (Стасик, ІІ клас)

 

65. "Ти си дал на хората болести заради инжекциите ли?" (Ося, ІІ клас)

 

66. "Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?" (Лиза, ІІ клас)

 

67. "Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?" (Руслан, ІІ клас)

 

68. "Ти защо си създал този свят? Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?" (Марина, ІV клас)

Далеч отиващ в перспективата си въпрос: "А може би ти си един самодеец, който само ни заблуждава, че е всезнаещ и всеможещ?"

69. "За какво е нужен животът? А ако е нужен, защо хората умират?" (Костя, ІІ клас)

 

70. "За какво съм нужен аз на планетата Земя?" (Олег, ІІ клас)

 

71. "Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?" (Андрей, ІV клас)

 

72. "Защо нашите рани зарастват, а твоите не?" (Денис, ІV клас)

 

73. "Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?" (Валентин, ІV клас)

 

74. "Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?" (Кирил, ІV клас)

 

75. "В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?" (Рая, ІІІ клас)

 

76. "Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток." (Андрей, ІV клас)

Втори бъдещ Епикур!

77. "Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?" (Гена, ІІІ клас)

 

78. "Защо по-рано зверовете са говорели, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева." (Ева, ІІІ клас)

 

79. "А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?" (Андрей, ІІІ клас)

 

80. "Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?" (Сергей, ІV клас)

 

81. "Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?" (Олга, ІІІ клас)

 

82. "А атеистите молят ли те за нещо?" (Ояр, ІІІ клас)

 

83. "А да не би ние да сме Твоите играчки?" (Саша, ІІ клас)

 

84. "Защо човекът не се излюпва от яйцето?" (Тима, ІІ клас)

 

85. "Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите не?" (Костя, ІІ клас)

 

86. "Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как издевателстват над мен?" (Глеб, ІІІ клас)

 

87. "На какъв език говорят душите?" (Рая, ІV клас)

 

88. "Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?" (Гога, ІV клас)

Староверците в Русия и някои протестанти биха казали: "Да", защото всичко, което се случва във Всемира е в резултат на "Божията" воля. Тук най-важната дума е "всичко". Но в такъв случай възниква питането: "А къде е пространството за прокламираната моя 'свободна воля'?"

89. "Каква марка е твоята кола? Божествена?" (Кузя, ІV клас)

 

90. "Славата не Ти ли пречи да живееш?" (Вася, ІІІ клас)

 

91. "Колко са вярващите сред вярващите?" (Зоя, ІV клас)

 

92. "Вчера прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?" (Саша, ІV клас)

 

93. "Как се става спомен?" (Миша, ІV клас)

 

94. "Ти си директор на времето ли?" (Нона, ІІ клас)

 

95. "Направи така, че лятото да дойде завинаги?" (Жора, ІV клас)

 

96. "Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути." (Тоня, ІІ клас)

 

97. "Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама." (Вера, І клас)

 

98. "Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи." (Никита, ІІ клас)

 

99. "Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам." (Ира, ІV клас)

 

100. "Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100." (Валентин, ІV клас)

 

101. "Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити." (Женя, ІІ клас)

 

102. "Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира." (Гарик, ІІ клас)

 

103. "Моля те, направи живота по-прост." (Павел, ІV клас)

 

104. "Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче." (Кира, ІV клас)

 

105. "Господи, аз искам да умра, без да ме боли." (Таня, ІV клас)

 

106. "Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно." (Вася, ІІ клас)

 

107. "Изненадай ме, Господи." (Артур, ІІІ клас)

 

108. "Хайде да се срещнем преди смъртта." (Юра, ІІ клас)

 

109. "Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички по света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага." (Артур, ІІ клас)

 

110. "Нека моят татко и моят дядо да станат ангели те ще ме пазят." (Женя, І клас)

 

111. "Дай ми 1 000 000 000 000 000 000 долара." (Ерик, ІV клас)

 

112. "Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица." (Алена, І клас)

 

113. "Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят." (Антон, ІІ клас)

 

114. "Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко." (Нина, ІІ клас)

 

115. "Искам тиха спокойна старост." (Юра, І клас)

 

116. "Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година." (Рая, ІІ клас)

 

117. "Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да Те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш 'Мерцедес'." (Антон, ІV клас)

И това дете е само в ІV клас!

118. "Искам да имам крилца." (Ивона, І клас)

 

119. "Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти в мене." (Ляля, ІІ клас)

 

120. "Осинови ме, а когато Ти станеш стар, аз ще ти подам чаша вода." (Олег, ІІ клас)

 

121. "Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо." (Алик, І клас)

Като се вземе предвид ставащото по света, то "Божието следене" нито е достатъчно внимателно, нито е достатъчно повсеместно, нито е достатъчно ефикасно.

122. "Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми." (Моня, ІV клас)

 

123. "Научи моите врагове да прощават на своите врагове." (Гера, ІV клас)

 

124. "Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?" (Робърт, ІІІ клас)

 

125. "Спасявай хората не от грехове, а от самота." (Олег, ІІІ клас)

 

126. "Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
" (Марик, ІV клас)

 

127. "Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: 'Мама'. И край." (Ваня, ІV клас)

 

128. "Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих." (Света, ІІ клас)

 

129. "Знаеш ли, откакто разбрах за Тебе, вече никога не преписвам." (Ина, ІІ клас)

Превод: "Знаеш ли, откакто ми внушиха, че Ти съществуваш, вече никога не преписвам."

Въпрос: "А когато това дете открие съмнението в 'Неговото' съществуване, какво ще стане с преписването? И с другите злини?"

130. "Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!" (Яша, ІІІ клас)

 

131. "А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се, че Ти винаги си добър. Хитро." (Толик, ІV клас)

Прокрадващ се извод: "Ще взема и аз да стана такъв!" (В живота.)

132. "Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!" (Стела, ІІІ клас)

 

133. "Пиша Ти от интерната. Интернат това е място, където изпращат децата, заради лошото поведение на родителите." (Ария, ІV клас)

 

134. "Край, аз знам какво е това любов. Любов това е гола жена." (Андрей, ІІІ клас)

 

135. "Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит..." (Изя, ІV клас)

 

136. "Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако някои са богати това е от Бога, ако са бедни това ги води към Бога." (Зорик, ІV клас)

Подтекст: "Дали да не взема да стана направо богат?"

137. "Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата." (Вова, ІV клас)

 

138. "Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали хората трябва да се подготвят, че да не стане като при първото му идване." (Алина, ІV клас)

 

139. "Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш." (Рудик, ІV клас)

 

140. "Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има." (Шурик, ІІ клас)

"Ignorantia legis non excusat" "Непознаването на закона не е извинение".

141. "Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря." (Едик, ІІІ клас)

 

142. "Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!" (Андрей, І клас)

 

143. "На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват." (Остап, ІІІ клас)

 

144. "Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове? Ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа." (Ернст, ІV клас)

 

145. "Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата." (Славик, ІІІ клас)

 

146. "Развод - това е погребение на семейството." (Оля, ІV клас)

 

147. "Старците това са уморени деца." (Андрон, ІV клас)

 

148. "Родителите това е нашата болка." (Владик, І клас)

 

 

88

 

21.09.2010

Следващите надолу страници от книгата на Михаил Минков "Европейци сме ний, ама..." са подходящо продължение на възбудената тук дискусия.

Първо, кратка биографична справка за доцент Михаил Минков (по Уикипедия):

От юношеските си години Михаил Минков посещава, живее, учи и работи в различни културни среди: първо във Френския лицей Ла Марса в Тунис, а по-късно на Фарьорските острови (Дания), в Норвегия, Великобритания, САЩ и Словения. Получава магистърска степен по английски език и литература от Софийския университет ‘Свети Климент Охридски’, а понастоящем е докторант към катедра Скандинавистика. В периода от 1995-98 година изучава управленски науки в Словения.

Ученик на основоположника на статистическия подход към съвременната културна антропология, Хеерт Хофстеде, понастоящем Минков е негов сътрудник и съавтор (заедно с още двама изследователи) на най-новата версия на Values Survey Module (Модул за ценностен обзор) – изследователски проект за измерване на културни различия. Той е също и официален рецензент на статии в Journal of Cross-Cultural Psychology (Списание за междукултурна психология) – едно от най-престижните списания в света на психологията и социалните науки. Михаил Минков е първият и единствен преводач от староисландски на български, от староанглийски на френски, а също и единственият автор на граматика на ромския език в Западна България (публикувана в САЩ).

През 2007 година излиза книгата му What Makes Us Different and Similar / A New Interpretation of The World Values Survey, (Кое ни прави различни и подобни / Нова интерпретация в обзора на световните ценности) в която третира нови културни измерения, неизвестни досега в науката. Тази негова книга получава бързо признание във водещите академични кръгове в света. Списание International Journal of Cross-Cultural Management (Международно списание за управление на междукултурните различия) назначава Питър Смит, един от най-известните изследователи в областта на междукултурните различия, за рецензент на книгата, а впоследствие одобрява за издаване и неговата положителна рецензия. Списание Cross Cultural Research (Междукултурни изследвания) одобрява статия на Минков, в която той доказва връзката между гордост и нисък образователен успех, а Хеерт Хофстеде приема някои културни измерители на Минков и ги включва в новата версия на Values Survey Module.

В България са издадени две книги на Михаил Минков: Защо сме различни? и Европейци сме ний, ама... (2007), в която той интерпретира позицията на България и българите върху културната карта на света.

Акценти в преподавателската дейност на Михаил Минков са въпросите на междукултурните различия и организационното поведение.”

89

 

04.10.2010

Проф. д-р Никола Георгиев е, може би, най-трезво мислещият учен-българист (литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист и общественик) в България. Ето фрагменти от излъченото с него интервю по Българско национално радио по време на предаването "Неделя 150" на 26.09. т.г., след като в предаването вече е прозвучало становището на г-н Пламен Сивов (представен като "шеф на Фондация 'Покров Богородичен'") по въпроса за искането на Светия Синод на Българската православна църква за задължително изучаване на "Вероучение":

Това, което обаче рискуваме тук е то да се превърне в някаква политическа кауза, да се политизира, да се превърне в някакъв повод за поредни, вече чисто политически, дебати и обвинения в рамките на политическия спектър, от което разбира се църквата ще загуби.

Проф. д-р Никола Георгиев:

 

Проф. д-р Никола Георгиев

 

Думата задължително, по-точно казано принудително, крие сама по себе си много рискове. Опасно било, каза господин Сивов, че църквата ще се политизира при това действие. Църквата така или иначе винаги е била политизирана, винаги. И господин Сивов по-добре от мен знае, че християнството е било в разгара си, в разцвета си, в силата си до 313 година. До тогава, ранните християни са патили много от насилие, зверства, мъчение, тормоз. Значителна част от светците в календара са мъченици и великомъченици. Император Константин сваля забраната и от тогава започва постепенно и ускорено срастване на църквата с държавата. Две гнили греди да се опират една друга, че да излезе нещо по-добро. От това срастване християнството като идея, като благороден порив много загуби. Така, че не от тук нататък ще се политизира българската църква. Тя си е политическа от въвеждането на християнството у нас. То се въвежда насилствено и много глави падат на дръвника и държавност и духовност вървят заедно, което много скоро в България поражда бунт, духовен бунт около век преди приемането на християнството като държавна религия и църквата като държавно явление. Българите се оказват доста негостоприемни спрямо християнството. Такива са те и досега. У нас граница между суеверие и християнство, особено строга не се прави. Суеверие е например, да вярваш , че някакво кокалче от еди кой си светец, носи магическа, чудодейна сила. Суеверие е например и астрологията и дори католическата църква е против астрологията. Така, че политизирана беше църквата и в комунистическо време, много силно политизирана и в буржоазна България. Тя е политизирана и с борбата за установяване на самостоятелна българска църква високо благородна борба. Поклон пред дейците на това действие, но още тогава прозорливи българи виждат какви злини ще причини одържавяването на църквата в България. Предвиждат го и то се сбъдва. Задължително или принудително? Да принудиш някого означава, че имаш някаква сила. Да принудиш някого да направи нещо, против волята му, това означава, че нямаш сили да го убедиш. Отците са отци на българската православна църква. Много ще загуби църквата, ако се въведе задължително и принудително изучаване на едно от вероизповеданията. Много ще загуби. Всяко от тях ще загуби много.

Друга голяма беля ни очаква. Българското общество е много, много разединено. И интелигенцията е разединена. Когато подгонят университета, Академията на науките си мълчи, когато подгонят Академията, ние си мълчим. Оперите, театрите. Разединена е. Но сега идва едно ново разединение на верска основа. Учениците ще се разделят много бързо на вярващи и открито невярващи, открито подиграващи се на преподаването в тези учебни часове със съпротива. Ще започне, ще се задълбочи това деление между вярващи и невярващи, което днес, Слава Богу, е притъпено. Затова се обръщам съм разумните в Българската православна църква. Има ги, доказано е, че ги има. Не предлагайте и не използвайте държавата да въведе принудително изучаване на някое вероизповедание. Ще се разделим на невярващи и вярващи, и още по-ясна и опасна ще стане границата между християни и мохамедани. Това ни чака. Какво ще спечелят отците на Църквата от всичко това е ясно. И на мен дори ми е ясно. На тях още повече. Уж авторитет, уж доходи. Това е механично бюрократично укрепване на Църквата, което дълбоко противоречи на християнския морал. И най-искрените християни, най-убедените християни, които познавам не стъпват в православна църква. За тях тя е кощунство спрямо правата, добрата вяра. Много ще загуби Църквата, ако това стане принудително. Ако е свободно добре. И още един довод. Голяма част от българите ще бъдат против това нововъведение, което си е реставрация на минало положение. Силни сме в реставрирането. Реставрирахме тихомълком, неофициално монархията. Сега да реставрираме положението на Църквата и на училището до 1944 година. Силни сме в реставрацията и тази реставрация ще породи у много българи спомени за миналото. Ще изостри тъй наречената носталгия по социализма. Сине, сине, внуче, внуче. На моето време тоя резил го нямаше поп или светско лице да дойде да ти налива в главата 10-те Божи заповеди. Самото християнство има много нравствени кусури, като чиста религия, не като вероизповедание. Много слабости има. И тези недостатъци проличават и в цепенето на християнството - православно, католическо, протестантско. Това говори за вътрешно недоволство. Лютер е вътрешно недоволен от скрепяването, съединението между държава и Църква едно от главните му възражения. И Православната църква е правила много грешки. И Православната църква е имала не само покорни служители, но и хора дейци, буйни дейци на Априлското въстание и на Септемврийското въстание. Самото свещеничество е раздвоено. И мисля, че разумната част от него ще каже: Недейте братя. Ще сгрешим спрямо хората и спрямо Бога.

И вестник "Капитал" от 01.10 т.г.:

 

 
 

Не се учудвайте, ако един ден, докато търси лицето на правоъгълник или открива антоними в текст, четвъртокласникът ви съобщи, че има още едно домашно – да изреди доказателства защо православната църква е единствената истинска и благодатна Христова Църква. Поне такива са плановете на Светия синод, който за пореден път започна кампания за въвеждането на задължителен предмет религия" в училищата и детските градини.

Редно е религията да се изучава в училище, защото децата трябва да имат страх от някого, от Бога, категорични са две възрастни жени, присъединили се към националното литийно шествие, което Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) организира миналия петък в подкрепа на идеята си. До тях послушно вървят момичета от църковен хор в Троян, които не са сигурни дали искат да изучават религия, но и никой досега не им е предлагал дори като свободно избираем предмет, какъвто по закон е в момента.

Миналия петък министърът на образованието Сергей Игнатов съобщи в парламента, че през 2009 г. около 20 хиляди деца са изучавали религия, но от тях едва 3 хиляди са се записали на християнство. Останалите са учили главно ислям. Между другото в повечето развити страни по света религия се изучава по желание. В Берлин дори миналата година беше проведен референдум, на който гражданите решиха, че задължителна в училище ще е само етиката, а религията остава предмет по избор.

Ученето на религия може да обогати перспективите и гледните точки на децата, коментира за Капитал психотерапевтът Милена Манова. Тя обаче поставя няколко условия религията да не се изучава като категорична и единствена истина и да бъде представена на умел и съвременен език. Според Манова много по-смислено би било, например, обучението да е под формата на притчи и метафори, върху които децата да разсъждават.

Защо децата да изучават религия ли? Най-малкото за да различават добро от зло, защото ценностната им система е объркана, разказва ни отец Божидар, преподавател в Духовната семинария, докато вървим по време на шествието от НДК към катедралата Александър Невски. Според него е много важно обучението да започне рано, за да може децата от малки да попият основните истини.

Истини обаче не се попиват. До тях човек трябва да стигне сам и още един час с напътствия в и без това натоварената ученическа програма няма да постигне чудеса. Като например да доведе до ново национално Възраждане, както гласеше един от лозунгите на шествието. Освен това изучаването на една конкретна религия, била тя и традиционната за България, не е особено честно. Може да звучи крайно либерално, но в областта на вероизповеданията, както и почти навсякъде другаде, конкуренцията може само да е от полза. Ако учениците изучават православната религия в училище, тя получава нечестно предимство пред останалите. Според Румяна Неминска, начален учител в 97-о СОУ Братя Миладинови, именно училището е мястото, където подрастващите трябва да опознаят не само своята култура, но и тази на хората с друга религия. Там те трябва да развият ясното съзнание, че е необходимо да се научат да живеят заедно, коментира Неминска.

Петър Станчев

90

 

06.10.2010

Религията е идеология и нейното принудителни налагане води до ограничаване на свободата на отделната личност.

Религията, от една страна, насажда вяра, а от друга – страх. Или, с други думи казано, всяко инакомислие, щом е в разрез с установените религиозни норми, ще бъде наказано. В исторически план налагането на една или друга религиозна идеология е въвличало цели държави в кървави войни.

Религията, обявявайки се за носителка на абсолютната истина и неглижирайки личността, като всяка идеология се стреми към овладяване и подчиняване на политиката, а оттам и държавния апарат и цялата държава. Религията трябва да си остане носител на нравственост, а държавата да се развива самостоятелно и отделно от църквата.

Френсис Бейкън казва:

Никаква божествена намеса не може да даде на човек това, което може знанието”.

И още:

Човек, за да овладее природата, трябва да я познава каквато е, а не изопачена от предразсъдъци”.

Поради това, като идеология, религията няма място в училище. На децата трябва да се даде възможност за свобода на мисълта. Училището е място за наука, а религията не е наука.

Христо Николов

91

 

06.10.2010

Според мен, трябва да се изучава изграждане на Добродетел и Християнска етика.

А те са наука за живия Бог. А живият Бог е човекът на бъдещето.

А Бог, както се казва, е Любов.

Мария Герасова

92

 

06.10.2010

Уважаема госпожо Герасова,

Благодаря Ви за интересното послание, което веднага поражда у мен следните няколко въпроса:

1. Можете ли да ми посочите кое прави една етика "християнска", а не, да речем, "всеобща"?

2. С какво така наречената "християнска етика" е по-добра от "мюсюлманската етика", от "юдейската етика", от "будистката етика" и така нататък?

3. Сериозно ли мислите, че може да съществува "наука за живия Бог"? И ако това е така, то какви "научни" методи се използват за "научната" работа в тази област? Всъщност, някъде констатирано ли е наличието на такъв "Бог"? В този смисъл Вашата "наука" има ли какво да изследва?

4. След като се оказва, че "живият Бог" е "човекът на бъдещето", то тогава дисциплината би трябвало да е свързана не с "БОГОсловието", а с "ЧОВЕКОсловието" (или, да речем, с "антропологията"). Но в такъв случай, що за напъни са демонстрациите на Светия синод? Нали там са специалистите именно по "БОГОсловие"? (Или по съвместителство разбират и от "антропология").

5. Ако "Богът", който споменавате, действително е "любов", то откъде се е пръкнала толкова много "омраза" (и изобщо "зло") по света?

Ще се радвам, ако намерите за възможно да споделите мнението си по тези въпроси.

Илия Кожухаров

93

 

06.10.2010

Надолу следва кореспонденция, разменена във Facebook-групата "ПРОТИВ въвеждането на 'Вероучение' в училище".

С идентична цел е създадена и групата "ПРОТИВ въвеждането на предмет 'Религия' в училищата".

Симпатизантите на първата група вече надхвърлят 1200 човека, а на втората приближават 500. Сред изказаните мнения има интригуващи идеи, свързани както с отхвърлянето на исканията по въпроса от страна на Светия синод на Българската православна църква, така и с тяхното приемане. В тази обстановка специален интерес представляват онези позиции, които са засвидетелствани от дълбоко религиозни хора, но в същото време не допускат каквото и да било ангажиране на обучението в българското училище с присъствието на вероучението като задължителна дисциплина.

Един пример.

 

26.09.2010

ИСУС ХРИСТОС НЕ Е РЕЛИГИЯ, НО ПЪТ, ИСТИНА И ВЕЧЕН ЖИВОТ!!! ИМА ЕДИН УЧИТЕЛ, КОЙТО ОБРАЗУВА ОБРАЗЪТ НА НЕВИДИМИЯ БОГ В СЪРЦАТА НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ПРИЗОВАВАТ В ДУХ И ИСТИНА, И ТОЗИ УЧИТЕЛ Е СВЯТИЯТ ДУХ!!! ЗАЩОТО ТОЧКАТА УБИВА, А ДУХЪТ ОЖИВОТВОРЯВА'!!! ДУХЪТ Е КОЙТО ОБРАЗУВА ИСУС ХРИСТОС В СЪРЦАТА НИ И ОЖИВОТВОРЯВА ЛЮБОВТА, КОЯТО Е СМИСЪЛ И ЖИВОТ!!! А РЕЛИГИЯТА ИЗПРАВЯ ЧОВЕК СРЕЩУ ЧОВЕКА, СЕЕ ВРАЖДИ, ОМРАЗА И СМЪРТ. ТАКА ЧЕ НЕ НА РЕЛИГИЯТА! КОЛКО ПОВЕЧЕ НЕ В УЧИЛИЩАТА!!!

Емилия Стоянова


26.09.2010

Уважаема Емилия Стоянова,

Искрени поздравления за девиза Ви: НЕ НА РЕЛИГИЯТА!, още повече - НЕ В УЧИЛИЩАТА. Бурни аплаузи за това!

Но... в същото време, Вие сте преразказала определени положения от една конкретна религия (?!). Тук веднага възниква въпросът: след като ще изпълняваме девиза: Не на религията, Вие откъде знаете споделеното от Вас в началото на посланието Ви? Не е ли от, да речем, християнското учение, от християнската доктрина – сиреч, от една религия?

В нейното по-късно преработено издание, исляма, И(и)сус (или както там се именува – Иса) не е някакъв път, истина и вечен живот, а само един уважаван (но не и последен!) пророк на Аллах. И пак там, единствено Аллах може да се свързва с представи за истина и вечен живот.

Какво да правим при тази ситуация?

Илия Кожухаров


29.09.2010

Здравейте уважаеми господин Кожухаров!

Сега ще се опитам да разсея Вашите и други мнения за противоречие в моето становище по тази особено гореща тема.

Вярвам, ще се съгласите, че всеки човек има Съвест, която представлява Божия закон (не кради, не лъжи, не убивай…). Съвестта е светлината, която е дар в човешкото сърце. Чрез нея отсяваме Добро от зло, Истина от лъжа… И всеки решава за себе си кой път да избере. Аз избрах пътя на доброто и чрез Христовото учение – да се усъвършенствам  към по-добро. Затова и посланието ми е продиктувано от вярата и любовта ми към Триединния Бог – Отец, Син и Святий Дух. Вярвам в Любовта на Отец, който даде Единородния си Син – Господ Исус Христос, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има Живот Вечен! Вярвам, че Исус преди повече от 2000 години дойде, за да изяви Отец и изпълни Неговата воля за спасение на цялото човечество. Вярвам, че Исус Христос е Алфа и Омега, Начало и Край, чрез Него стана всичко видимо и невидимо и нищо не е станало без Него! Вярвам в онази чиста и свята Вяра и Вярност в Христовото учение, запазило Благочестието с цената на мъчения и смърт на едно неизброимо число от истински Христови апостоли и ученици, минавайки през хилядолетията на времето – от римската империя до наши дни. Прекланям се пред жертвите на всички смели мъже и жени на Христовата вяра!!!

Бих Ви писала много за моята вяра, но сега искам да направя паралел между Вяра и Религия. Аз няма да откривам топлата вода, но се надявам да поясня по-точно позицията си! Накратко, за мен религия е всяка вяра, прераснала в дела, която не стои на основата на Истина и Любов, която ограбва съвестта и свободата на човека, поставяйки и налагайки догми, правила, човешки доктрини и постановления, граничещи често с безумия. Мога да приведа примери – като започнем  от една империя Рим с желязното правило: След нас и потоп…, средновековието със стотиците клади и мъчения, кръстоносните походи и безумия, турския ятаган и безчестия, идеологиите: фашизъм, капитализъм, комунизъм, социализъм с концлагерите си… И още много безумни религии, идеологии, утопии и тям подобни, че до днес. Така че аз се разграничавам от всяка такава религия и от днешната религия на Световната църква във всичките нейни проявления (католици, православни, протестанти, баптисти, лютерани, йеховисти, евангелисти, дъновисти и много, много …исти).

Днес всяка една от тези църкви претендира да е представителка на Бог, дори папата в безумието си нарече себе си свят отец… Но дали това е така? Аз не вярвам, а както виждам – и много хора по земята не вярват – на такива нарекли себе си учители Христови, които с устни се доближават до Бог, но с делата си се отричат от Този, Който ги изкупи, които имат вид на Благочестие, но са лишени от Неговата същност, които учат точката (доктрини, догми, правила…), която убива, а не Духът, Който оживотворява. Хората не вярват по много причини, но най-вече, защото не виждат в себе си Живота и Примера на Господ Исус Христос… А как биха поверили децата си?

И накрая, бъдете Благословени, дръжте доброто и живейте съобразно съвестта си! Истински се надявам разсъжденията ми да са били полезни и разбираеми!

С уважение и сърдечни поздрави!!!

Емилия Стоянова


30.09.2010

Уважаема госпожо Стоянова,

На свой ред и аз съм Ви благодарен за изпратеното пространно писмо. Благодаря Ви и за думите Ви в неговия край, с които ми пожелавате
да държа доброто и да живея съобразно съвестта си.

Няма да скрия, че в споделените от Вас мисли има поводи за пространни коментари. (И за сериозен предварителен размисъл, разбира се.) Във връзка с това искам да Ви направя следното предложение. Преди доста време, в един поддържан от мен сайт, озаглавен с леко предизвикателното име
Нова Магнаура (www.newmagnaura.org), наченах дискусия под надслов: Нужно ли е вероучение в училището? Безусловно, всяко представено там мнение минава предварително през граматическа и техническа редакция, доколкото не желая от публикациите да се излъчва внушения за това, че при употребата на езика всичко е позволено. Ако Вие се съгласите, аз мога да оглася горното Ваше писмо, след което ще споделя и моето виждане по отношение на застъпените от Вас идеи.

Социалните мрежи в интернет от рода на Facebook са нещо безусловно полезно, но те носят и някакъв елемент на преобладаващо злободневно общуване. В сайта
Нова Магнаура се опитвам да предлагам публикации, които имат отношение към по-трайните и по-фундаменталните въпроси, както и към по-обстойното тяхно третиране. Ако посетите посочения по-горе адрес, се надявам да се убедите в правдивостта на тези мои думи.

Като ще очаквам отговора Ви,
оставам с почит!

Илия Кожухаров


03.10.2010

Здравейте уважаеми господин Кожухаров!

Благодаря ви за писмото ,добрите чувства и поканата за публикация на моя коментар в сайта Ви!

Защото сте умен и разсъдлив, надявам се, да ми позволите малко разсъждения върху образа, който олицетворява вашият сайт Дон Кихот и... още нещо!

Когато се замисля над образът на Дон Кихот, откривам, че авторът му Мигел де Сервантес е бил доста мъдър човек и с този си роман е отправил бурна провокация към света, собствено към сърцето на всеки един, който го е прочел и разбрал с превръзка на очите. Точно така, правилно ме разбрахте! Защото на Дон Кихот не са му били необходими физическите очи, за да предприеме този поход срещу нечестието в света... Съвестта в него е била онази Светлина и двигател, за да насочи Мечът на Истината и Доброто срещу лъжата и злото на света. Съвестта, която произтича от Мъдростта, за да отсее за себе си в полза на Справедливостта, Истината и Доброто и произтичащите от тях ценности благородство, добродетелност, смелост , морал и т.н.

Ако приемем, че Дон Кихот нямаше тази превръзка на очите, която му даде погледа на Съвестта, ако приемем, че той гледаше само с физическите си очи, нямаше ли, гледайки (но не виждайки) да си помисли: да ядем и пием ,защото утре ще умрем (както мислят мнозина)? Нямаше ли да мисли само делата произтичащи от плътта?

Но дори и при всичките пакости, които по-скоро са попречили на Дон Кихот, ние сме склонни да разберем и да съжалим единствено за това, че нещо не му е достигнало, за да е истински Побеждаващ в реалния живот!

Сигурна съм, че древните елини също са потеглили от Мъдростта на Съвестта, за да поставят превръзка на очите на Темида. Защото на нас не са ни необходими физически очи, за да се съобразяваме със Съвестта. В нея не може да се погледне с очите на плътта, а единствено с Духовния поглед на Мъдростта в полза на Справедливостта! Ето, от колко малко думи на разсъждения можем да извадим ценното: очите на човека му служат да улавя видимите неща, т.е. нещата за плътта, а превръзката на очите (не буквално) за да улавя невидимия поглед на Мъдростта и произтичащите от нея Съвест и Справедливост, Разум и Благоразумие...

И така, без да претендирам за пълна изчерпаемост защото това са само основни неща, повод за размисъл ще си позволя да дам едно понятие за Вяра, записано в Книгата на Живота от Апостол Павел, Послание към Евреите (глава 11:1):

А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.

И ако си направите труда да прочетете цялата глава 11, ще се убедите, че тази вяра е подплатена с цял облак от свидетели... Говорим за Вярата, отправена към Съвестта на човека. С това отчасти се е съгласил дори и Сократ, като определя таланта на поетите за дар и Боговдъхновеност. Разбира се, има поети, водени от този дар, които добавят към Боговдъхновението и своя ум, сиреч разумните поети. Има и други, неразумни такива, но не за тях иде реч тук. За такива Божието Слово казва:

човешката мъдрост е глупост за Бога.

А ако трябва да говорим за Божиите Пророци, нека видим, че и те са били Боговдъхновени сиреч, водени от Неговия Дух, като послание към цялото човечество и като доказателство за изпълнение на новозаветната Воля на Отец:

Защото Бог толкова възлюби света ,че даде своя Единороден Син,за да не погине ни един ,който вярва в Него ,но да има вечен живот.

По силата на Боговдъхновението споделих с Вас тези разсъждения, които могат да се развият още, за да извлечем полза, поука, поправление и Мъдрост, като Небесен Дар в сърцата си!

Колкото за поканата да публикувате моите размисли във Вашия сайт разбира се Да, публикувайте всичко, което Ви е угодно!

С уважение и поздрав: Емилия Стоянова

94

 

95

 

96

 

Забележка. Обещаното в началото последно изречение на този текст:

Всеки опит за въвеждане на предмета 'вероучение' като задължителен в българското училище ще представлява по същество акт на престъпление престъпление срещу децата и юношите, но и престъпление срещу разума”,

все още не е достигнато с надлежно необходимите доказателства.

Към основния текст

 

 

 

Към предходните 50 коментара