Последна редакция: 31-07-2015

◄◄◄

13-ти юни 2015

Предложено е решение на последната задача от серията:

“МАТЕМАТИКО-ЛОГИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА”.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071026oblastinaukaMatCalculation01all.htm

10-ти юни 2015

Дефинирана е нова задача от серията:

“МАТЕМАТИКО-ЛОГИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА”.

На пръв поглед, тя изглежда колкото лишена от смисъл, толкова и елементарна: поставя се въпросът за възможните подвеждания при съпоставяне на числови данни, изразени в проценти. И все пак, да не забравяме: предстоят избори! Мнозина ще представят едни или други резултати именно в проценти!

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071026oblastinaukaMatCalculation01all.htm

6-ти юни 2015

Предложено е решение на последната задача от серията:

“МАТЕМАТИКО-ЛОГИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА”.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071026oblastinaukaMatCalculationall.htm

при последваща навигация към Задача №14.

28-ми май 2015

Двата първоначални текста от публикацията под надслов:

“РАЗМИСЛИ ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ”,

бяха прехвърлени и вградени в друга, стартирала още през 2009 година серия от текстове под общото име:

“КАКВО СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ?”

Междувременно бе включен и наскоро огласен текст на доцент Иво Христов, озаглавен:

“ПРЕВРЪЩАМЕ СЕ В БИОЛОГИЧНИ ЕДИНИЦИ”.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071006oblastinaukaSocWhatWeAre02all.htm

25-ти май 2015

Положено е началото на серия от публикации под надслов:

“РАЗМИСЛИ ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ”.

Изглежда полезно следпразнично да бъдат споделени вижданията на някои именити наши сънародници – живеещи днес или живели преди много години. Неофит Бозвели е един от тях.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071049oblastinaukaSocThoughtsForBulgariansall.htm

15-ти май 2015

Наскоро отбелязаната годишнина от приключването на Втората световна война предизвика вълни от противоречиви мнения. В навечерието на 9-ти май радио "Ехото на Москва" излъчи в пряк ефир разговор с Георгий Мирский (1926) под надслов:

“ВОЙНАТА И ПОБЕДАТА, ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА”,

чийто превод е предложен като продължение на публикацията:

“ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕОЛОГИИ”.

Кои са били трите ипостаси на Генералисимус Сталин, какво означава изразът "сваляне на слой след слой", включен в речника на болшевишката политическа технология, кои са се спасявали първи, когато в Москва е било въведено обсадно положение, каква е сегашната оценка на руските управляващи за Пакта "Молотов–Рибентроп, как би следвало да изглежда един днешен 9-томайски парад в Русия – това са все въпроси, към чиито отговори вероятно мнозина биха проявили интерес.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070335oblastipolitikaNewRusIdeologyall.htm

при последваща навигация към "Ехото на Москва: Георгий Мирский, 'Войната и Победата, истината и лъжата'".

14-ти май 2015

Към публикацията под надслов

“ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕОЛОГИИ”,

и по-специално – към двете интерлюдии, последвали текста на Татяна Становая:

“С КАКВО НОВАТА РУСКА ИДЕОЛОГИЯ ЗАПЛАШВА ПУТИН”,

е добавена Трета интерлюдия. В нея е описан накратко скорошният опит по "задушаването на телевизионния канал 'Дъжд'" в Русия, предизвикан от анкета, която много руски граждани са определили като "оскърбителна и кощунствена". В тази Трета интерлюдия е поместено и не по-малко скандалното мнение на Александър Невзоров, събрано в един въпрос и един отговор:

“Русия се изправя от положението си на колене?

Момчета, труповете не се изправят. Те се разлагат.”

Както и предходните текстове от настоящата публикация, този текст също провокира много поводи за размисъл, поражда всевъзможни паралели.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070335oblastipolitikaNewRusIdeologyall.htm

при последваща навигация към "Трета интерлюдия".

11-ти април 2015

Огласена е началната част от публикация под надслов

“ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕОЛОГИИ”.

На 7-ми април т.г. в сайта на Московския център "Карнеги" е поместен текстът на Татяна Становая

“С КАКВО НОВАТА РУСКА ИДЕОЛОГИЯ ЗАПЛАШВА ПУТИН”.

Татяна Становая е дипломиран политолог, ръководител на департамента за анализи към Центъра за политически технологии в Русия и негов представител във Франция. В кръга на специалните ѝ интереси стоят: политическите партии и изборите, корупцията, борбите на групите за влияние, взаимодействията между властта и бизнеса, неформалните вътрешни връзки сред облечените с власт в Русия, анализът на лобистките възможности, демонстрирани от финансово-промишлени групи, официалните и задкулисни механизми за вземане на политически решения, енергийните отношения на Русия със страните от Общността на независимите държави и Европа, "газовите войни", руско-американската "перезагрузка" и прочее.

Текстът провокира много поводи за размисъл, както и за едни или други паралели.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070335oblastipolitikaNewRusIdeologyall.htm

4-ти април 2015

След споделените и огласени повече от 240 мнения по повод публикацията

“КЪДЕ БЛЕСТИШ ТИ, МЪДРОСТ ВСЕНАРОДНА?”,

на всички народни представители от XLIII Народно събрание бе изпратено специално писмо, с което бе отправена покана да изкажат своите виждания по въпроса за оптималния брой депутатски кресла в българския Парламент. Вече пристигнаха първите отговори, които – независимо от съдържанието им – представляват възхитителен пример на уважение към редовите граждани на Републиката, засвидетелствано от сънародници, облечени в тогата на върховна държавна власт.

Напълно естествено, някои аспекти от изразените виждания могат да предизвикат несъгласие. Други – мигновено одобрение. Попътно обаче остава да звучи един въпрос: ДОРИ всички твърдения относно скромния ефект по спестяването на средства от един евентуално редуциран бюджет на Парламента да са верни, ДОРИ етикетът “популизъм”, охотно прикачван към всяка подобна инициатива, да е обективно заслужен, ДОРИ да съществуват други източници за многократно по-впечатляващи икономии на народна пара, ТО какво лошо би могло да има в някаква репетиция на камерна пиеса преди предполагаемото изпълнение на една или друга национална оратория?

Нима толкова лесно се забравя поговорката за “врабеца в ръката" и "орела в небесата”?

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070333oblastipolitikaBgParliamentall.htm

при последваща навигация към мненията на: 1. редовите граждани и 2. народните представители.

3-ти март 2015

ТРЕТИ МАРТ Е!

Нека за пореден път поменем онези, които преди 137 години извоюваха Освобождението на България и направиха тъй, щото Родината ни да възкръсне отново. Нека сведем глави пред тяхната саможертва.

И нека се запитаме: доколко сме се оказали готови за Свободата?

Публикуван е текст под надслов:

“ОСВОБОДЕНИТЕ И ТЯХНАТА СВОБОДА”.

Поднесено е като факсимиле съдържанието на малка книжка, написана от Захари Стоянов и отпечатана само осем години след края на Освободителната война. Тя носи многозначителното заглавие:

“КОРОНОВАНИТЕ НИХИЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ”.

Заслужава да бъде прочетена.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070334oblastipolitikaSvoboda-Osvobodeniall.htm

19-ти февруари 2015

Днес отново – календарно точно или неточно – поменаваме великия си сънародник, Васил Левски. Поменаваме го с трагичната му участ, но и с неговата примерна отдаденост на народното дело, със скромността му и с пословичната му пестеливост.

При все и далечно свързан с паметта за Левски, публикуван е текст под надслов:

“КЪДЕ БЛЕСТИШ ТИ, МЪДРОСТ ВСЕНАРОДНА?”

Подложена е на анализ световната практика по формирането на национални парламенти – практика, при която далеч не рядко се откроява впечатляваща мегаломания. Споделената обширна информация провокира сериозни размисли. Накрая е отправено предложение за начеване на поредна подписка с изричното искане:

ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕНА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО БРОЯТ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ БЪДЕ ЧУВСТВИТЕЛНО НАМАЛЕН!

Попътно се налага и въпрос с предизвестен отговор: нима, ако нашите народни представители са по-малко, ще свършат по-малко работа?

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070333oblastipolitikaBgParliamentall.htm

3-ти февруари 2015

Публикувано е началото на серия от текстове под надслов

“ДОКТОР ЖЕЛЕВ:

ОБЕДИНИТЕЛ ИЛИ РАЗЕДИНИТЕЛ?

(ИЛИ И ОБЕДИНИТЕЛ, И РАЗЕДИНИТЕЛ!)”

В историята на народите далеч не са редки случаите, при които нечия смърт възбужда болезнен трус в устоите на нравствеността: кое е морално и кое – неморално, кое е красиво и кое – грозно, кое е позволено и кое – непозволено. Настъпва всеобщо объркване. И страх: дали поведението и думите ми ще бъдат изтълкувани като регулярна доза шаблонно лицемерие или ще ми бъде позволена порция свободно поведение, в контурите на което да покажа, че междувременно съм осмислил и променил мнението си за делата на покойника?

Проклети въпроси!

И един измежду тях – твърде, твърде костелив:

МОЖЕ ЛИ ИЗОБЩО НЯКОЙ ДА ИГРАЕ РОЛЯТА НА ОБЕДИНИТЕЛ В ОБЩЕСТВО, КОЕТО НЯМА ОБЩИ ЦЕННОСТИ?

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070332oblastipolitikaZaZhelyuall.htm

31-ви януари 2015

СПОМЕН На 17-ти и 18-ти декември 2005 година Кръг "Нова Магнаура" организира в Пловдив семинар под надслов: “ЧОВЕКЪТ В СВЕТА НА ЗАБЛУДИТЕ (БЕЗ ГРАНИЦИ)”. Взеха участие 45 души. Сред тях бе и Президентът д-р Желю Желев, който сподели размисли на тема: “НАУКАТА СРЕЩУ ЗАБЛУДИТЕ”. И днес не са много сънародниците, които знаят, че през 60-те години на миналия век д-р Желев написва кандидатска дисертация, чието апокрифно заглавие, споделяно от уста на уста (и то – под сурдинка!), е било: “КРИТИКА НА ЛЕНИНОВОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МАТЕРИЯТА”. Онези, които не познават живота в България преди 10-ти ноември 1989 година, трудно биха могли да си представят същинския знаков смисъл на един подобен акт. По време на семинара д-р Желев сподели знаменателни факти, съпътствали неговото еретично желание да подлага на съмнение (и дори да опровергава!) определено виждане на Ленин, отдавна канонизиран като идол, по отношение на който биваха допустими единствено венцехваления. "Политизирана истерия" бе фразата, с която той определи случилото се тогава, и добави: “Никога не съм имал намерение да се занимавам с политика. Привличаше ме науката и научното дирене на истината, и по специално – философията, нейните необятни води, където всеки може неограничено да плува до там, докъдето му стигнат силите. На практика обаче се оказа, че нещата не стоят така. Защото преди да се започне същинското търсене на истината, трябваше да се разчистват поставените пред нея бариери. А това не беше лесно, защото те бяха от идеологическо и политическо естество.” Неусетно разказът премина в диалог. Диалогът върна времето до античността, до раждането на диалектиката, до Платон, разбира се – и до Зенон. Веднага бе припомнена неговата знаменита апория за Ахил и Костенурката, която никога няма да бъде настигната от бързоногия ахеец... За достъп до спомена: http://www.newmagnaura.org/b01070702oblastiprojectsSem2all.htm с последваща навигация до: Желю Желев, "Науката срещу заблудите".

30-ти януари 2015

ПОЧИНА КАВАЛЕРЪТ НА ЛАВРОВИЯ ВЕНЕЦ "НОВА МАГНАУРА 2013" ХІІІ СТЕПЕН ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ Удостоен за проявената от него гражданска смелост и научна доблест, с която подлага на критика Лениновата дефиниция за материята в подготвения от него в средата на 60-те години дисертационен труд със заглавие "Философското определение на материята и съвременното естествознание", както и за написването през 1967 година на монографията "Тоталитарната държава", отпечатана през 1982 година под името "Фашизмът". Поклон пред паметта на д-р Желю Желев, първия демократично избран президент на Република България!

27-ми януари 2015

Публикувани са списъците с актуализираните номинации на "Нова Магнаура" за "Лавров венец 2014" и "Позорен стълб 2014". Включвайки в себе си всички предходни номинации, те са обогатени и с нови имена.

Съображенията за всяко предложение – старо или ново – са огласявани със съответни публикации в "Новини". Едно скролиране назад във времето до датата 11-ти октомври 2013 година, когато бе обявена първата номинация, може да помогне за тяхното припомняне. (Нека във връзка с това не се пропуска оперирането с графичните символи ►►►  и ◄◄◄ .)

Всеки, който се запознае обстоятелствено с изложените аргументи и в добавка реши, че може да се ангажира с една далеч не лека преценка по класиране на кандидатите от двете ранг-листи, може да изпрати своето становище. То ще бъде включено към преценките на журито. В добавка, следва да се има предвид, че в рамките на настоящата процедура степените и за Лавров венец, и за Позорен стълб ще бъдат увеличени – ще бъдат по 15 за всяка от двете категории.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01040013a-Commentslavrov-pozorenall.htm

с последваща навигация до: "Въвеждащи коментари (2014)",

както и:

http://www.newmagnaura.org/b01040013lavrovall.htm

25-ти януари 2015

Към публикацията "Математико-логически предизвикателства" е добавено поредно интелектуално изпитание. Отнася се до рекламата на телевизионен сериал, която милиони граждани слушат стотици пъти и – вероятно – възприемат без някакво особено несъгласие с нейното съдържание.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01071026oblastinaukaMatCalculationall.htm

с последваща навигация до: "Можеш да бягаш..."

24-ти януари 2015

 ПОКАНА

 INVITATION

 ПРИГЛАШЕНИЕ

 Преди 13 дни в сайта "Нова Магнаура" бе вграден статистическият инструмент "Гугъл Аналитикс". Сега той показва постоянно динамиката в контактите на света със сайта.

 13 days ago the statistical tool “Google Analytics” was implemented into the “New Magnaura” website. Now it shows a constant dynamic in the world's interaction with the site.

 13 дней тому назад статистический инструмент “Гугл аналитикс” был инсталирован на сайте “Новая Магнаура”. Теперь он показывает постоянную динамику в контактах мира со сайта.

 Един такъв резултат предизвиква известна изненада, след като става дума за не особено популярен сайт със силно специализирано предназначение – диагностика на заблудите сред хората.

The results may be considered surprising, since the site is not very popular and its purpose – diagnosis of delusions among people – is highly specialized.

 Такой результат вызывает некоторое удивление, поскольку это не очень популярный сайт с особенно специализированного назначения – диагностика заблуждений среди людей.

 Все същият резултат поражда идеята за следната покана: нека всеки, който проявява интерес към диагностиката на човешките заблуди, назове най-опасните от тях.

 The same results provoke the idea of following invitation: if you are interested in the diagnosis of human delusions, please be kindly invited to name the most dangerous of them.

 Тот же самый результат поднимает идею для следующего приглашения: пусть каждый, кто заинтересован в диагностике человеческих заблуждений, назовёт наиболее опасные из них.

 Молим ви, изпращайте своите мнения на адрес:

 Please, send your opinions to the email below:

 Мы просим вас, присылайте ваши мнения по адресу:

contact@newmagnaura.org

 Всички те ще бъдат включени в специална публикация на "Нова Магнаура".

 All your opinions collected will be included in a special publication of "New Magnaura".

 Все они будут включены в специальной публикации "Новой Магнауры".

 Име и снимка на изпращача, както и действителен електронен адрес, име на селището и държавата, в която той живее, са желателен реквизит.

We would appreciate if you provide: your name and photo, an actual email address, as well as name of the place and the country you live in.

 Имя и фото отправителя и фактический адрес электронной почты, название поселения и страны, в которой он живет, являются желательным реквизитом.

19-ти януари 2015

Не би било пресилено, ако се предположи, че името "Евразийски младежки съюз" не е много популярно в България. Това обаче не е така в Русия, а и из други краища на света. Посещението в сайта на сдружението се измерва с десетки милиони, а дневно – с хиляди.

Обозначенията "Русия-1", "Русия-2" и "Русия-3" са по-скоро известни на международните политически анализатори, но говорят малко на редовия гражданин в България.

За достъп:

http://www.newmagnaura.org/b01070331oblastipolitikaPlanEurasia1all.htm

17-ти януари 2015

Повторение на номинацията за 2013 година на Ивайло ("Нойзи") Цветков за класацията "Лавров венец 2014".

За продължението на поредицата публикации в сайта “OFFNews”, озаглавени “Res parvae” – израз, който може да се преведе като “дреболия” или “дреболии”.

Предупреждение. Във фрагментите, които следват надолу в качеството им на обосновка за повторението на визираната номинация за 2013 година, могат да се забележат язвителни квалификации по адрес на известни личности. Онези, които са по-деликатни, могат да доловят в такъв изказ много поводи да се почувстват сериозно скандализирани. В същото време публичният живот в България предлага достатъчно много материал, който фактически оправдава всяка дамга върху челата на кохортите долнопробни люде, иначе защитавани от тогата на една или друга власт, получена по силата на някакво недоразумение.

Из “Res Parvae ІV: Няколко въпроса” от 21-ви януари 2014 година:

“Сидеров? (...) Ако глобалното затопляне се окаже истина и промени климата, разбуни морските вълни, изпепели нашите седем и повече чудеса на света, изпържи реколтите, смрази сегашния свят и ни върне в родовообщинния строй, аз все така ще смятам Сидеров за чудовищно лош актьор. (...) Сидеров и неговите сидерщини, впрочем, са просто радичковско ‘мюре’: той трябва да ви разсее, за да ви отвлече вниманието, докато протестът бъде смазан.

Станишев? (...) И аз казвам: на Станишев въобще не му пука за вас, той има други цели. Сравнително добър играч по левия фланг (но всъщност – дясно крило; в големия футбол, 4-2-3-1, е модерно да караш крилата си да се разменят), който се мъчи да се продаде в чужбина. (...) Станишев, макар освен ‘Винету’ да е прочел и ‘Съкровището в Сребърното езеро’, си остава основната част от проблема, а не от решението (вж. и по-долу) – ако ще да стане шеф и на Партията на междугалактическите социалисти. Които, разбира се, хем са скъсали с космическото си минало на бивши леви главорези, хем не са, и дори не им минава през ум, че всичко трябваше да се рестартира с едно искрено извинение.

Знаете ли какво? Цялата българска политическа класа в момента прилича на привидение, окончателно изтъркало сянката си. Единственият им ресурс е демоничната суета – тя не им позволява да прогледнат. Те са вкопчени във властта, сякаш въздигнали некомпетентността в измамна, смехотворна „божественост”. Обайва ги недосегаемостта, самото властване и изговарянето му (чрез лош, глупашки дискурс) . Те са мрачното лекомислие, грозната аматьорщина, която системно съсипва цяла една нация. Как е възможно все още да ги търпите, по дяволите?

Орешарски? Този човек би бил чудесно упражнение за студенти по психология – даже в една мечтана ситуация трябва да го водят по аудиториите, за да илюстрират синдрома на оттеглеността от реалност. Орешарски е ‘експертното’ (...) лице на провала – колко от вас се замислиха, че за 7 месеца е бил поканен единствено в Китай, Румъния, Азербайджан и наскоро във Виетнам? (А, и едно леко фиаско в Брюксел, ако паметта не ми изневерява).

Какъв е проблемът ли? Много просто: системен. Не мислиш себе си като вид слуга на обществото, ако си държавник, а като някой, който командва. И който мести съдби и големи обществени пари, отдавна превърнати в схеми за източване на същите тези пари. В същото време ти си зависим от всички онези, които изпиват финансовата кръв на това общество, макар и денем. Те са те назначили, по един или друг начин (докато ние си мислим, че има демократичен процес), и няма как да не ‘танцуваш’ по зададения от тях ритъм. Няма лидерство с благост и ум. Има само съобразяване с малцината, които държат ресурса. Дори да искаш да помогнеш, дори да си чист като изкъпано новородено, тайният обществен закон на Балканите ти диктува нещо много простичко: или ‘играеш’, или, ако заимстваме прословутата фраза на Марио Пузо, ще спиш с рибите. Или поне ще плуваш с тях, сънувайки кошмари.

Местан? Класическото ‘интелигентско’ парвеню. Човек, пощипнал оттук-оттам от културологичното – без страст, без истинско проникване в humanities; просто получовек, полуполитик, който разсмива, подхвърляйки ‘сложни” думи. Но ‘сложните’ думи, ако действително знаеш за какво говориш, са отговорно нещо, стига да копнееш за смисъл. Всъщност това не е важно: важното е, че ако нижех тютюн и бях избирател на Местан, нямаше да ми е смешно, че съм се разпрал от работа, а ми изкупуват тютюна на 4 лева. Но понеже не нижа, моят поетично-станцично-ямбично-пентаметрален наратив ми припомня един стих на Хикмет: ‘Всеки ден все повече раздялата се приближава – сбогом, мой прекрасен свят.’

Бареков? Съдейки по размитата таргет-група (и самия лидер, който направо ме събаря с прозрачния си, смазващо провинциален популизъм), ‘България без цензура’ трябва спешно да се прекръсти на ‘България без ценз’. Чудесно е да си прост, казва Швейк. Хашек, който си отиде твърде млад, добавя, че ако си прост, нямаш избор. Вие обаче имате избор – но само ако не спирате да протестирате, и ако не губите присмеха на Волтер.

Кой Волтер?! Ами същият. Първият истински свободен мислител. Той пръв прозря, че омаята на мълчанието, овчето мълчание, парализира ума. (...)

Оланд бил фен на Бодлер? Ще ми посочите ли български политик, който е наясно със звездовалежите на Радоев, реките – майчини ръце на Джагаров, ‘няма щастие’-то на Пеньо, злата хубавица на Фотев, военните разкази на Йовков?

Първанов? Нещо като прегладнял пор, който по стародавна традиция наобикаля левия курник, но от години не е схрускал нито една кокошчица (ако не броим една жилава пуйка преди време). И току-що решително се изнерви от тая смазваща, евразийска несправедливост.

Един сaveat (лат., ‘предупреждение’, бел. моя – И.К.), за всеки случай? Ето: Доган наблюдава целия този цирк отгоре – тих, невъзмутим. Но неговите подопечни все повече са l'éléphant dans la salle (лат., ‘слонът в стаята’, бел. моя – И.К.). Проблемът с Доган е много прост: той винаги смята, че е решението. Но не е. Той е проблемът. (...)

Odi profanum vulgus et arceo (лат.: ‘Мразя безпросветната сган и я държа далеч от себе си’, бел. моя – И.К.). Досущ като Хораций, гнуся се от просташкото и го отбягвам. Но едно отграничение: в моята културна система, за разлика от царуващата, простолюдието не са само бедните и необразовани, а най-вече богатите и необразовани, т.е. парвенюшката тълпа. Да изключим обаче за миг отвращението: човек трябва да мисли, да пази и да поддържа най-високите възможни форми на живот и вкус. Човек трябва да се стреми всяка секунда да притежава класа – особено в свят като нашия, който се намира в състояние на еволюционна война. Знам, че сега се наслаждаваме повече на формата, отколкото на съдържанието, повече на кича, отколкото на смисъла, повече на глупашкото, а не на обществената значимост. Но, за да не атрофираме съвсем, трябва да се върнем към доброто образование и истинската класа.

Можете ли да ми помогнете?”

Из “Res Parvae V: Последна промяна” от 3-ти февруари 2014 година:

“Да, знам. Протестът е чао, всички са фрустрирани, ‘ми, явно не става, така ще си живеем’. Знам и защо – не можело да се протестира до безкрай, без сублимацията на поне едно знаково постижение. Промъкна се всекидневието и скуката. А от скуката има само едно по-лошо нещо – атавистичният страх от нея.

Но все пак грешите и подценявате нещо важно – нищо не плаши страхливеца повече от това да бъде разкрит. И ако няма следващ порив срещу общността на четириглавата хидра (БСП, ГЕРБ, ДПС и другите там, които не заслужават споменаване), скоро ще събираме дребните кисели плодчета на древната поговорка за асирийската манекенка – който няма ум, има крака.

Ахилесовата пета и, същевременно, високият смисъл на неуспелия до момента протест? Метафизичното подозрение, че в последните 9 години не е управлявала никаква Тройна, никакъв Бойко, нито пък сегашните – а една и съща котерия от уж брамини, с помощта на техните кшатрии, вайшии, майшии и т.н., особено в сенчестия сектор (зам.-министри, line management и верни доставчици по контрабандата, ако искате). Тази котерия за последно леко си смени настроението и приятелчетата в една майска вечер миналата година. Просто ей така, като деца в ‘Не се сърди, човече’ – не ми е интересно повече с тия пионки, сега ще играя с другите. А след това пак ще си направим homo novus от кал.

Et voila: Бареков, този пленник на парадокса, ‘голем’-ът на произволното самоопределение. Същият този провинциален нещотърсач сега позира като политик – досущ както позираше като журналист. А вий? Вий сте идиоти, още Ботев ви го каза, с отчаяние. (...)

Бареков, както преди време и Борисов, е неприятното доказателство, че един или група олигарси могат да произведат ‘политик’, съшивайки несглобяеми парчета, досущ като свръхамбициозния доктор на Мери Шели. (...) Трагичният възход на необразования Борисов, а сега и на недообразования Бареков, препотвърждава онова горчиво Алеково ‘дай ми едно магаре, и него ще ти избера’.(...)

Думата ‘наложник’ е рядкост, но доживяхме Борисов, Бареков и останалите ‘спасители’ – и трябва да я изтупаме от прахта. Защото им вдъхвате живот с вашите гласове, за да се упражняват после върху вашето бъдеще, в полза на своите сутеньори в сянка.

Барековската политическа ‘програма’, доколкото съществува? Тя де факто ви съобщава, че е хубаво да е слънчево. Дори може да бъде озаглавена като американска книга: ‘Stating The Bleeding Obvious: The Rise And Rise Of Nikolay Barekov’ (‘Заявявайки азбучни неща: Възходът и Възходът на Николай Бареков’, бел. моя – И.К.). (...) Толкова ли оглупяхме и не можем да „метнем” назад до близката 2009, когато същият този даряваше ГЕРБ с цялата си любов? С неговите смазващи потреси и видения, родени от непрецизния му ум? А сега, в ролята на олигархична кукличка, в отвратителен нов гърч, в който трябва да изпредставлява и обобществи личен икономически интерес? Fellator, ne supra fellationem!, с извинение към Плиний Стари. (Лат.: ‘Специалисте по орална любов, не по-високо от мястото на твоите орални занимания’; алюзия с латинската сентенция: ‘Sutor, ne supra crepidam!’, ‘Обущарю, не отивай по-горе от обущата!’, идваща от ‘Естествена история’ на Плиний Стари и описваща случка, при която някакъв обущар обърнал внимание на художника Апелес, че нарисуваните от него сандали на един от персонажите му в някаква негова картина, не били изобразени правилно, при което, след като Апелес направил необходимите корекции, обущарят продължил с критиката си и върху други фрагменти от картината, за да чуе цитираната забележка. Бел. моя – И.К.) (...)

Българската политика е като онази стара мисъл, че концепцията за сънуването съществува в мисълта на будния, но за сънуващия не съществува нито събуждане, нито действителен свят, нито пък здрав разум. Въпросът е какво правим, когато се събудим окончателно. (...)

Нямате ли и чувството, че е време да загърбим глупостите и да направим така – всеки със своя вид усилие, – че да възпитаваме масата? Да им припомняме, че трябва да се борят за правата си, да ги подтикваме да се развиват икономически и личностно – с помощта на съответната държавна политика в тази посока? Да ги учим да търсят промяната? Знаете ли друг начин? (...) Харесва ли ви да живеете в този отровен, олигархичен псевдо-социализъм от азиатски тип, крепен от крайно компрометирана етническа партия? Ама честно?! Чувствам се сам, сякаш съм последният солипсист. И нито познанието, нито вярата – нищо не помага. (...)

Който и да се надигне, те, покритите с антиморален тефлон, няма да го чуят. Остава нищожната утеха, че след като съдебната система няма да ги съди, може би ще го направи историята. Стискам ви палци да има задгробен живот, за да видите това закъсняло възмездие.

И докато новата Банда на четиримата ни тика към зверска селска трагедия, без никакво очищение в края, Плевнелиев е просто комичен. Прилича на тихия тулуп от задния чин, чието име никой не знае, но който чувства, че изостава, че нещо не му обръщат внимание, затова и той иска роля. Ако, не дай боже, някой на улицата извади нож на Плевнелиев, той ще настоява първо, така, ако може, да организират допитване по въпроса.

Забравихте най-важното – вие не сте техни поданици, а техни господари. И тъй като те са некадърни и крадливи слуги, имате пълното право да ги отстраните. Защо няма да стане ли? Защото сте твърде възпитани. Всички се смятате за умни, но в последното десетилетие ви управляват двама истински гении – специалист по съветски военни униформи и специалист по навиване или развиване на пожарникарски маркучи. При това положение остава да се надяваме единствено на Анонимните.

Орешарски: ‘Няма да успеем да свършим всичко, но целта ни е да постигнем видими резултати и промяна на перспективата. Да заменим отчаянието с повече надежда (WTF?! – бел. авт.). (‘WTF?!’ е съкращение от възклицанието: ‘What the fuck?!’, което в по-благопристоен превод има приблизителния смисъл на: ‘Какво, по дяволите?!’ Бел. моя – И.К.) Забравете за месии и спасители. Всичко зависи от нас.’ И Андерсен би се изумил от тази наглост. Това звучи като: ‘Не бе, не съм гол, как ще съм гол, това е оптическа илюзия. Всъщност съм облечен с най-красивите дрехи и не разбирам защо не ми се възхищавате.’

Те се надяват да угасят вашата искра с обикновено изчакване (докато се окопават все по-дълбоко и изсмукват ‘живот народен’ като смока от ‘Елегия’-та на Ботев; а всъщност те са онези ‘наши гости’ от същата творба). Очевидно нямат намерение да се махнат сами. Дали да не повикаме екзорсист?”

Из “Res Parvae VІ: Welcome To My Nightmare” (“Добре дошли в моя кошмар”) от 19-ти февруари 2014 година:

“Ето ме, сънувам, страхувайки се, че съновиденията са сякаш генерална репетиция за смъртта. Спя кратко, накъсано, по леонардовски, в най-различни моменти от денонощието – понякога в онези пурпурни минути призори, друг път – в края на деня, когато птичите ята се реят над софийските покриви (...). Сънувам предимно абсурди, тревожа се, че не спя непробудно, а Хипнос, тая вулва симплекс хипнотика, постоянно ми сервира кинически противоположни същности. И безсънието, безсънието... Затварям пламнали очи, ала напразно – няма сън. Не мозък, а олово сякаш в разяден череп се разлива. Възглавието – камък същи, леглото – тръне и коприва.

Всеки от вас, разпознал в последното изречение гения Яворов, може да продължи да чете. (...)

Ето ви ‘тръне и коприва’, един от многобройните ми кошмари: според него, вие не знаете почти нищо за прословутото задкулисие, защото нямате достъп до истинна информация. Колкото и да се мъчите интелигентно да прозирате между редовете (и между кадрите по ТВ), всичко е толкова ‘добре темперирано’, че онова пиано на Бах е като апотеоз на наивитета. ‘Задкулисието’ действа много просто: то, от сутрин до мрак, мести и се притеснява за едни стотици милиони, защото стотиците милиони водят до стотици милиони житейски притеснения. Докато вашият дневен ред е как да изжонглирате до другата седмица или месец с наличното, ‘задкулисието’ не спи добре, защото големите пари никога не спят. Но не бива да му съчувстваме – то пре**ава бъдещето на вашите деца, защото трагично стеснява възможностите. Включително възможностите за нещо като втора ‘следосвобожденска вълна’. Т.е. ето ви една хладна и практическа причина да съборите статуквото: няма как в тази БСП/ГЕРБ/ДПС-среда младите емигранти с добро западно образование да поискат да се върнат, за да отвоюват обратно своята България.

Говорят ви тъпотии – имало етническа опасност. Няма такава. Страната е превзета – особено по места – от неграмотни българи, а не от неграмотни турци. Горе-долу като в края на ХІV век, когато Св. Евтимий Търновски (...) се държи за главата и се чуди как е възможно да сме толкова прости. (...)

Кошмарният ми сън продължи: в него Пеевски, макар и интимна брадавица на Доган, най-вероятно ще бъде жертван (т.е. прибран обратно на тъмно), защото вече е твърде осветен, имаше го и в доклада на ЕС. И донякъде се ‘освети’ сам, глупашки, с последните си изяви, доказвайки не само своята непонятна грандомания, но и че не е задължително да си умен, за да си богат. Какво по-окуражително за вас? Явно всеки може, не спирайте да опитвате.

Още един мой кошмар: Доган в момента окрупнява своите приятели Бойко и Първанов. (...)

И още един кошмар: Първанов отдавна гали шкембето на Борисов, че и под него, и сега внезапно излиза на сцената, защото крайната му цел е да превземе БСП. Как? Като откъсне едни евентуални 40 000 гласа от БСП, връщайки Борисов на власт. БСП, разбира се, ще се вбесят на Станишев, че за осми, девети или петнайсти път ги е провалил на избори. И Първанов ще се върне да си вземе онова, което смята, че си е негово още от края на 90-те – т.е. да оглави БСП. Единственото забележително тук е, че родната памет е трагично къса – никой вече не си спомня, че Първанов е неприятна, непростима част от огромния държавен БСП-провал в началото на 1997.

Борисов, без да ще, помага на сегашните, защото в опозиция е като Офелия – когато ходът на събитията нещо не му хареса, става някак крехък, обидчив и passive-aggressive. Един вид позира като ‘човекът без уши’, както гласи първата глава от третия том на Винету – а всъщност е подслушвал всички, и сега си измива зачервените ръце с онова неприятно нещо на име ‘Цветанов’.

Има ли изход? Не и чрез всички споменати. (...)

Прословутата вече ТВ-пиеска между Бареков и Петров – тези нови Владимир и Естрагон, които чакат едното нищо. Фройдистът в мен не може и не може да се въздържи, ферцайунг. Беше си вид класическа еротика, тип ‘вземи ме, твоя съм’ – Бареков неочаквано нежен, почти като Вагнер в песните по Матилда Везендонк, Петров – решително разтворил уж загрубялото цвете на своя копнеж. Но имаше сякаш и нещо двойно символистично – ‘дай поне един лев, защото любовта днес, за разлика от при соц-а, не е безплатна’. Юнгистът в мен би добавил нещо за комичното дуене на Петров, за компенсаторните механизми, свързани с вътрешни дефицити в младежките години – но то кой ли не робува на своите дефицити, така че да бъдем снизходителни. И леко тъжни, защото случката вече е безпредметна. Остана само горчивият послевкус с нотки на извънградски билки, и един смътен лъх, който не дъхва над полени по Пенча, а на киселичко, досущ като изпод абицата на бай ви Ганя. И понеже съм лаик във военното и милиционерско дело, си мислех, че само плененият от врага офицер предава своя кортик, сабя и т.н. Оказва се, че е прието и при запленения от привидността.

Да, сега е модерно да се възмущавате от Росен Петров, но по моему няма нужда – защото, макар никога да не е бил част от дори малкото медийно решение, той де факто все още не се е превърнал в част от големия политически проблем. Нарича се ‘политически опортюнизъм’, изобретен от Макиавели преди шест века: Росен ще препотвърди онова за най-бързия ‘социален асансьор’, както и другото, че в клаустрофобната ни провинциална среда със заключени хоризонти трябва да влезеш в политиката, за да си ‘оправиш живота, маме’. Смазващо, някак есхатологично разбиране, подсказано още от Алеко. Друг е въпросът, че Росен Петров сякаш се затича с малкия си куфар по перона, и в бързината се качи на влака за наобратно.

Като казах ‘Алеко”, да ви подаря един цитат от дневника на Иречек (1884), който сякаш казва всичко за нас и днес: ‘При последното си пътуване видях пак западния свят с духовен живот, с космополитична сцена – човек се чувства част от голямо световно цяло. А тук хоризонтът е «ограден с дъски», намираме се вън от световния организъм; в разстояние на два месеца само два пъти четох за България във вестниците, никой не се грижи за тези краища. Сцената е тясна, локална, няма поле за големи планове, най-малко за научна писателска работа. Па и никаква сигурност...’ Повтарям: 1884-та.

Много е просто: липсват ни не толкова първите 7, колкото последните 70. Докато средноевропейските бивши СИВ-държави сякаш сведоха своите нео-комунистчета до червеното детско автомобилче в снега в ‘Кръстникът 2’ (...), ние ги препотвърдихме многократно във властта. Цялата им стратегия от 1990 насам е да ви държат бедни, с безценната помощ на ‘стратега’ Доган – било под формата на Симеон, тройна коалиция или собствената им креатура Борисов, било чрез обща властова заплаха. (...)

Сънувах също, че понеже над военната цел Кокура било облачно, американците пуснали втората атомна бомба над Нагазаки – ей така, що не, така и така некво градче наблизо. Усещане за безперспективност? Това се нарича ‘стесняване на съзнанието’. Вашият личен Нагазаки, или Дрезден – т.е. излишната, изумителна, абсурдна, смазваща, тъпа политическа жестокост, която вие си избирате сами. Mundus vult decipi, ergo decipiatur. (‘Светът иска да бъде лъган. Следователно нека бъде лъган!’ Бел. моя – И.К.) Подсъзнателно, вие копнеете да бъдете измамени от тях, уютно ви е – и затова си го заслужавате. Защото сте стадо овце, което не успя да излъчи дори една немска овчарка като Меркел. (...)

Когато се събудя, избърсвам сълзите и не се предавам. Смелост.”

А нататък следват:

● "Res Parvae VII: Замръзналото кралство" от 9-ти март;

● "Res Parvae VIIІ: Desaparеcidos" от 22-ри май (думата "desaparecidos" (буквално, "изчезнали" на испански), се използва за обозначаване на хора, които са били арестувани по политически мотиви или са били обвинени в извършване на антиправителствена дейност срещу военните режими в Аржентина, Чили и други страни от Латинска Америка, след което техните следи са загубени);

● "Res Parvae IХ: Цунг-цванг" от 17-ти юни;

● "Res Parvae Х: Любов и други катастрофи" от 29-ти септември;

● "Res Parvae ХІ: БЦДП" от 3-ти октомври ("БЦДП" = партията "Бойко, Цацаров, Доган и Пеевски") и

● "Res Parvae ХІІ: Vous Etes Tous Charlie" ("Всички вие сте Шарли") от 15-ти януари т.г.

“Res Parvae ХІІ: Vous Etes Tous Charlie”, начало:

“Точно така. Всички вие, повече или по-малко, сте ‘Шарли’, само че не всички го осъзнавате. Защото ‘Charlie’, иначе нищо и никакво забавно-безотговорно седмично (...) издание, стана символ на нещо многопластово – например да започнете да отхвърляте един съвременен ирационален страх и да схванете, че току-що беше атакуван самият ни начин на живот и основни свободи. Специално у нас се налага да прогледнете през заслепителната плетеница от трагедиен кич и клиширани вопли тип ‘разстреляха свободата на словото’, през очакваното brio; вие сте родните ‘Шарли’, защото всекидневно ви отнемат свободата на мисълта, макар и без калашници – тихо, недоловимо, с „околовръстни” действия, финансова принуда и брутален brainwash, чрез немислимо и примитивно съешаване между реално и привидно, между същностно и ‘жълто’ (...)

Дали убитите Шарб, Волински и останалите биха носили значки ‘Je Suis Charlie’? Най-вероятно не – те винаги се бунтуваха срещу масово установеното, дори срещу себе си, прилагайки дву- или дори трипластова ирония. Но и това вече не е важно. Важна е самата възможност за деконструктивистки подход при всякакви обстоятелства – била тя Charlie, или пък Трей Паркър/Мат Стоун.

Impish хуморът на Charlie: в България не се разбира, няма подобна традиция. Хуморът у нас и досега е на предмодерно ниво тип вицове за блондинки във вестник ‘Труд’ или, в най-добрия случай, носталгичен поплак към новогодишните програми със старите ‘смешни’ актьори от Сатиричния; като сюблимно постижение се схваща единствено пародията, а шегата по българскому винаги трябва да се обясни. (...)

Какво е ‘impish’ ли? Трудно е да се преразкаже. Ето ви пример от вече покойния БГ-вариант на списание Maxim, което (най-вече в британския си оригинал) се родееше с ‘Charlie Hebdo’: двама римски войници сковават кръста за Исус, а той ги гледа отстрани и казва: ‘Момчета, не го правите както трябва – вярвайте ми, аз съм дърводелец.’”

16-ти януари 2015

Номинация на пастор Светослав Петров за класацията "Позорен стълб 2014".

За неговото трудно съвместимо поведение на християнски пастор с дейността му като един от учредителите и основните активисти на “Сейв къмпани интернешънъл”, осъдена към настоящия момент за некоректно привличане на “сътрудници”.

Традиционната представа за част от християнските ценности включва съобразяването със съдържанието на определени послания, приписвани на евангелския персонаж И(и)сус, сред които със своето силно въздействие се открояват онези, които третират материалните богатства (и удоволствията от тях). Ето някои:

“Затова казвам ви: не се грижете (...) какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. (...)

Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. (...)

Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, (...)

И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?

Защото всичко това търсят езичниците (...)” [Библия, “Евангелие от Матея”, 6:25-32].

И още:

“А посеяното в тръни е [като] онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно” [пак там, 13:22].

И още:

“Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.

Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;

и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.” [пак там, 19:21-24].

В своя капитален труд "Протестантската етика и духът на капитализма" (писан между 1905-1906 година) Макс Вебер, като изхожда от размисли на Бенджамин Франклин, изразяващи "всичко, характеризиращо този 'дух'", не пропуска да вплете и една откровена оценка относно изложената "житейска мъдрост", която принадлежи на австрийския писател, критик и журналист Фердинанд Кюрнбергер (1821-1879):

“От телетата се прави лой, а от хората – пари” [“Протестантската етика...”, София, 1993, с. 38].

Уточнение 1. От някои животни (например, такива, които са поставени в режим на обездвижване) се добива повече лой, отколкото от други.

Уточнение 2. От някои хора (например, такива, чиято мисловност е поставена в режим на обездвижване) могат да се спечелят повече пари, отколкото от други.

Уточнение 3. В решение на Пловдивския районен съд от 7-ми юли 2014 година, по повод жалба от страна на "Сейв къмпани интернешънъл" във връзка с наложена санкция от Комисията за защита на потребителите, се казва:

“След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по категоричен начин, че жалбоподателят осъществява състава на административно нарушение по чл. 68ж, т. 14, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Безспорно се установява, че към датата на извършване на проверката, 04. 09. 2013 г., свободният достъп до предлаганите от ‘СЕЙВ КЪМПАНИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ’ ООД услуги е ограничен, тъй като единствено регистриран вече потребител може да покани и регистрира друго лице. В този смисъл при липса на покана от регистриран вече потребител, предлаганите услуги не могат да бъдат използвани. (...) Чрез така установената търговска практика по смисъла на §13 т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП ‘СЕЙВ КЪМПАНИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ’ ООД създава, използва и насърчава продажби, като основната цел не е нито продажба, нито потребление на стока и услуга. Такава цел се явява включването на други потребители в системата, при които потребителят плаща, за да участва, получавайки възможност да възстанови заплатената от него сума чрез привличането на други потребители в системата. В този смисъл безспорно се установява, че към датата на извършената проверка ‘СЕЙВ КЪМПАНИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ’ ООД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 14 от ЗЗП и в този смисъл е налице нарушение с правна квалификация по чл.68ж, т. 14, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.”

А чл. 68ж, т. 14 гласи:

“Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

(...)

т. 14. създаване, използване или насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си възстанови заплатената от него сума главно чрез привличането на други потребители в системата.”

Към настоящия момент страницата на "СЕЙВУЕЙ БЪЛГАРИЯ", сегашното име на "СЕЙВ КЪМПАНИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ", има регистрирани 17 823 харесвания. Човек може да открие сред регистриралите се като харесали я много свои Фейсбук-познайници.

14-ти януари 2015

През изминалите дни, наред с девиза "АЗ СЪМ ШАРЛИ", постепенно придоби световен резонанс и неговото отрицание: "АЗ НЕ СЪМ ШАРЛИ". По тази причина – при все и с известно закъснение – тук се предоставя възможност на всеки, който желае да обяви публично, че застава зад него, да стори това.

Красимир Марков:

“Относно въпроса: ‘Аз Шарли ли съм?’, отговорът ми – може би, неочакван – е:

‘И ДА, И НЕ!’

Защото си е чисто заблуждение да преживяваме съдбата на десетина, наистина доблестни хора, но да мълчим за съдбата на хиляди невинни и не по-малко доблестни хора, които продължават да биват убивани!

Затова аз КРЕЩЯ:

‘JE SUIS CHARLIE! Я Волноваха! Я Іловайськ! Я Піски! Я аеропорт! Я Щастя! Я Дебальцеве! Я Донецьк! Я Луганськ! Я Маріуполь! Я Єнакієво! Я Ізварино! Я Савур-могила! ... Я Київ! ... Я Рівне! ...!!! ...!!!! ...!!!! ...

JE SUIS UKRAINE!!! ...’

И не само:

‘Я РОССИЯ!!!’

Ето защо:

‘Реални загуби на редовните руски войски за времето на войната в Украйна – към 13. 01. 2015.:

УБИТИ – 5 199

РАНЕНИ – 1 938

БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ – 2 685.’

Според публикация в блога на Олег Ярчук: http://oyblogg.blogspot.se/2014/11/22.html”

Интригуващо съобщение до "Нова Магнаура":

“Аз не съм Шарли. Харесвам Борис Димовски. Бог да го прости.”

Но... нека си припомним един знаменателен художествен факт, сътворен от непослушната ръка и откровено оскърбителното намерение на Борис Димовски – карикатурата с вградения подпис на другаря Тодор Живков под формата на свинска опашка:

Нима в едно общество на диктатурата унижението на Първия диктатор не е съвместимо с оскърблението, нанесено на някой пророк, месия или бог в едно свободно общество?

8-ми януари 2015

В тези дни на размисъл около трагичните събития във Франция някои насочват вниманието на обществото към моралните измерения в дейността на редакторите, журналистите и карикатуристите от списание "CHARLIE HEBDO", афиширайки въпроси от рода на.

ЗАЩО ПРОСТАЩИНАТА НЕ Е САТИРА?

Човек неволно се пита: ако долната карикатура бъде подложена на морален анализ, тя ще бъде ли окачествена като проява на простащина?

А тя е отпечатана в списвания от Христо Ботев вестник "Тъпан" (брой 14 от 5-ти ноември 1869 година) и е имала за цел да осмее членовете на така наречената "Добродетелна дружина" (русофилския комитет), показвайки, че те се пръкват от напъните на руската дипломация, изобразена в случая като магаре. Онзи, който днес проявява повишена религиозна чувствителност, би отбелязал и гаврата с така нареченото "Свето писание", съдържаща се в текста под заглавието:

“И рече оселът: да будут нотабили, и бише нотабили.”

НЕДВУСМИСЛЕНО ПРОСТАШКО, НАЛИ!

Пояснение 1. "Нотабил" – виден гражданин измежду дворяните, духовенството или буржоазията, който по времето на феодалния строй е бил член на съвещателен орган към монарха.

Пояснение 2. Името на последно подкрепилия девиза "Аз съм ШАРЛИ" Христо Ботев, не е някаква игра с паметта на именития ни съотечественик. То е името на наш сънародник, живеещ понастоящем във Франция. Неговото уведомително писмо гласеше буквално:

“‘Je suis Charlie’ (Christo Botev – Liege).”

 

ДИМИТЪР КОСТАНЦАЛИЕВ	ХРИСТОФОР БАЛАБАНОВ	АТАНАС ГАНЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР ФИЛЕВ	ЛЮДМИЛА БИЛЯРСКА	СТАНИМИР ПЕТРОВ
ПЕТЪР АЛЕКСИЕВ	ИВАН ИВАНОВ	ЛЮБОЗАР ФРАТЕВ
НЕВЕНА ДИНКОВА	ИВАН МЛЕКАРОВ	КОСТАДИН ПЕТКОВ
ДОБРИН МУМДЖИЕВ	СОНЯ ИВАНОВА	МАРИЯ ХРИСТОВА
ЯНА КОСЕВА	НИКОЛАЙ НЕДЕКОВ	ВАЛЕНТИН БОТЕВ
ИВЕЛИНА НОВАКОВА	ИВАЙЛО ХРИСТОВ	ЗЛАТКА СТОЯНОВА
МАРГАРИТА ХРИСТОВА	КРАСИ МАРИНОВА	1/2 КРАСИМИР МАРКОВ
РУМЯНА ИВАНОВА	ИВАН ИВАНОВ	АЛЕКСАНДР ЗАХАРЬIЧЕВ
ЮЛИЯ ТОДОРОВА	ГЕОРГИОС ТРАЯНОС	СОНИ БОХОСЯН
КАМЕН МИЦЕВ	КАЛОЯН ЧАПКЪНОВ	НИКОЛА ГОГОВ
МАРИАНА АЛЕКСАНДРОВА	РОСИЦА БОЧУКОВА	ДИЛЯНА ТИНЕВА

По света битува традиция: онези, които са живели като заклети веселяци, да бъдат изпращани с някой и друг разказан виц, припомнена смешна случка, комична гримаса или жест... И с продължителни аплаузи – така, сякаш някакъв спектакъл току-що е свършил и любимецът на публиката просто се е отправил към гримьорната си. Вероятно това е някакъв своеобразен среден пръст, показан на смъртта, някакъв опит за ритуален триумф над нея, някаква утеха.

Оцелелите от редакцията на Шарли Ебдо изпратиха своите покойни колеги с много карикатури, сред които и тази:

Братята Куаши, междувременно пристигнали на небето, питат:

– Е, къде са нашите 70 девственици?

А те им отговарят от облака:

– С екипа на Шарли, загубеняци!

Подобно журналистическо поведение може да се стори някому ненормално. Но... нима на него не би могло да се погледне и през отговора на евентуалния въпрос: какво би намерило място върху страниците на Шарли Ебдо, ако убитите хумористи бяха останали живи? Нима с една такава карикатура те, именно те, не продължават своята доскорошна работа?

А иначе светът реагира и с един друг електронен плакат – може би пресилен в своя обобщаващ лаконизъм, но... така или иначе, болезнено актуален:

НАУКАТА

ще признае, когато допусне грешка.

РЕЛИГИЯТА

ще убие, за да докаже, че е права.

Jean Julien

8-ми януари 2015

Номинация на Цвета Младенова за класацията "Лавров венец 2014".

За създадения от нея и екипа ù филм “Продавачи на мечти”, излъчен на 26-ти май 2014 година по Българска национална телевизия в рубриката “В кадър” и третиращ някои измамни практики в дейността на компанията “Сейвуей България”, както и за подготовката на други филми и предавания с острокритична насоченост.

Глас (без значение чий, първоначално зад кадър, впоследствие – и в кадър) говори велемъдро към трепетно притихнала публика по време на презентация, организирана с цел да привлече нови партньори на "Сейвуей България":

“Замисляли ли сте се относно думата ‘достойнство’? Защото думата ‘достойнство’... нейният корен е ‘стойност’. Достойнството е нещо, което движи всеки един от нас.”

След като презентацията преследва търговска цел, разбираемо е в самото начало да се отваря дума за "стойност" (а още по-добре – и за "принадена стойност", за "действителна стойност", за "морална цена на добавената стойност" и така нататък).

Има обаче и един друг важен (при все и изглеждащ страничен) аспект. Той е чисто лингвистичен. Дали наистина коренът на думата достойнство е стойност? И ако това е така, то следва ли "до"-то от достойнство да се мисли като представка, която показва, че става въпрос за нещо, което е "до" стойността – може би, "пред" нея или "встрани" от нея?

Между другото, думата достойнство е общославянска. Идва от старославянския език, а в етимологичен план експертното мнение я отвежда към думата "достоинъ", сиреч "достоен", която на свой ред е обвързана с "достой" (тук едва ли някой би отрил нещо, отнасящо се до стойност!). Нататък връзките водят към думата "достояти", която (приближена към нашите днешни представи) би звучала така: "такъв, какъвто следва да бъда, какъвто съм длъжен да бъда".

Нека сега лингвистичният поглед бъде разширен. В латинския език достойнство се изразява чрез думата "dignitas". Оттам тя е попаднала в много други езици: италиански – "dignità", испански – "dignidad", португалски – "dignidade", френски – "dignité", английски – "dignity", датски – "vaerdighed" ("værdigheden"), ирландски "dhínit an", каталонски "dignitat", малтийски – "dinjità", холандски – "waardigheid", норвежки – "verdighet", шведски – "värdighet", та дори и в есперанто – "digno". От друга страна в латинския език стойност се изразява чрез думата "value" ("valorem"). Идентично тя е проникнала в италианския като "valore", в испанския – като "valor", в португалския – също като "valor", във френския – като "valeur", в английския – като "value" и така нататък до есперанто – като "valoro". Както се забелязва, не се долавя някаква "коренова" връзка между достойнство и стойност. А нима народите, говорещи тези езици, не са успели да открият през вековете, че "коренът на думата 'достойнство' е 'стойност'"?

Разбира се, оттук не следва, че достойният човек не е стойностен човек. Напротив, той е много стойностен! Но... в един специален смисъл, който е твърде далеч от меркантилната представа за стойност, която – за съжаление – стои в основата на всякакъв род подобни "продавалници на мечти".

Така, още на входа следва да се запитаме: къде бихме се оказали, щом още първото изречение предизвиква подобни съмнения? И друго: дали наистина достойнството е "нещо, което движи всеки един от нас"? (Тук питането се отнася до използваната дума "всеки".)

Колкото до всичко останало, то може да се види и чуе на адрес:

http://bnt.bg/predavanyia/v-kadur/v-kada-r-26-maj-2014-finansovite-piramidi

5-ти януари 2015

Номинация на Константин Ангелов за класацията "Лавров венец 2014".

За създадената от него Фейсбук-група под името “Игнорирай SCI – Спаси приятел!”, с цел предпазване на хора, които – поддавайки се лесно на внушения за бързо забогатяване – стават жертва на рекламната агитация от страна на фирми с неморално пазарно поведение и в частност – на компанията “Сейв къмпани интернешънъл”, междувременно прекръстила се на “Сейвуей България”.

Аргументи (към 14-ти февруари 2013 година):

“‘Сейв Къмпани’-моделът включва както карти за отстъпки, така и SCI-бизнеспакети. Това с картите е о кей. Има десетки, а може би дори – стотици, фирми, които имат разработени картови системи за отстъпки в дадена мрежа от обекти, фирми и т.н. При закупуването на SCI-бизнеспакет обаче, асоциацията с финансова пирамида вече беше налице, пък било то и не от съвсем класическите Понци-схеми. Всеки мултилевъл-модел прилича на пирамида. В това, мисля, няма спор и не виждам какво има да се сърдят организаторите на този модел (...). Проблемът в тази структура идва от въпроса: как точно включилите се сега бизнес-партньори ще ‘избият’ първоначалната инвестиция от 3000 лева, която са направили? Мога да се похваля с известен опит в сферата на измамните структури, просто понеже аз самият преди време бях агитиран по подобен начин да инвестирам – при това, доста повече от 3000 лева, които се изискват, за да се стане партньор в SCI. Имах възможността да видя нагледно как бе манипулирана голяма група от хора. Най-парадоксален беше фактът, че на лъскавите презентации в лоби-бара на Новотела присъстваха немалък брой висшисти, бивши военни, застрахователи, собственици на малки фирми, зъболекари и други. Тогава, както и сега, се повтаряше единствено и само това: че човек трябва да повярва в схемата, да повярва в себе си, в бъдещето, в господ, в чудото... Че моделът, в международен мащаб, е уникален и какво ли не още... И всичко това, като го приказва самопровъзгласил се пастор, започваш с насълзено око да сияеш от щастие, че господ е до теб и следи всяка твоя крачка. За капак на всичко, разбираш, че този бизнес-модел скоро ще се преподава в университетите в Англия и т.н. Е, как да изпуснеш възможността да бъдеш един от първите просветлени професори-милиардери?”

Подробности (много и впечатляващи) на адрес:

https://www.facebook.com/groups/sci.ignore/

4-ти януари 2015

Препотвърждаване на номинацията за професор Тодор Вълчев от 2013 година за класацията "Позорен стълб 2014".

За неговия “принос” (в качеството му на Управител на БНБ!) към масовото заблуждаване на българите през 1995-96 година, че националната валута е стабилна – твърдение, опровергано от последвалата катастрофална девалвация на лева през 1996-97 година.

Някои допълнения.

Предупреждение. Не е изключено непосредствено следващите надолу текстове да са плод на нечие недоброжелателство или невинни масови прояви на самозаблуждения, способни да предизвикат лавинообразно разпространение на неистини. В същото време те са публикувани и настойчиво пре-публикувани от различни медии и справочни издания (вестник "Новинар", Уикипедия, вестник "24 часа", "Portal of the Truth" ("Портал на Истината") и други – някои от които наистина оцветени в жълто). Навсякъде обаче се повтаря едно и също задължително твърдение:

“Професор Тодор Вълчев е член на Римския клуб.”

В някои случаи дори се засвидетелства времева конкретизация (вестник "Новинар", 10-ти февруари 2001 година):

“Признание за личните му качества, научна дейност като преподавател в УНСС и управител на БНБ – а и като масон, бе избирането му през 1995 година за член на Римския клуб.”

Не е публично известно професор Вълчев да е опровергавал информацията за своето членство в Римския клуб или да е съобщавал за някакво прекратяване на членството си в него. Обратно, и днес могат да се прочетат интригуващи разсъждения на някогашния Управител на Българска народна банка за въпросната международна организация, която има дефинитивно засвидетелствана филантропична цел. Ето пример – "Portal of the Truth", 1994 година:

“– Мислите ли, че възникването на Римския клуб е случайно явление?

– Възникването на тази неправителствена, юридически неформална, международна организация съвсем не е случайно. По своеобразен начин то отразява тревогата на определени делови и интелектуални кръгове за бъдещето на цивилизацията, за изчерпаната възможност на традиционните начини да се разрешават глобалните проблеми. Теоретичната продукция на Римския клуб е конкретна реакция на разпространените песимистични настроения относно перспективите пред човечеството – икономически, социални, екологични и т. н. Вече четвърт век тази алтернативна организация (...), полага усилия да повлияе върху политиката на управляващите, за да се осигури по-стабилно бъдеще за човешкото общество.

– Запазил ли е според Вас известността си този клуб и до днес?

– Зависи от плоскостта, в която ще се разсъждава – относно научнотеоретическата стойност на разработките или практическите резултати от усилията на Римския клуб. Идеята да бъдат мобилизирани 100 известни учени, интелектуалци, политици и бизнесмени от целия свят, които смятат, че наред с професионалните им задължения са длъжни да допринасят за решаването на дългосрочните проблеми на човечеството, безспорно е извоювала висок авторитет на тази организация. В досегашните изследвания на Римския клуб се очертават няколко основни направления: икономически анализи и прогнози за развитието на човешкото общество, дългосрочни анализи и прогнози на международните отношения и политическите реформи, екологични прогнози и платформа, ценностно-нормативна, социологическа страна на настоящето и бъдещето.

– Кое от тези направления Ви допада, с оглед на Вашите научни и професионални интереси?

– Естествено на първо място икономическите анализи. Но аз съм твърде зает, за да отделям специално време за научните си интереси. Следя развитието на клуба, но невинаги мога да участвувам в неговата работа. Например, сега, на последната среща в Буенос Айрес, която беше посветена на проблемите на бедността, служебни ангажименти ми попречиха да замина. Приоритетите ми са други в момента. (По онова време професор Тодор Вълчев е все още Управител на Българска народна банка – бел. моя, И.К.)

– Мрачните песимистични прогнози или блестящите хоризонти пред човешката цивилизация – кой от двата полюса в докладите на Римския клуб е по-близо до Вашата мисловна схема?

– На този въпрос не е възможен еднозначен отговор. Зависи от линията на разсъжденията, от гледната точка, от проблематиката. Този въпрос изисква конкретен материал за анализ. Но по принцип – песимизъм или оптимизъм, може би отстъпват пред реализма. Тревожните констатации в докладите на клуба целят да привлекат вниманието на държавниците, на управляващите върху проблеми, чиято проекция в по-далечното бъдеще може да предизвика непреодолими трудности.

– Бихте ли посочил някои от докладите на Римския клуб, които са Ви направили впечатление?

– На първо място ‘Границите на растежа’, ‘Новият икономически ред’, ‘Човечеството на кръстопът’, ‘Отвъд века на разточителството’, ‘Енергийните баланси на бъдещето’, ‘Третата глобална революция’. В Хановер миналата година темата беше ‘Новите отговорности на Европа в света до 2020 година’ – ‘новата’ Европа от Владивосток до Рейкявик, нейната интеграция и възраждане на значимостта ù в света. Следващият доклад ще бъде посветен на ‘Възможностите да се управлява’ – управлението на процесите в общественото развитие.

– Разкажете нещо по-интересно за приемането Ви в клуба, личните Ви впечатления, идеите Ви за българското участие в работата му.

– Българското участие конкретно може да се осъществи чрез Съвета за бъдещето на Европа, създаден наскоро към Римския клуб. В България е учредена Асоциация на Римския клуб, която заедно с 12 други страни участва в този Съвет и в работните групи при него. Ние ще участвуваме евентуално с доклади на годишните сесии. Колкото до моето приемане – не ми е минавало през ум, че може някога да бъда сред 100-те, редом с генералния директор на ЮНЕСКО Федерико Майор, американския икономист Михайло Месарович, френския икономист и социолог Бертран Шнайдер, испанския педагог Рикардо Диас Хохлайтнер, политиците Джими Картър и Михаил Горбачов, коронованите глави на Дания и Испания, президенти (бивши и настоящи) на Колумбия, Швейцария, Уругвай и Финландия, мениджъри на много известни компании. В живота, както знаете, понякога и случайността казва своето. Имам предвид, че точно сега Римският клуб се вълнува особено от ‘Изтока’. Позицията на Гуверньор на централна банка се смята за много престижна в света. Освен това може би моите участия на международни научни форуми преди и честите напоследък контакти със световните финансови организации също са допринесли... Но много по-важно от моя избор е, че България е представена в Римския клуб.

– Бихте ли интерпретирали една от основните тези на Римския клуб?

– ‘Съвременната цивилизация се базира материално върху една изключително успешна технология, а духовно върху нищо...’ Бездуховността – това наистина е в състояние да доведе до много опасни последици. Духовните ориентири са изключително необходими. Без тях както отделният човек, така и обществото попадат във вакуум, от който се стремят да излязат. Може би това е целта на Римския клуб в търсене на нови ценности, нова отговорност, нови човешки качества, търсене на необозримите вътрешни граници на човешките същества... Много нови проблеми избуяха в уникалния за човешката история преход на Източна Европа от командно-административна система към пазарна икономика. Този процес се отразява както върху така наречения ‘трети свят’, така и върху индустриално развитите страни в днешния силно взаимообвързан свят.”

Няколко днешни констатации.

Поглед към официалния сайт на Римския клуб:

Както в повечето случаи, и в този сайт е предоставена възможност за автоматично търсене. Ако се набере името "Тодор Вълчев", транскрибирано с латински букви като "Todor Valchev", резултатът е следният:

"Съжаляваме, но Вие търсите нещо, което не съществува тук."

Възможно е да съществува някакво несъответствие, свързано с транскрибирането на фамилното име "Вълчев". Не е изключено то да е било мислено и изписвано по някакъв друг начин – например, "Vulchev". Затова пък с името "Todor" (само "Todor") не би следвало да се появяват въпросителни.

Резултатът:

"Съжаляваме, но Вие търсите нещо, което не съществува тук."

Не е невъзможно името на професор Вълчев, както и негови биографични данни, да се намират в рубриката "Членство", просто електронната търсачка на сайта да проявява някакво своенравие и да не осигурява връзка със съответния сегмент от базата данни.

Резултатът:

"Кликнете по-долу, за да си осигурите достъп до пълните списъци с членовете на Римския клуб:

пълноправни членове,

асоциирани членове,

почетни членове,

членове на Изпълнителния комитет,

служебни членове."

За съжаление, в нито един от тези списъци не фигурира името на професор Вълчев. Могат да бъдат открити имената на споменати от него политици или учени, издатели или университетски преподаватели, но... без неговото да е сред тях. Остава следната хипотеза: в някакъв момент професор Вълчев сам да е прекратил своето членство в Римския клуб – примерно, поради напреднала възраст. Но в такъв случай защо към днешна дата не е останала никаква следа от неговото – дори и временно – присъствие там?

Апропо, в пункт 5 от рубриката "Често задавани въпроси" ("FAQ") срещу питането за пътя, по който се достига до членство в Римския клуб, е посочено следното:

“Членовете на Римския клуб поддържат задълбочен интерес в дадена област, която има отношение към дейността на Клуба, като: околна среда и природни ресурси, глобализация, световно развитие, социална трансформация и мир, както и сигурност. Също така, личности, които са предприели значителни изследвания за Клуба, са удостоявани като почетни членове.”

Видимо, професор Вълчев не е отговорил на онези изисквания, които да го издигнат на почетна позиция. При това положение неволно се натрапва усещането, че не е никак невъзможно заличаването на името му да е било продиктувано от факта, че не би било подходящо един сериозно отговорен за финансовата криза в България през 1996-97 година бивш управител на нейната национална банка да участва в търсенето на решения за "глобалните проблеми" на човечеството.

►►►